У нас къщи за гости, в други страни голф игрища
Българският случай с финансирането с пари от Европейски Съюз на къщи за посетители, които не се употребяват по предопределение, не е неповторим. В разнообразни интервали и в други страни от Европейски Съюз е имало сходни проблеми – както с къщи за посетители, по този начин и с голф стадиони да вземем за пример, които се заявяват като пасища. Това сподели в изявление за БНР Илияна Иванова, която е българският представител в Европейската счете палата (ЕСП) с сан на заместник-председател.
В предаването „ Неделя 150 “ по стратегия „ Хоризонт “ на БНР тя изясни, че нередностите са несъзнателно деяние, до момента в който при измамите става дума за съзнателно ощетяване на европейския бюджет. Европейската счете палата не се занимава с следствие на измами с еврофондове, а единствено с одитиране на нередности, сподели още Иванова.
Тя разяснява, че последната инспекция на ЕСП, която обгръща усвояването на кохезионните фондове в 7 страни от Европейски Съюз, в това число България, има за цел разбор на работата националните държавни управления и на Европейската комисия, защото в тази ситуация става дума за споделено ръководство. Проверени са България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания.
Докладът на Сметната палата насочва общо 5 рекомендации – 3 към тестваните страни и 2 към Европейската комисия.
България е измежду дребното страни, които са изпълнили и трите рекомендации. Те са свързани с приемането на тактики за битка с измамите, включване и на външни органи и институции в тази битка и основаване на платформата АРАХНА, даваща общодостъпна информация за всички европейски стратегии.
България е измежду страните, които употребяват най-пълноценно системата АРАХНА, до момента в който тя се употребява много по-ограничено да вземем за пример в Германия и скандинавските страни, уточни Иванова.
Тя добави, че във всяка от тестваните страни има проблеми, само че има и положителни образци и не трябва да си затваряме очите както за нередностите, по този начин и за достиженията.
Илияна Иванова разяснява, че най-голям е процентът на установени нередности при асимилиране на еврофондове е в Словакия - 2,13, до момента в който в страни като Люксембург и Финландия този % е 0. България е по средата в тази таблица, сподели още тя и акцентира, че равнището на неточности при ръководството на европейските стратегии за целия Европейски Съюз понижава прогресивно и устойчиво.
Иванова добави, че идната инспекция на ЕСП на строителството на пътища с пари от Европейски Съюз е включена в годишната стратегия на институцията, обгръща няколко страни и не е обвързвана със сигналите, които българската съпротива е подала към Брюксел.
Тя сподели още, че това е част от общоприетите процедури, а отчетът се чака към средата на идната година.
В рамките на инспекцията ще бъдат одитирани България, Испания, Чехия и Полша.
В предаването „ Неделя 150 “ по стратегия „ Хоризонт “ на БНР тя изясни, че нередностите са несъзнателно деяние, до момента в който при измамите става дума за съзнателно ощетяване на европейския бюджет. Европейската счете палата не се занимава с следствие на измами с еврофондове, а единствено с одитиране на нередности, сподели още Иванова.
Тя разяснява, че последната инспекция на ЕСП, която обгръща усвояването на кохезионните фондове в 7 страни от Европейски Съюз, в това число България, има за цел разбор на работата националните държавни управления и на Европейската комисия, защото в тази ситуация става дума за споделено ръководство. Проверени са България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания.
Докладът на Сметната палата насочва общо 5 рекомендации – 3 към тестваните страни и 2 към Европейската комисия.
България е измежду дребното страни, които са изпълнили и трите рекомендации. Те са свързани с приемането на тактики за битка с измамите, включване и на външни органи и институции в тази битка и основаване на платформата АРАХНА, даваща общодостъпна информация за всички европейски стратегии.
България е измежду страните, които употребяват най-пълноценно системата АРАХНА, до момента в който тя се употребява много по-ограничено да вземем за пример в Германия и скандинавските страни, уточни Иванова.
Тя добави, че във всяка от тестваните страни има проблеми, само че има и положителни образци и не трябва да си затваряме очите както за нередностите, по този начин и за достиженията.
Илияна Иванова разяснява, че най-голям е процентът на установени нередности при асимилиране на еврофондове е в Словакия - 2,13, до момента в който в страни като Люксембург и Финландия този % е 0. България е по средата в тази таблица, сподели още тя и акцентира, че равнището на неточности при ръководството на европейските стратегии за целия Европейски Съюз понижава прогресивно и устойчиво.
Иванова добави, че идната инспекция на ЕСП на строителството на пътища с пари от Европейски Съюз е включена в годишната стратегия на институцията, обгръща няколко страни и не е обвързвана със сигналите, които българската съпротива е подала към Брюксел.
Тя сподели още, че това е част от общоприетите процедури, а отчетът се чака към средата на идната година.
В рамките на инспекцията ще бъдат одитирани България, Испания, Чехия и Полша.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ