Мария Бакалова играе като за последно в нов български филм
Българското кино е като българското вино – алкохол с оцветители. Ето такива мнения се чуват тази година на „ София филм фест “ (СФФ). Добрата вест е, че това може би са единствено изключения, а още по-добрата вест е появяването на добре снимана, смислена и необременена от креативен искания комедия.
„ Като за последно “ след време, сигурно, ще остане измежду най-любимите „ смешни “ филми на публиката, паралелно с класики като „ Топло “, „ Опасен сексапил “ и „ Оркестър без име “. Неслучайно, тъкмо тази лента взе и премията на публиката от варненската „ Златна роза “ (2020).
„ Много съм благополучен, че никой не си потегли “, сподели разчувстваният режисьор Ивайло Пенчев след премиерната прожекция на СФФ. Няма по какъв начин да си тръгнеш от филм, който те предизвика и разсмива по едно и също време, и те вълнува, и изпраща трептения, от които можеш да настръхнеш – ей по този начин, до момента в който си се смееш.
За Мария Бакалова това не е дебют в родното кино, само че пък е първата ѝ огромна и забележима роля. Отвъд всички златни глобуси, малинки и бафти, тя е просто един заслужен сътрудник на Васил Бинев, ведно с всичките останали артисти – от още няколко генерации, вкарани в нетипични за тях облици, и като че ли всеки от тях играе като за последно.
Изненадващ и безумно комичен Филип Аврамов – като духовник, слисващ Малин Кръстев, неповторим Антон Радичев, несравним Стефан Денолюбов, постоянно блестящ Китодар Тодоров, огромен Любен Чаталов, естествен в обилие Герасим Георгиев-Геро... И още – Анастасия Ингилизова, Станимир Гъмов, Свежен Младенов, Яна Маринова, Кирил Кавадарков, Иван Самоковлиев, Милена Спиридонова, Тони Минасян. Смазващо смачкан екип, отразен в крайния резултат. Част от имената са познати и от предходния филм на Пенчев – „ Летовници “ (2016), както и от дебюта му в игралното кино – „ Корави старчета “ (2011).
Сценарият на „ Като за последно “ е на Божан Петров, Ивайло Пенчев, Весел Цанков. Оператор е Георги Челебиев, а музиката е на Георги Стрезов.
Минути след премиерата на „ София филм фест “, режисьорът Ивайло Пенчев и операторът Георги Челебиев – за фотосите на кино лентата, изненадите и присъединяване на Мария Бакалова в компанията на някои от най-популярните български артисти.
Имахте ли доста изненади по време на фотосите?
Ивайло Пенчев: Снимките бяха доста тежки. Първо, тъй като актьорите, които бях заел, са доста. Второ, тъй като са много заети в театъра и в други филми и участия, и е проблем да ги събереш на едно място.
Освен това, всеки ден имаше някакви изненади. Докато снимахме една от най-тъжните и трогателни подиуми с Васил Банов – на залез слънце, внезапно се появи дрон в небето, който кръжеше и вдигаше необикновен звук. Даже сътрудниците са майтапеха, че ще вземат пушка и ще го смъкват. Тоест, проблеми имаше, само че, популярност Богу, се справихме с всичко.
Георги Челебиев: Имаше доста работа. Филмът е сниман преди пандемията – през май и юни 2019 година, само че беше доста прелестно, тъй като всички бяхме на морето. А когато си месец и половина на морето, колкото и да е тежко, въпреки всичко хората се усещат по различен метод там.
Режисьорът Ивайло Пенчев по специалност е оператор, което за мен беше доста добре. Много бързо се разбирахме, с по една дума – още по време на самата подготовка, макар че там имахме доста разногласия.
Още по тематиката
Но той е подобен човек, че месец преди да стартират фотосите, с него и с художника Миро Маринов, бяхме в Синеморец и направихме цялата разкадровка, описахме всичко по целия филм, което следва да се снима. Ивайло е подобен – доста прецизен и доста изпълнителен – каквото е написано, това се снима. Не се позволяват никакви разбърквания на сцените, тъй като размерът на работа е доста огромен. И, в случай че почнеш да разместваш, времето няма да стигне до средата.
Забавлявахте ли се по време на фотосите?
Георги Челебиев: Забелязал съм, че до момента в който се снима на терен и всички се заливат от смях, след това в залата никой не се усмихва...
Но, естествено, че беше занимателно. С тези артисти няма по какъв начин да не е занимателно. Особено тази композиция – от карето попове - там е непрекъсната забава и веселба.
Казахте че, сте имали креативен разногласия. За какво бяха те?
Георги Челебиев: Да, в действителност бяха чисто креативен разногласия – с цел да можем да измислим по какъв начин тъкмо ще наподобява кино лентата и по какъв начин тъкмо ще се снима. С художника уточнявахме преобразяването на пространствата, които авансово сме избрали – тъй че да наподобяват по друг метод.
Още по тематиката
Всеки човек си има личен усет и жанр, по тази причина ние тримата трябваше да се напаснем, да вървим в една посока, която да е потребна за продукцията.
Стана, надали не, съвременно да се приказва за Мария Бакалова, какви са вашите усещания от нея?
Ивайло Пенчев: Мария е невероятна. Тя носи в себе си и момичешкото, и женското, и трагичното, и смешното. Идваше извънредно готова на фотоси – безусловно в кондиция, постоянно точна. Много елементарно се работи с нея.
Буквално, тя може да превъплъщава разнообразни неща и е задоволително просто да я напътстваш в каква посока да върви – тъй като това е и задачата на режисьора. Единствено той знае какво е снимано предходния ден и какво следва на другия ден. Много от актьорите снимат през днешния ден, след това идват след една седмица и е мъчно да се ориентират. Мария просто се води и има необикновено лъчение на екрана. Камерата я обича.
Георги Челебиев: Няма да не помни една история по време на фотосите на Аспаруховия мост, с която стартира кино лентата в самото начало. Там е доста високо – като погледнеш от парапета надолу, може да ти стане неприятно. Толкова е високо, просто не знам по какъв начин хората скачат от там. (Смее се – бел. а.)
Мария трябваше да се качи на самия парапет, с цел да се снима сцената, в която Васил Банов я дърпа и я избавя от самоубийство. Естествено, парапетът беше изработен на платформа, имаше каскадьори, които да я пазят, с цел да не падне от другата страна...
Още по тематиката
Аз, за първи път, виждам страха на някого в очите. Ама подобен същински боязън! След като го направи първия път, тя очевидно незабавно усети, че екипът я пази и се грижи за нея. След това можеше да го прави още 50 пъти... Там фотосите продължиха цяла нощ. Даже съмна, до момента в който заснемем всичко, само че след това оправихме някои фрагменти и не си проличава, че е било ярко.
Събирате няколко генерации артисти, като множеството от тях попаднат нетипични за тях облици...
Ивайло Пенчев: В моите филми се пробвам, по-скоро, даже не се пробвам, а го върша – давам опция на нашите артисти да се изявят в амплоа, което не са правили. Фицата не е правил такава роля, нито Васил Банов е правил такава роля, Геро – също.
Актьорите са страхотни и с голям капацитет. Въпросът е да им дадеш опция да го покажат и да се разтворят. И в моите филми те го вършат.
Имахте ли работни заглавия за името на кино лентата?
Ивайло Пенчев: Не. Това е един въпрос – какво да създадем като за последно – да скочим от моста или да потърсим любовта, или да намерим щастието, или другарство, или да помогнем на някого. Това е въпрос, на който феновете сами би трябвало да могат да си отговорят. Първо, би трябвало да си зададат въпроси, които сме заложили в историята, а по-късно да си отговорят на тях...
„ Като за последно “ след време, сигурно, ще остане измежду най-любимите „ смешни “ филми на публиката, паралелно с класики като „ Топло “, „ Опасен сексапил “ и „ Оркестър без име “. Неслучайно, тъкмо тази лента взе и премията на публиката от варненската „ Златна роза “ (2020).
„ Много съм благополучен, че никой не си потегли “, сподели разчувстваният режисьор Ивайло Пенчев след премиерната прожекция на СФФ. Няма по какъв начин да си тръгнеш от филм, който те предизвика и разсмива по едно и също време, и те вълнува, и изпраща трептения, от които можеш да настръхнеш – ей по този начин, до момента в който си се смееш.
За Мария Бакалова това не е дебют в родното кино, само че пък е първата ѝ огромна и забележима роля. Отвъд всички златни глобуси, малинки и бафти, тя е просто един заслужен сътрудник на Васил Бинев, ведно с всичките останали артисти – от още няколко генерации, вкарани в нетипични за тях облици, и като че ли всеки от тях играе като за последно.
Изненадващ и безумно комичен Филип Аврамов – като духовник, слисващ Малин Кръстев, неповторим Антон Радичев, несравним Стефан Денолюбов, постоянно блестящ Китодар Тодоров, огромен Любен Чаталов, естествен в обилие Герасим Георгиев-Геро... И още – Анастасия Ингилизова, Станимир Гъмов, Свежен Младенов, Яна Маринова, Кирил Кавадарков, Иван Самоковлиев, Милена Спиридонова, Тони Минасян. Смазващо смачкан екип, отразен в крайния резултат. Част от имената са познати и от предходния филм на Пенчев – „ Летовници “ (2016), както и от дебюта му в игралното кино – „ Корави старчета “ (2011).
Сценарият на „ Като за последно “ е на Божан Петров, Ивайло Пенчев, Весел Цанков. Оператор е Георги Челебиев, а музиката е на Георги Стрезов.
Минути след премиерата на „ София филм фест “, режисьорът Ивайло Пенчев и операторът Георги Челебиев – за фотосите на кино лентата, изненадите и присъединяване на Мария Бакалова в компанията на някои от най-популярните български артисти.
Имахте ли доста изненади по време на фотосите?
Ивайло Пенчев: Снимките бяха доста тежки. Първо, тъй като актьорите, които бях заел, са доста. Второ, тъй като са много заети в театъра и в други филми и участия, и е проблем да ги събереш на едно място.
Освен това, всеки ден имаше някакви изненади. Докато снимахме една от най-тъжните и трогателни подиуми с Васил Банов – на залез слънце, внезапно се появи дрон в небето, който кръжеше и вдигаше необикновен звук. Даже сътрудниците са майтапеха, че ще вземат пушка и ще го смъкват. Тоест, проблеми имаше, само че, популярност Богу, се справихме с всичко.
Георги Челебиев: Имаше доста работа. Филмът е сниман преди пандемията – през май и юни 2019 година, само че беше доста прелестно, тъй като всички бяхме на морето. А когато си месец и половина на морето, колкото и да е тежко, въпреки всичко хората се усещат по различен метод там.
Режисьорът Ивайло Пенчев по специалност е оператор, което за мен беше доста добре. Много бързо се разбирахме, с по една дума – още по време на самата подготовка, макар че там имахме доста разногласия.
Още по тематиката
Но той е подобен човек, че месец преди да стартират фотосите, с него и с художника Миро Маринов, бяхме в Синеморец и направихме цялата разкадровка, описахме всичко по целия филм, което следва да се снима. Ивайло е подобен – доста прецизен и доста изпълнителен – каквото е написано, това се снима. Не се позволяват никакви разбърквания на сцените, тъй като размерът на работа е доста огромен. И, в случай че почнеш да разместваш, времето няма да стигне до средата.
Забавлявахте ли се по време на фотосите?
Георги Челебиев: Забелязал съм, че до момента в който се снима на терен и всички се заливат от смях, след това в залата никой не се усмихва...
Но, естествено, че беше занимателно. С тези артисти няма по какъв начин да не е занимателно. Особено тази композиция – от карето попове - там е непрекъсната забава и веселба.
Казахте че, сте имали креативен разногласия. За какво бяха те?
Георги Челебиев: Да, в действителност бяха чисто креативен разногласия – с цел да можем да измислим по какъв начин тъкмо ще наподобява кино лентата и по какъв начин тъкмо ще се снима. С художника уточнявахме преобразяването на пространствата, които авансово сме избрали – тъй че да наподобяват по друг метод.
Още по тематиката
Всеки човек си има личен усет и жанр, по тази причина ние тримата трябваше да се напаснем, да вървим в една посока, която да е потребна за продукцията.
Стана, надали не, съвременно да се приказва за Мария Бакалова, какви са вашите усещания от нея?
Ивайло Пенчев: Мария е невероятна. Тя носи в себе си и момичешкото, и женското, и трагичното, и смешното. Идваше извънредно готова на фотоси – безусловно в кондиция, постоянно точна. Много елементарно се работи с нея.
Буквално, тя може да превъплъщава разнообразни неща и е задоволително просто да я напътстваш в каква посока да върви – тъй като това е и задачата на режисьора. Единствено той знае какво е снимано предходния ден и какво следва на другия ден. Много от актьорите снимат през днешния ден, след това идват след една седмица и е мъчно да се ориентират. Мария просто се води и има необикновено лъчение на екрана. Камерата я обича.
Георги Челебиев: Няма да не помни една история по време на фотосите на Аспаруховия мост, с която стартира кино лентата в самото начало. Там е доста високо – като погледнеш от парапета надолу, може да ти стане неприятно. Толкова е високо, просто не знам по какъв начин хората скачат от там. (Смее се – бел. а.)
Мария трябваше да се качи на самия парапет, с цел да се снима сцената, в която Васил Банов я дърпа и я избавя от самоубийство. Естествено, парапетът беше изработен на платформа, имаше каскадьори, които да я пазят, с цел да не падне от другата страна...
Още по тематиката
Аз, за първи път, виждам страха на някого в очите. Ама подобен същински боязън! След като го направи първия път, тя очевидно незабавно усети, че екипът я пази и се грижи за нея. След това можеше да го прави още 50 пъти... Там фотосите продължиха цяла нощ. Даже съмна, до момента в който заснемем всичко, само че след това оправихме някои фрагменти и не си проличава, че е било ярко.
Събирате няколко генерации артисти, като множеството от тях попаднат нетипични за тях облици...
Ивайло Пенчев: В моите филми се пробвам, по-скоро, даже не се пробвам, а го върша – давам опция на нашите артисти да се изявят в амплоа, което не са правили. Фицата не е правил такава роля, нито Васил Банов е правил такава роля, Геро – също.
Актьорите са страхотни и с голям капацитет. Въпросът е да им дадеш опция да го покажат и да се разтворят. И в моите филми те го вършат.
Имахте ли работни заглавия за името на кино лентата?
Ивайло Пенчев: Не. Това е един въпрос – какво да създадем като за последно – да скочим от моста или да потърсим любовта, или да намерим щастието, или другарство, или да помогнем на някого. Това е въпрос, на който феновете сами би трябвало да могат да си отговорят. Първо, би трябвало да си зададат въпроси, които сме заложили в историята, а по-късно да си отговорят на тях...
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ