Българският случай с къщите за гости, които са финансирани с

Българският случай с къщите за посетители, които са финансирани с пари от Европейския съюз, само че не се употребяват по предопределение, не е неповторим. В разнообразни интервали и в други страни членки е имало сходни проблеми, както с къщи за посетители, по този начин и с голф стадиони да вземем за пример, които се заявяват като пасища. Това разясни в изявление за БНР Илияна Иванова - заместник-председател на Европейската счете палата. По думите й институцията не се занимава с следствие на измами с еврофондове, а единствено с одитиране на нередности.

Иванова изясни, че нередностите са несъзнателно деяние, до момента в който при измамите става дума за съзнателно ощетяване на европейския бюджет. Тя разяснява, че последната инспекция на Сметната палата, която обгръща усвояването на фондове в 7 страни от Европейския съюз, в това число България, има за цел разбор на работата на националните държавни управления и на Европейската комисия, защото в тази ситуация става дума за споделено ръководство. Проверени са България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания. Докладът на Европейската счете палата насочва общо 5 рекомендации – 3 към тестваните страни и 2 към Европейската комисия. България е измежду дребното страни, които са изпълнили и трите рекомендации. Те са свързани с приемането на тактики за битка с измамите, включване и на външни органи и институции в тази битка и основаване на платформата АРАХНА, даваща общодостъпна информация за всички европейски стратегии.

България е измежду страните, които употребяват най-пълноценно платформата, до момента в който тя се употребява много по-ограничено да вземем за пример в Германия и скандинавските страни, уточни Иванова. Тя разяснява, че най-голям е процентът на установени нередности при асимилиране на еврофондове в Словакия - 2.13, до момента в който в страни като Люксембург и Финландия този % е 0. България е по средата в тази статистика.