Кирил Петков в Северна Македония: какво пишат чужди медии за визитата
" Българският министър председател Кирил Петков, който пое поста едвам през декември, наследи тежка външнополитическа ипотека: при първото посещаване в Скопие младият модернизатор носи в багажа си и ветото на своята страна върху старта на присъединителните договаряния с Европейски Съюз ", написа в днешната си преписка Клеменс Ференкоте от общественоправната медийна мрежа AРД. Посещението на Кирил Петков в Северна Македония притегля вниманието и на редица други интернационалните медии. Новинарският канал ntv отбелязва, че пробив в връзките не се чака, само че може да бъде реализирано възстановяване на атмосферата.
Изисквания с сякаш исторически темперамент
В обширния си разбор във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ) отличният ценител на Балканите Михаел Мартенс в детайли се стопира на настоящата обстановка и на мотивацията на политическите сили в двете столици, както и на упованията от днешните диалози. Мартенс изяснява, че България попречва диалозите за влизането на Северна Македония в Европейски Съюз с редици условия, които имат сякаш исторически темперамент. София упорства българската окупация по време на Втората международна война да не се назовава по този метод, а също по този начин да бъдат приети българските корени на македонския език и българското малцинство в Северна Македония, изброява Мартенс. По-нататък в своя разбор той написа:
„ Подобни условия на София не са нещо ново. В предишното обаче Европа съвсем не им обръщаше внимание, тъй като те оставаха в сянката на още по-абсурдната позиция на Гърция към Македония. Още преди 10 години тогавашният български президент Росен Плевнелиев сподели, че Македония би трябвало на първо време да преодолее своята антибългарска настройка, преди въобще да се мисли за старт на присъединителните договаряния. Факт е обаче, че тогава Скопие водеше една в действителност съмнителна историческа политика. Срещу днешното управление сходен укор не може да се насочи. В резултат от българското несъгласие, което нанася колатерални вреди и на Албания, се топят и последните останки от доверие в така и така разтърсената политика на Европейски Съюз за разширение на Балканите. Което пък снижава престижа на Европейски Съюз в района. “
Авторът на ФАЦ изяснява, че през днешния ден новите министър председатели на двете страни желаят да слагат ново начало. Той маркира настройките на Ковачевски и Петков и написа за опциите за разширение на инфраструктурното и бизнес съдействие сред прилежащите страни. По-нататък в разбора му четем: „ Макар че Петков е считан за прагматик, не е несъмнено дали диалозите му в Скопие в действителност ще слагат началото на преосмисляне на връзките. Защото българският държавен началник би трябвало да се преценява с доста фактори. В неговото съдружно държавно управление взе участие Българска социалистическа партия, която по традиция взима националистически курс към Северна Македония. Същото се отнася и до президента Румен Радев, някогашен водач на изтребител, обучаван още по времето на Варшавския контракт. Радев е боен, учтив напълно в духа на българската социалистическа историография. Неговите националистически изказвания на тематика Северна Македония периодичен демонстрират, че той и до момента не е се освободил от това завещание. Той е завързан към историческите разкази за народи и за статични идентичности, които припомнят повече на 19 век, в сравнение с днешните времена “.
Позициите на новото македонско държавно управление
За изискванията, които слага пред Скопие българският президент Радев, става дума и в кореспонденцията на Клеменс Ференкоте за ARD. В края ѝ създателят отбелязва, че Скопие няма да води договаряния за идентичността на македонската нация и за самостоятелността на македонския език: „ Защото, съгласно държавния началник на страната, това визира самите основи на страната. “ В кореспонденцията на австрийския „ Ди Пресе “ също е подложен акцент върху позициите на новото македонско държавно управление по тематиката: „ Новият министър председател би трябвало да преодолее цяла планина от проблеми. Ковачевски, който считат за прагматик, към този момент разгласи, че една от най-важните му цели ще бъде да се завърши с форсирания от София междусъседски спор за македонската еднаквост и история “. Но и създателят на публикацията в австрийския вестник също счита, че пробив в връзките не може да се чака – макар промяната на държавните управления в двете столици.
Изисквания с сякаш исторически темперамент
В обширния си разбор във „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “ (ФАЦ) отличният ценител на Балканите Михаел Мартенс в детайли се стопира на настоящата обстановка и на мотивацията на политическите сили в двете столици, както и на упованията от днешните диалози. Мартенс изяснява, че България попречва диалозите за влизането на Северна Македония в Европейски Съюз с редици условия, които имат сякаш исторически темперамент. София упорства българската окупация по време на Втората международна война да не се назовава по този метод, а също по този начин да бъдат приети българските корени на македонския език и българското малцинство в Северна Македония, изброява Мартенс. По-нататък в своя разбор той написа:
„ Подобни условия на София не са нещо ново. В предишното обаче Европа съвсем не им обръщаше внимание, тъй като те оставаха в сянката на още по-абсурдната позиция на Гърция към Македония. Още преди 10 години тогавашният български президент Росен Плевнелиев сподели, че Македония би трябвало на първо време да преодолее своята антибългарска настройка, преди въобще да се мисли за старт на присъединителните договаряния. Факт е обаче, че тогава Скопие водеше една в действителност съмнителна историческа политика. Срещу днешното управление сходен укор не може да се насочи. В резултат от българското несъгласие, което нанася колатерални вреди и на Албания, се топят и последните останки от доверие в така и така разтърсената политика на Европейски Съюз за разширение на Балканите. Което пък снижава престижа на Европейски Съюз в района. “
Авторът на ФАЦ изяснява, че през днешния ден новите министър председатели на двете страни желаят да слагат ново начало. Той маркира настройките на Ковачевски и Петков и написа за опциите за разширение на инфраструктурното и бизнес съдействие сред прилежащите страни. По-нататък в разбора му четем: „ Макар че Петков е считан за прагматик, не е несъмнено дали диалозите му в Скопие в действителност ще слагат началото на преосмисляне на връзките. Защото българският държавен началник би трябвало да се преценява с доста фактори. В неговото съдружно държавно управление взе участие Българска социалистическа партия, която по традиция взима националистически курс към Северна Македония. Същото се отнася и до президента Румен Радев, някогашен водач на изтребител, обучаван още по времето на Варшавския контракт. Радев е боен, учтив напълно в духа на българската социалистическа историография. Неговите националистически изказвания на тематика Северна Македония периодичен демонстрират, че той и до момента не е се освободил от това завещание. Той е завързан към историческите разкази за народи и за статични идентичности, които припомнят повече на 19 век, в сравнение с днешните времена “.
Позициите на новото македонско държавно управление
За изискванията, които слага пред Скопие българският президент Радев, става дума и в кореспонденцията на Клеменс Ференкоте за ARD. В края ѝ създателят отбелязва, че Скопие няма да води договаряния за идентичността на македонската нация и за самостоятелността на македонския език: „ Защото, съгласно държавния началник на страната, това визира самите основи на страната. “ В кореспонденцията на австрийския „ Ди Пресе “ също е подложен акцент върху позициите на новото македонско държавно управление по тематиката: „ Новият министър председател би трябвало да преодолее цяла планина от проблеми. Ковачевски, който считат за прагматик, към този момент разгласи, че една от най-важните му цели ще бъде да се завърши с форсирания от София междусъседски спор за македонската еднаквост и история “. Но и създателят на публикацията в австрийския вестник също счита, че пробив в връзките не може да се чака – макар промяната на държавните управления в двете столици.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ