Българското общество е многослойно, многолюдно и преливащо от разнообразни човеци.

Българското общество е многослойно, многолюдно и преливащо от разнородни индивиди. Има богати хора, има небогати хора, има ниски хора, както и такива, които са положителни по душа, само че употребяват думата “преценям ”. Пъстър народ сме, омесил ярки персони и върли безличности в една сладурска козунация.
Изнервени ли смеот клаустрофобията
Малко обаче са гъделичности, които търсят мотиви за смях и ведрина. Повечето българи сме съществени и сме подготвени да се озъбим на всяка тематика, тъй като сме изнервени от клаустрофобия. Поради това, че страната ни е пренаселена.

Забравете за Сингапур, Малдивите или Бангладеш, България е изключително пренаселена. Трябва да се похвалим, че някак си, доколкото имаме сили и самообладание, се стараем всички през множеството време да се спогаждаме. Ако има по какъв начин, се съобразяваме с другите, даже те да са по-различни от нас и да не могат да употребяват ескалатор, без да се подпрат и двете му перила и по този начин да го затапят с ръцете си.

Но казусът с това, че имаме прекомерно малко място, с цел да се съберем всичките, постоянно се демонстрира по всевъзможни способи. Просто избива, това не е проблем, който може да се пренебрегва.

Ето, да вземем за пример, имаме прекомерно доста почитатели на разнообразни британски тимове, преливаме от хора с геополитически пристрастия и имаме неуместен остатък от стъргачи на краставица в таратора, които пречат на другите със застъпничеството си за противоречиви дела.

Селата ни също са пренаселени, нищо, че пустеят. Хората не могат да се дишат от толкоз непосредственост, пуснете си какъв да е епизод на Съдебен спор и ще видите по какъв начин съседите от претъпканост по този начин са се натрапили един другиму, че са си бръкнали взаимно в душичките.

Опитваме се да се сгъчкаме някак си, само че от време на време е ужасно мъчно. Не оказват помощ и милиардите нашенци, чието улеснение е по-важно от нормалността за другите.

Нормално е да пресечеш на пешеходна пътека, само че е по-удобно да паркираш на нея, с цел да не търсиш място.

Нормално е да се наредиш на опашка, само че е по-удобно да влезеш при доктора, единствено да питаш нещо и по този начин и по този начин си там, я ми погледни това на хълбока дали не ми никнат хриле.

Нормално е да си изхвърлиш боклука в кошче, само че е по-удобно да го метнеш в профил, в случай че то е претъпкано.
“Еми то няма къде ” е паролата за разрешаване на чутовната претъпканост на България.
Страната ни е извънредно дребна и няма никакви места за паркиране. Дори и да има, те са след циркулиране по всички страни и последвало вървене. Ужас.

България е толкоз дребна и пренаселена, че няма по какъв начин човек да си носи фаса до удачно място за мятане и би трябвало да го пусне на улицата. Ако е по-културен - в шахта.

Защо сте построили сбит гипсокартонен квартал, без да има улици и подобаваща инфраструктура? Познахте - еми то няма къде. (Е, и тъй като никой не желае да строи квартали от неверната страна на Цариградско шосе, само че това е друга моя тематика.)

Българите сме прекомерно доста. Пречим си. Не се понасяме, колкото и да се опитваме. Готови сме да се избием за най-дребните неща, тъй като те единствено преливат чашата на пренаселеността ни.

Затова моля към нашенците в чужбина да не се връщат. Младите да не основават фамилии и да не нарояват деца. Хората да не живеят в градовете или селата. Или да нападнем близките страни, с цел да си осигурим повече територия за живеене, че да не се гъчкаме по този начин гневно и да си дишаме във вратовете на опашката на касата в супера.