Ще вадим замръзнал метан от Черно море
Българско-германска научна експедиция ще извади за пръв път тази есен заледен метан от дълбините на Черно море. По този метод учените ще ревизират резултатите от геофизичните проучвания, провеждани досега, съгласно които под дъното в българския сектор се крият хиляди кубични километра метан под формата на корав газов хидрат.
"Предварителните оценки са за доста огромни ресурси. Със сигурност за интервал от един век ще можем освен да задоволяваме енергийните си потребности, само че и да бъдем един от най-големите експортьори в Европа ", разяснява пред "Труд " океанологът доцент доктор Атанас Василев.
Хидратите на метана се считат за един от перспективните бъдещи източници
на сила, поради големите международни ресурси, които биха стигнали на човечеството за епохи. Този тип естествени горива могат да се добиват при минимално замърсяване, защото находищата са относително плитки, а наляганията – дребни. Освен това, не съдържат други вещества, които са нездравословни за природата и се срещат при стандартния рандеман на газ и петрол. Самият метан пък най-лесно би могъл да размени обичайните горива.
Експедицията в границите на немския план SUGAR ще се организира през ноември и декември, а от българска страна в нея ще вземат участие доцент доктор Атанас Василев (Институт по океанология – БАН) и доктор Валентин Георгиев (Геомарин ЕООД).
Учените ни са приети специалисти в региона на газовите хидрати и са членове на управителния съвет на COST акция MIGRATE, която координира европейските старания за проучване и употреба на този запас.
SUGAR започва през 2008 година и се финансира от Германия. Поради положителните вероятности планът е удължаван към този момент три пъти от държавното управление в Берлин. Основната му цел е добивът на газ от метанови хидрати на морското дъно, само че има и друга, не по-малко значима.
"Технологията, която се създава в Германия, разрешава извлеченият от хидратите
метан да бъде заместен с въглероден диоксид (CO2).
Това значи, че колкото повече метан добиваме, толкоз повече ще понижава въглеродният диоксид в атмосферата ", изясни доцент Василев.
Поредната експедиция в нашите териториални води ще се организира с кораба "Метеор " – модерна морска лаборатория, която ще бъде снабдена с апарата MiBo-200, предопределен за самостоятелно подводно сондиране.
Газовите хидрати се образуват на дълбочини под 500 метра, където налягането е към 50 атмосфери. Изчислено е, че 1 кубически метър газов хидрат съдържа към 155-168 куб. метра метан.
Находището в българската икономическа зона на Черно море е с размери към 60 на 25 километра. То се намира на към 200 метра под дъното, което пък е на дълбочина от 800 до 1900 м. под морското равнище.
Учените пресмятат, че количеството на метана в него може да доближи няколко десетки и даже стотици хиляди кубически километра. Освен това се счита, че нашите залежи са най-благоприятни за добиване, тъй като са в пясъчни колектори.
Човечеството е на крачка от добива
Днес газовите хидрати са една от най-бързо разрастващите научни области. Редица страни организират интензивни проучвания.
"В момента се прави самобитен скок от технологии за изследване към технологии за рандеман ", уточни доцент Атанас Василев. През май бяха извършени сондажи от Китай, Япония и Съединени американски щати.
"Горящият лед "
Находището под дъното на Черно море може да бъде съпоставено с гигантско ледено езеро. Метановият хидрат наподобява на лед, само че е елементарно запалителен, по тази причина е прочут като "горящ лед ".
Той е прочут на науката от дълго време, само че първите които се сблъскват с него са газовите инженери, още през първата половина на XX век.
Тогава хидратите създавали съществени главоболия, защото се образували в тръбопроводите и ги запушвали. В продължение на десетилетия те са обект на теоретичен интерес, само че промишлеността ги счита за спънка. Днес обаче метановите хидрати се считат за перспективен предстоящ източник на сила, който има по-голям капацитет от фракинга и стандартния рандеман на природен газ.
"Предварителните оценки са за доста огромни ресурси. Със сигурност за интервал от един век ще можем освен да задоволяваме енергийните си потребности, само че и да бъдем един от най-големите експортьори в Европа ", разяснява пред "Труд " океанологът доцент доктор Атанас Василев.
Хидратите на метана се считат за един от перспективните бъдещи източници
на сила, поради големите международни ресурси, които биха стигнали на човечеството за епохи. Този тип естествени горива могат да се добиват при минимално замърсяване, защото находищата са относително плитки, а наляганията – дребни. Освен това, не съдържат други вещества, които са нездравословни за природата и се срещат при стандартния рандеман на газ и петрол. Самият метан пък най-лесно би могъл да размени обичайните горива.
Експедицията в границите на немския план SUGAR ще се организира през ноември и декември, а от българска страна в нея ще вземат участие доцент доктор Атанас Василев (Институт по океанология – БАН) и доктор Валентин Георгиев (Геомарин ЕООД).
Учените ни са приети специалисти в региона на газовите хидрати и са членове на управителния съвет на COST акция MIGRATE, която координира европейските старания за проучване и употреба на този запас.
SUGAR започва през 2008 година и се финансира от Германия. Поради положителните вероятности планът е удължаван към този момент три пъти от държавното управление в Берлин. Основната му цел е добивът на газ от метанови хидрати на морското дъно, само че има и друга, не по-малко значима.
"Технологията, която се създава в Германия, разрешава извлеченият от хидратите
метан да бъде заместен с въглероден диоксид (CO2).
Това значи, че колкото повече метан добиваме, толкоз повече ще понижава въглеродният диоксид в атмосферата ", изясни доцент Василев.
Поредната експедиция в нашите териториални води ще се организира с кораба "Метеор " – модерна морска лаборатория, която ще бъде снабдена с апарата MiBo-200, предопределен за самостоятелно подводно сондиране.
Газовите хидрати се образуват на дълбочини под 500 метра, където налягането е към 50 атмосфери. Изчислено е, че 1 кубически метър газов хидрат съдържа към 155-168 куб. метра метан.
Находището в българската икономическа зона на Черно море е с размери към 60 на 25 километра. То се намира на към 200 метра под дъното, което пък е на дълбочина от 800 до 1900 м. под морското равнище.
Учените пресмятат, че количеството на метана в него може да доближи няколко десетки и даже стотици хиляди кубически километра. Освен това се счита, че нашите залежи са най-благоприятни за добиване, тъй като са в пясъчни колектори.
Човечеството е на крачка от добива
Днес газовите хидрати са една от най-бързо разрастващите научни области. Редица страни организират интензивни проучвания.
"В момента се прави самобитен скок от технологии за изследване към технологии за рандеман ", уточни доцент Атанас Василев. През май бяха извършени сондажи от Китай, Япония и Съединени американски щати.
"Горящият лед "
Находището под дъното на Черно море може да бъде съпоставено с гигантско ледено езеро. Метановият хидрат наподобява на лед, само че е елементарно запалителен, по тази причина е прочут като "горящ лед ".
Той е прочут на науката от дълго време, само че първите които се сблъскват с него са газовите инженери, още през първата половина на XX век.
Тогава хидратите създавали съществени главоболия, защото се образували в тръбопроводите и ги запушвали. В продължение на десетилетия те са обект на теоретичен интерес, само че промишлеността ги счита за спънка. Днес обаче метановите хидрати се считат за перспективен предстоящ източник на сила, който има по-голям капацитет от фракинга и стандартния рандеман на природен газ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ