Българският съдия в Европейския съд по правата на човека Йонко

Българският арбитър в Европейския съд по правата на индивида Йонко Грозев изнесе лекция в първото издание на Форума за правдивост, проведен в памет на бележития правист доцент Кристан Таков от Софийския университет “Св. Климент Охридски “ и негови близки и другари. Mediapool я разгласява с незначителна редакция.

Основната роля при постигането на справедливостта има гарантирането на върховенството на закона. За това дава отговор съдът. Не можем да си представим една система, която почива върху правото без съдията. Темата за това по какъв начин съдията съумява да реализира идеала да бъде неутрален и самостоятелен вълнуваше Кристиян. За да може съдът да ползва закона без користолюбие, той би трябвало да бъде самостоятелен от страните и самостоятелен от властта.

Днес аз ще се опитам да прегледам историята за това по какъв начин съдът отстоява своята самостоятелност от властта. Ще стартира от Средновековието и ще стигна до наши дни – до демокрацията, тъй като през днешния ден съдът също е застрашен в някаква степен и от новия суверен.

Заглавието на презентацията ми е откъс от Хамилтън, политическият активист от времето на основаването на американската конституция, който разказва концепциите си за демократичното ръководство по следния метод: Съдът е институция, която няма нито воля, нито мощ или мощност. Предпочетох думата “мощ “, тъй като тя показва по-ясно концепцията за личен властови запас. Ще се опитам да потегли отсам, с цел да отговоря на въпроса по какъв начин една институция, която няма личен властови запас, нито лична политическа воля, да реализира това, че да бъде равноправна на останалите политически управляващи. Как съдът може да поддържа своята самостоятелност и безпристрастност тогава, когато би трябвало да ползва законите.

Историята е един извънредно мощен източник, с цел да може да оценим по какъв начин правоприлагаме в днешно време. Да отсеем значимото от маловажното и да подредим целите си.