ДОБРАТА НОВИНА: Автор на Lupa.bg издаде книга в Индия
Българският стихотворец Пейчо Кънев, създател в Lupa.bg, издаде нова книга в Индия - последната му стихосбирка A Fake Memoir (Фалшиви мемоари) излезе през април в азиатската страна от издателство Cyberwit с основен редактор Карунеш Агарвал. Под щемпел е и новата му книга с лирика на български " Писма до Цветаева ".
Пейчо Кънев е роден в Силистра, само че откакто печели Зелената
лотария, отпътува за Съединени американски щати, където открива себе си като занаятчия на поетичното слово.
Кънев е най-публикуваният актуален български стихотворец на британски с голям брой изявления в литературни списания и антологии в Съединени американски щати, Англия, Канада, Австралия, Индия и други страни.
Автор е на 10 книги с лирика и един алманах с разкази, издадени в България, Съединени американски щати и Индия. Съосновател и основен редактор на литературното издателство Kanev Books в Ню Йорк - от 2010 до 2013 година
През интервала 2012-2013 е гост-редактор в американското литературно издание " The Enchanting Verses Literary Review ".
Често разгласява преводи на модерни поети във Facebook групата Чуждестранна лирика - място за шерване на задгранична лирика на български език.
Предлагаме ви да прочетете определени произведения от най-новата стихосбирка на Пейчо Кънев –
Петък
Един от ония дни,
които непосредствено те пробождат като
нож, само че това няма огромно значение,
стига да има някой до теб,
който чака да извадиш ножа,
с цел да го оближе.
През прозорец в нощта
Каква красива панорама:
да зърнеш двама влюбени да пият вино
и да се целуват,
и куче до масата,
молещо се за огризките от любовта.
Най-красивата усмивка
Една заран, преди известно време,
с прелестна, млада дама, излязохме
от тях и тръгнахме по пътеката в парка,
ръка за ръка, потънали в диалог.
Изведнъж пред нас изникна малко момиче
в инвалидна количка, може би на 8 или 10.
Мисля, че имаше и някакво умствено
увреждане. До нея, на една скамейка седеше
възрастен мъж с дълбоки бръчки по лицето.
„ Не се тормозете, тя единствено желае да ви
подари нещо, тя е доста положително дете”,
сподели ни той.
Момиченцето ни се усмихна с най-красивата
усмивка, която в миналото бях виждал.
После протегна ръка и сподели със усложнение:
„ Аз съм доста положително дете”.
В нея имаше два кестена, които аз взех
с усмивка и я погалих по ръката. После
благодарихме и тръгнахме по пътеката,
без да си кажем нищо дълго време.
Случи се през октомври – месец на
дъждове и доста горест.
За голямо страдание, животите ни
с прелестната, млада дама се разделиха и
всеки продължи по своята си пътека.
Но тези два кестена от този момент стоят върху
нощното ми шкафче, с цел да ми припомнят,
че макар цялата гнусота и неправда,
на този свят постоянно ще има едно доста
положително дете, което се усмихва.
През един следобяд, в един свят
Слънцето свети с пластмасови лъчи, трамваите
тракат безнадеждно, черни птици бродират небето;
приятелите ми са оттатък огромната вода и
се усмихват през цифровите екрани,
други пък изгубих в произшествия и бели свръхдози
в мрака;
ходя с километри през града и не различавам
нито едно лице, всичко ми е непознато, като че
това не е моят свят и се чудя какъв брой още ми остава,
до момента в който изцяло полудея.
Празнотата е цялостна или по-скоро, изпълнена с
липса, нещо като море, което го няма,
и няма избавление от нищото, обгръщащо всичко,
хората приказват повече и споделят все по-малко.
Дори книжарниците към този момент не ми улавят погледа.
Жени крачат с изгладнели походки, бързащи
към бъдещето си.
Всичко е толкоз тъжно под това накъсано
небе, под което се пробвам да разцъфна, само че
вместо това единствено вехна, вехна.
От стените се стича възприятието, че чудесата към този момент
свършиха и слънцето пада тежко като тухла
зад тъжните покриви.
Последният жив господ поляга уединен в сърцето ми.
Студ, мраз...
Накрая влизам в тъмното на един бар - крайното
леговище на тъгата,
само че тогава тя ми се усмихва и ми подава цялостната чаша,
и аз стартирам да се дръзвам, и се дръзвам
до края на света, до края на времето.
Ноктюрно
И в тъмнината на пустинята слепи мъже
измислиха звездите.
Пиша това, което ми е обещано да напиша.
А какво друго остава в безкрая?
Какво ще кажеш за още 120 милиарда галактики?
Или просто дума, която да споделя, че в миналото
сме обичали.
ladyzone.bg 
