Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата ...

Създадено е Българското опълчение.

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници. Сражават се на страната на Руската империя срещу Османската империя за Освобождение на България. Българите, участвали в Българското опълчение,след Oсвобождението на България са наричани опълченци-поборници.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е формирането и действията на Българското опълчение.
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело в турецкой войне“. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ – проект за създаване на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето от руския император Александър II на 13 ноември 1876 г. по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин.
Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации. Първото редовно подразделение е сформирано в Кишинев под командването на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември 1876 г. и се нарича Пеши конвой при главнокомандващия княз Николай Николаевич. Наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. Фактическото развърнато създаване на конвоя започва на 31 март 1877 г.
В деня на обявяването на войната – 12 април 1877 година, конвоят участва във военен парад в Кишинев в присъствието на император Александър II. Наброява около 1400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия На 17 април/29 април 1877 г. главнокомандващият Действащата руска армия на Балканския полуостров великият княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаване на Българско опълчение. Император Александър II утвърждава „Правила за създаването на Българското опълчение“. Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи.
В края на април същата година Българското опълчение е предислоцирано в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война от 1876 г.[4]. Личният състав на опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини. Броят на опълченците достига 7400 души преди началото на войната. До създаване на планираните конни сотни не се стига. По-късно са формирани още 6 дружини – в началото на войната през лятото на 1877 г.
Подборът на доброволците е извършен от Комисия за приемането на доброволци, която преценява годността на кандидатите за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65-годишна възраст. Личният състав е набран предимно от опитни бойци – участници в национално-революционното движение и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската императорска армия.

Източник: actualno.com