Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата

Българското опълчение е българско военно съединяване в състава на Действащата съветска войска на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 година
Съставът му включва български доброволци – бойци, българи – офицери от Руската войска, и постоянни съветски военнослужещи – офицери, унтерофицери и бойци. Сражават се на страната на Руската империя против Османската империя за Освобождение на България. Българите, взели участие в Българското опълчение,след Oсвобождението на България са наричани опълченци-поборници.
Най-ярката изява на Българското националноосвободително придвижване по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година е образуването и дейностите на Българското опълчение.
Първоначалната концепция за неговото образуване, конструкция, задания и така нататък се създава от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „ Болгарское дело в турецкой войне “. Руското военно министерство, основавайки се на нея, сформира основните положения „ за организирането на българската армия “ – план за основаване на българска въоръжена мощ с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функционалности в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена мощ да бъде развито цялостно опълчение. Окончателното решение за основаването на Българското опълчение е взето от съветския император Александър II на 13 ноември 1876 година по време на заседание, в което вземат участие великият княз Николай Николаевич и военният министър военачалник Дмитрий Милютин.
Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират към 700 български доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със съдействието на съветски славянофилски организации. Първото постоянно поделение е образувано в Кишинев под командването на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември 1876 година и се назовава Пеши ескорт при главнокомандващия княз Николай Николаевич. Наброява към 300 души, основно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. Фактическото развърнато основаване на конвоя стартира на 31 март 1877 година
В деня на оповестяването на войната – 12 април 1877 година, конвоят взе участие във боен церемониал в Кишинев в наличието на император Александър II. Наброява към 1400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия На 17 април/29 април 1877 година главнокомандващият Действащата съветска войска на Балканския полуостров великият княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за основаване на Българско опълчение. Император Александър II утвърждава „ Правила за основаването на Българското опълчение “. Като съществена задача на опълчението е несъмнено оказването на подпомагане на съветските войски основно посредством поддържане на реда в освободените български земи.
В края на април същата година Българското опълчение е предислоцирано в Плоещ, където към него се причисляват доста доброволци от Сръбско-турската война от 1876 г.[4]. Личният състав на опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини. Броят на опълченците доближава 7400 души преди началото на войната. До основаване на плануваните конни сотни не се стига. По-късно са образувани още 6 дружини – при започване на войната през лятото на 1877 година
Подборът на доброволците е осъществен от Комисия за приемането на доброволци, която преценя годността на претендентите за военна работа. В редиците на опълчението са признати българи-доброволци от 14 до 65-годишна възраст. Личният състав е набран най-вече от опитни бойци – участници в национално-революционното придвижване и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската императорска войска.