Златна мечка и за родното кино от Берлин
Българското кино получи справедливо самопризнание, откакто наш екип се оказа част от кино лентата “Не ме докосвай ”, който сграбчи преди ден статуетката “Златна мечка ” на 68-ия интернационален кинофестивал “Берлинале ”. Това е най-голямата премия на този влиятелен международен конгрес, събрал в Берлин едни от най-големите майстори в киното. Наш филм не беше взел участие в селекцията на този фестивал съвсем 30 години – за последно е попадал в главната стратегия на “Берлинале ” през 1989 година.
Актрисите от кино лентата българката Ирмена Чичикова (вляво) и британката Лаура Бенсън
Българският екип е извънредно сериозен – измежду него са копродуцентът Мартичка Божилова, актрисата Ирмена Чичикова, която играе една от основните функции, сътрудника й Георги Налджиев, създателят на музиката е Иво Паунов и други Режисьор и сценарист на “Не ме докосвай ” е румънката Адина Пинтилие, а измежду страните, участващи в основаването на кинолентата са България, Румъния, Германия, Чехия и Франция.
“Не мога още да допускам, това е исторически миг за българското книо ”, показа разгорещено по телефона особено за “Труд ” Мартичка Божилова час след връчването на статуетката (виж изявлението с нея) . Тя описа, че филмът в действителност е юридически цели 7 години. “Не ме докосвай ” бе част от конкурсната стратегия на фестивала, в който бяха позволени общо18 кино лентата. Голяма част от него е сниман в България, финалната сцена също.
България участваше с още един филм – напълно родна продукция, само че отвън спортната стратегия – “Ага ” на режисьора Милко Лазаров имаше достойнството да закрие състезанието. Той придвижва феновете в далечна Якутия, разказвайки историята на семейство ескимоси, търсещи напусналата ги преди години щерка. Актьорите са якутци. Целият филм е сниман в Сибир от безусловно български екип.
В последна сметка 68-ото Берлинале извърши сполучливо задачата, която наподобява през цялото време си беше упълномощило – да сътвори платформа за акцията #MeToo (Аз също) и да остави нейния отпечатък колкото се може по-дълбоко във филмовата и фестивалната история. В този смисъл отличаването със “Златна мечка ” на “Не ме докосвай ” ( ”Touch me not ”) за някои пък беше напълно естествено. Никой различен филм от фестивалната селекция не се занимава толкоз интензивно с мислени и действителни полови контузии и неврози. Оригиналното заглавие в действителност значи жаргонното название за жена, която е недостъпна и отхвърля всевъзможни полови контакти. “Филмът страда от прекомерна експерименталност, балансира на ръба на спекулацията, изисква огромна зрителска безрезервност, само че се отличава с въздействаща визия и безапелационен жанр. И най-важното – улучва “в десетката ” духа на времето ”, сподели за “Труд ” филмовият критик Александър Донев.
Полякиня взе „ Сребърна мечка “
Александър Донев
Вторият по-важност приз „ Сребърна мечка – Голямата премия на журито “ отиде още веднъж за жена – полската режисьорка Малгожата Шумовска с нейния филм „ Муцуна “. В него тя изобличава религиозното двуличие и подправения хуманизъм, толкоз типични за настоящата вълна на популизъм, проникнала освен в политиката, само че във всички пластове на живота. Две дами и тяхната драма в конфликта им с обществото стоят в центъра на „ Наследничките “ на парагвайския режисьор Марчело Мартинеси, получил премията на името на създателя на фестивала – Алфред Бауер, за филм, „ който открива нови вероятности “. Изпълнителката на основната роля в него Ана Брун беше удостоена със „ Сребърна мечка “ за най-хубава актриса.
Като най-хубав режисьор беше отличен Уес Андерсън за „ Островът на кучетата “. Наградата за най-хубав сюжет отиде за мексиканския филм „ Музеят “, а като най-хубав артист беше отличен напълно младият Антони Бажон от френския филм „ Молитвата “-
Напълно заслужена беше „ Сребърната мечка за извънредно креативно достижение “ на съветската кино художничка Елена Окопная за костюмите и цялостния дизайн на „ Довлатов “ (реж. Алексей Герман –син). Нейната работа е основна за впечатляващото пресъздаване на епохата, която в действителност е едно от основните настоящи лица във кино лентата. Почетната „ Златна мечка “ за изцяло творчество тази година отиде при американския артист Уилям Дефо.
Актрисите от кино лентата българката Ирмена Чичикова (вляво) и британката Лаура Бенсън Българският екип е извънредно сериозен – измежду него са копродуцентът Мартичка Божилова, актрисата Ирмена Чичикова, която играе една от основните функции, сътрудника й Георги Налджиев, създателят на музиката е Иво Паунов и други Режисьор и сценарист на “Не ме докосвай ” е румънката Адина Пинтилие, а измежду страните, участващи в основаването на кинолентата са България, Румъния, Германия, Чехия и Франция.
“Не мога още да допускам, това е исторически миг за българското книо ”, показа разгорещено по телефона особено за “Труд ” Мартичка Божилова час след връчването на статуетката (виж изявлението с нея) . Тя описа, че филмът в действителност е юридически цели 7 години. “Не ме докосвай ” бе част от конкурсната стратегия на фестивала, в който бяха позволени общо18 кино лентата. Голяма част от него е сниман в България, финалната сцена също.
България участваше с още един филм – напълно родна продукция, само че отвън спортната стратегия – “Ага ” на режисьора Милко Лазаров имаше достойнството да закрие състезанието. Той придвижва феновете в далечна Якутия, разказвайки историята на семейство ескимоси, търсещи напусналата ги преди години щерка. Актьорите са якутци. Целият филм е сниман в Сибир от безусловно български екип.
В последна сметка 68-ото Берлинале извърши сполучливо задачата, която наподобява през цялото време си беше упълномощило – да сътвори платформа за акцията #MeToo (Аз също) и да остави нейния отпечатък колкото се може по-дълбоко във филмовата и фестивалната история. В този смисъл отличаването със “Златна мечка ” на “Не ме докосвай ” ( ”Touch me not ”) за някои пък беше напълно естествено. Никой различен филм от фестивалната селекция не се занимава толкоз интензивно с мислени и действителни полови контузии и неврози. Оригиналното заглавие в действителност значи жаргонното название за жена, която е недостъпна и отхвърля всевъзможни полови контакти. “Филмът страда от прекомерна експерименталност, балансира на ръба на спекулацията, изисква огромна зрителска безрезервност, само че се отличава с въздействаща визия и безапелационен жанр. И най-важното – улучва “в десетката ” духа на времето ”, сподели за “Труд ” филмовият критик Александър Донев.
Полякиня взе „ Сребърна мечка “
Александър Донев
Вторият по-важност приз „ Сребърна мечка – Голямата премия на журито “ отиде още веднъж за жена – полската режисьорка Малгожата Шумовска с нейния филм „ Муцуна “. В него тя изобличава религиозното двуличие и подправения хуманизъм, толкоз типични за настоящата вълна на популизъм, проникнала освен в политиката, само че във всички пластове на живота. Две дами и тяхната драма в конфликта им с обществото стоят в центъра на „ Наследничките “ на парагвайския режисьор Марчело Мартинеси, получил премията на името на създателя на фестивала – Алфред Бауер, за филм, „ който открива нови вероятности “. Изпълнителката на основната роля в него Ана Брун беше удостоена със „ Сребърна мечка “ за най-хубава актриса.
Като най-хубав режисьор беше отличен Уес Андерсън за „ Островът на кучетата “. Наградата за най-хубав сюжет отиде за мексиканския филм „ Музеят “, а като най-хубав артист беше отличен напълно младият Антони Бажон от френския филм „ Молитвата “-
Напълно заслужена беше „ Сребърната мечка за извънредно креативно достижение “ на съветската кино художничка Елена Окопная за костюмите и цялостния дизайн на „ Довлатов “ (реж. Алексей Герман –син). Нейната работа е основна за впечатляващото пресъздаване на епохата, която в действителност е едно от основните настоящи лица във кино лентата. Почетната „ Златна мечка “ за изцяло творчество тази година отиде при американския артист Уилям Дефо.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ