Наш талант пред БЛИЦ: Озовах се в Милан заедно с Донарума, познаваме се от 13-годишни
Българският гений Владислав Жиков се построи като футболист в школата на Милан. 19-годишният халф, а към този момент и бранител, беше 4 години при " росонерите ", където играеше постоянно в Примаверата. Провеждал е редица тренировки с мъжкия тим, който довечера играе втората среща с Лудогорец от 1/16-финалите на Лига Европа.
Младата звезда на " росонерите " Джанлуиджи Донарума е измежду най-близките на Влади. Двамата се познават от 13-годишни, даже дружно идват в Милано. Владислав е роден във Видин, само че фамилията му се мести в Неапол, когато той е 5-годишен. От няколко месеца Жиков е част от Ливорно, който оглавява класирането в Серия " C ".
Младият футболист даде изявление за БЛИЦ СПОРТ:
- Влади, съвсем несъмнено Милан продължава напред, откакто завоюва с 3:0 против Лудогорец в България. Какво очакваш да се случи на реванша?
- Само знамение би лишило Милан от класиране на осминафиналите в Лига Европа. Гледах първата среща в Разград и останах с много положително усещане от играта на Лудогорец, най-много през първото полувреме. Малшанс за българския тим доведо до гола на Кутроне, което направи второто полувреме по-лесно за Милан. Лудогорец би трябвало да играе без боязън на " Сан Сиро ". Излизат на един от най-хубавите игрища в Европа. Лудогорец би трябвало да играе както първото полувреме в Разград и има своите шансове. Фактът, че шампионата в България едвам в този момент се възобнови, а Милан към този момент изигра няколко публични срещи, определно дава преимущество на някогашния ми клуб.
- Какво се написа в Италия преди реванша?
- Всички означават, че в състава на Милан ще има много промени. Няма да играят всички титуляри. От друга страна Гатузо непрекъснато хвали Лудогорец, споделя какъв брой добър тим са. Съветва играчите си да бъдат нащрек, макар успеха с 3:0 в Разград.
- Прекара 4 години в школата на Милан, в този момент си в Ливорно. Какво не ти доближи да пробиеш до първия тим на " росонерите "?
- Четири доста хубави години. Не бих споделил, че нещо не ми е достигнали, с цел да стигна до първия тим. Направих верен избор с прекосяването в Ливорно и късмет да играя мъжки футбол. Имах вид да остана още една година в Милан и да бъда в Примаверата. Пак щях да упражнявам с първия тим понякога, само че избрах мъжкия футбол и отидох в Ливорно. Ако и в този момент трябваше да решаваш, отнво щях да взема същото решение.
- Как са нещата в Ливорно, към момента не си записал формален мач?
- Много е добре към този момент. Ливорно е първи в класирането. Печелим съвсем всички мачове и се чака да се класираме в Серия " Б ". Треньорът за момента залага най-вече на опитни футболисти, само че аз съм удовлетворен от избора, който направих. Убеден съм, че като влезем в Серия " Б " всичко ще е по-лесно за мен.
- Имаш няколко тренировки с мъжкия състав на Милан. Какво си спомняш от мига, когато тогавашният ментор Винченцо Монтела те повика в първия състав?
- Доста тренировки направих с първия тим на Милан предишния сезон. Усещането беше ужасно всякога като научавах новината. Най-вече няма да не помни първия път - беше 1 септември. Казаха ми, че би трябвало да упражнявам с мъжете. Усещането беше неописуемо. Всеки път, когато бях викан, се вълнувах ужасно доста. Аз съм почитател на Милан от дете. Понякога ми се случваше да бъда на терена и да се запитвам " Наистина ли упражнявам с мъжете на Милан? ". Не осъзнавах какво се случва.
- За Донарума е ясно, само че с други футболисти на Милан си другар?
- Познавам много от тях. По-близък съм с по-младите, най-много с Джиджо. Двамата пристигнахме дружно в Милан. Доста непосредствен съм и с Мануел Локатели и с Кутроне, който ми беше съотборник предходната година в Примаверата. С Давиде Калабрия също се имам. От опитните най-вече ми помагаше Монтоливо. Той ми подаде ръка още в първите ми тренировки.
- Преди време връчи фланелка на Левски на Джанлуиджи Донарума...
- Това стана, откакто моят другар и съотборник в националния тим Димитър Шейтанов ми даде собствен екип на Левски, с неговото име, и изиска да го дам на Джиджо и да си създадем фотография. Изпълних желанието му, само че не чаках, че ще се вдигне толкоз звук поради една фотография. И то на Джиджо не с фланелка на Левски, а с фланелка на Шейтанов.
- Джанлуиджи Донарума е измежду най-големите гении на международния футбол. Как съумя да се наложи на вратата на гранд като Милан, макар нежната възраст?
- Футболист като Донарума се раждат един път на 50 години. Познавам го от 13-годишен. Още тогава личеше, че има освен това от останалите. Той имаше и шанс, който съумя да си вземе, по този начин да кажем. С качествата си съумя да си извоюва мястото на вратата на Милан. Гордея се с Джиджо.
- Би ли разкрил малко повече от кухнята на Милан, по какъв начин се работи в гранда от " Сан Сиро "?
- Милан си е Милан. Всички хора, които имат общо с клуба, правят невероятна работа. Познавам всички в клуба. Ясно ми е, че организацията в Милан, надали ще я намеря оттук насетне, където и да бъда. Наистина съм доста удовлетворен за четирите години в Милан, тъй като ми помогнаха да израсна освен на терена, а и отвън него.
- Освен построяването като футболист, какво други научи до момента в който беше в италианския град?
- Освен футболните качества, Милан ме научи да стана мъж. Пристигнах 14-годишен, бях още дете. Направиха ме мъж. Дисциплината, редът и всичко това, което носи името Милан, ми оказа помощ да стана индивидът, който съм през днешния ден. Те се грижат за всяко нещо - от учебното заведение, до храненето, всичко... Дори ти дават инструкции по какъв начин и по кое време да пиеш вода. Страшно доста съм признателен на Милан.
- Сигурно те ласкае това, че през 2016 година попадна в авторитетната ранглиста на " Гардиън " за 60-те най-талантливи млади футболисти в света?
- Това беше значимо самопризнание за мен. Аз самият в този момент би трябвало да направя по този начин, че тези самопризнания да бъдат истина. Винаги работя на 100 % във всяка подготовка и всеки мач, даже на 110. Давам всичко от себе си. Подобни самопризнания единствено могат да те стимулират. При мен е по този начин сигурно, до момента в който при някои от съотборниците ми следва разпределяне след получено самопризнание.
- Беше част от юношеския ни народен тим, очакваш ли повиквателни и за младежкия отбор?
- Да, вярно казваш, че бях част... Не знам за какво към този момент не ме викат. Не мога да ви кажа причина. Не желая и доста да го разясня този факт. Винаги съм бил разполагаем и ще бъда, само че считам, че повече няма да ме викат.
- Силата ти е в полузащитата, само че си играл и бранител...
- В Милан постоянно играех полузащитник, а в Ливорно ме пускат и централен бранител. Треньорът ме вижда добре и в тази роля. Давам всичко от себе си да се модернизирам и като централен бранител. Справям се добре към този момент. Ръстът ми оказва помощ в дуелите. Може би това ще бъде ролята ми отсега нататък - бранител.
- Би ли разказал повече за себе си и за фамилията си, по какъв начин се озова в Италия и преди да стигнеш до Милан къде си упражнявал?
- Когато бях на 5 годинки, родителите ми вземат решение да се реалокират в Италия. Живеем на 20 км от Неапол - в Кастеламаре ди Стабия. Започнах там в една школа. Моята школа постоянно правеше дербита против школата на Джиджо. На едно от тях скаут на Милан ни хареса и по този начин с Донарума се озовахме в Милан. Родителите ме пуснаха да отпътува. Много съм благополучен, че бях 4 години при " росонерите ".
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Младата звезда на " росонерите " Джанлуиджи Донарума е измежду най-близките на Влади. Двамата се познават от 13-годишни, даже дружно идват в Милано. Владислав е роден във Видин, само че фамилията му се мести в Неапол, когато той е 5-годишен. От няколко месеца Жиков е част от Ливорно, който оглавява класирането в Серия " C ".
Младият футболист даде изявление за БЛИЦ СПОРТ:
- Влади, съвсем несъмнено Милан продължава напред, откакто завоюва с 3:0 против Лудогорец в България. Какво очакваш да се случи на реванша?
- Само знамение би лишило Милан от класиране на осминафиналите в Лига Европа. Гледах първата среща в Разград и останах с много положително усещане от играта на Лудогорец, най-много през първото полувреме. Малшанс за българския тим доведо до гола на Кутроне, което направи второто полувреме по-лесно за Милан. Лудогорец би трябвало да играе без боязън на " Сан Сиро ". Излизат на един от най-хубавите игрища в Европа. Лудогорец би трябвало да играе както първото полувреме в Разград и има своите шансове. Фактът, че шампионата в България едвам в този момент се възобнови, а Милан към този момент изигра няколко публични срещи, определно дава преимущество на някогашния ми клуб.
- Какво се написа в Италия преди реванша? - Всички означават, че в състава на Милан ще има много промени. Няма да играят всички титуляри. От друга страна Гатузо непрекъснато хвали Лудогорец, споделя какъв брой добър тим са. Съветва играчите си да бъдат нащрек, макар успеха с 3:0 в Разград.
- Прекара 4 години в школата на Милан, в този момент си в Ливорно. Какво не ти доближи да пробиеш до първия тим на " росонерите "?
- Четири доста хубави години. Не бих споделил, че нещо не ми е достигнали, с цел да стигна до първия тим. Направих верен избор с прекосяването в Ливорно и късмет да играя мъжки футбол. Имах вид да остана още една година в Милан и да бъда в Примаверата. Пак щях да упражнявам с първия тим понякога, само че избрах мъжкия футбол и отидох в Ливорно. Ако и в този момент трябваше да решаваш, отнво щях да взема същото решение.
- Как са нещата в Ливорно, към момента не си записал формален мач?
- Много е добре към този момент. Ливорно е първи в класирането. Печелим съвсем всички мачове и се чака да се класираме в Серия " Б ". Треньорът за момента залага най-вече на опитни футболисти, само че аз съм удовлетворен от избора, който направих. Убеден съм, че като влезем в Серия " Б " всичко ще е по-лесно за мен.
- Имаш няколко тренировки с мъжкия състав на Милан. Какво си спомняш от мига, когато тогавашният ментор Винченцо Монтела те повика в първия състав?
- Доста тренировки направих с първия тим на Милан предишния сезон. Усещането беше ужасно всякога като научавах новината. Най-вече няма да не помни първия път - беше 1 септември. Казаха ми, че би трябвало да упражнявам с мъжете. Усещането беше неописуемо. Всеки път, когато бях викан, се вълнувах ужасно доста. Аз съм почитател на Милан от дете. Понякога ми се случваше да бъда на терена и да се запитвам " Наистина ли упражнявам с мъжете на Милан? ". Не осъзнавах какво се случва.
- За Донарума е ясно, само че с други футболисти на Милан си другар? - Познавам много от тях. По-близък съм с по-младите, най-много с Джиджо. Двамата пристигнахме дружно в Милан. Доста непосредствен съм и с Мануел Локатели и с Кутроне, който ми беше съотборник предходната година в Примаверата. С Давиде Калабрия също се имам. От опитните най-вече ми помагаше Монтоливо. Той ми подаде ръка още в първите ми тренировки.
- Преди време връчи фланелка на Левски на Джанлуиджи Донарума...
- Това стана, откакто моят другар и съотборник в националния тим Димитър Шейтанов ми даде собствен екип на Левски, с неговото име, и изиска да го дам на Джиджо и да си създадем фотография. Изпълних желанието му, само че не чаках, че ще се вдигне толкоз звук поради една фотография. И то на Джиджо не с фланелка на Левски, а с фланелка на Шейтанов.
- Джанлуиджи Донарума е измежду най-големите гении на международния футбол. Как съумя да се наложи на вратата на гранд като Милан, макар нежната възраст?
- Футболист като Донарума се раждат един път на 50 години. Познавам го от 13-годишен. Още тогава личеше, че има освен това от останалите. Той имаше и шанс, който съумя да си вземе, по този начин да кажем. С качествата си съумя да си извоюва мястото на вратата на Милан. Гордея се с Джиджо.
- Би ли разкрил малко повече от кухнята на Милан, по какъв начин се работи в гранда от " Сан Сиро "?
- Милан си е Милан. Всички хора, които имат общо с клуба, правят невероятна работа. Познавам всички в клуба. Ясно ми е, че организацията в Милан, надали ще я намеря оттук насетне, където и да бъда. Наистина съм доста удовлетворен за четирите години в Милан, тъй като ми помогнаха да израсна освен на терена, а и отвън него.
- Освен построяването като футболист, какво други научи до момента в който беше в италианския град?
- Освен футболните качества, Милан ме научи да стана мъж. Пристигнах 14-годишен, бях още дете. Направиха ме мъж. Дисциплината, редът и всичко това, което носи името Милан, ми оказа помощ да стана индивидът, който съм през днешния ден. Те се грижат за всяко нещо - от учебното заведение, до храненето, всичко... Дори ти дават инструкции по какъв начин и по кое време да пиеш вода. Страшно доста съм признателен на Милан.
- Сигурно те ласкае това, че през 2016 година попадна в авторитетната ранглиста на " Гардиън " за 60-те най-талантливи млади футболисти в света? - Това беше значимо самопризнание за мен. Аз самият в този момент би трябвало да направя по този начин, че тези самопризнания да бъдат истина. Винаги работя на 100 % във всяка подготовка и всеки мач, даже на 110. Давам всичко от себе си. Подобни самопризнания единствено могат да те стимулират. При мен е по този начин сигурно, до момента в който при някои от съотборниците ми следва разпределяне след получено самопризнание.
- Беше част от юношеския ни народен тим, очакваш ли повиквателни и за младежкия отбор?
- Да, вярно казваш, че бях част... Не знам за какво към този момент не ме викат. Не мога да ви кажа причина. Не желая и доста да го разясня този факт. Винаги съм бил разполагаем и ще бъда, само че считам, че повече няма да ме викат.
- Силата ти е в полузащитата, само че си играл и бранител...
- В Милан постоянно играех полузащитник, а в Ливорно ме пускат и централен бранител. Треньорът ме вижда добре и в тази роля. Давам всичко от себе си да се модернизирам и като централен бранител. Справям се добре към този момент. Ръстът ми оказва помощ в дуелите. Може би това ще бъде ролята ми отсега нататък - бранител.
- Би ли разказал повече за себе си и за фамилията си, по какъв начин се озова в Италия и преди да стигнеш до Милан къде си упражнявал?
- Когато бях на 5 годинки, родителите ми вземат решение да се реалокират в Италия. Живеем на 20 км от Неапол - в Кастеламаре ди Стабия. Започнах там в една школа. Моята школа постоянно правеше дербита против школата на Джиджо. На едно от тях скаут на Милан ни хареса и по този начин с Донарума се озовахме в Милан. Родителите ме пуснаха да отпътува. Много съм благополучен, че бях 4 години при " росонерите ".
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ