23 юли - 76 години от смъртта на Никола Вапцаров
Българският стихотворец Никола Вапцаров е наказан на гибел и още същата вечер – разстрелян.
Роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Негов татко е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като младеж той попада под мощното въздействие на доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Майлер даже съумява да се сближи с Ванчо Михайлов, само че бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики след неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия въодушевено се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година От друга страна къщата в Банско е била локалната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и други От своя страна семейството Вапцарови през 20-те и 30-те години на предишния век има достъп в двореца, непокътнати са групови фотоси на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на процедура първо на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново — като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Уволнен е от фабриката през 1936 година след повреда. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира татко му Йонко. В интервала 1936-1938 работи като механик във фабриката на братя Бугарчеви за малко, по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в разнообразни вестници, печели литературния конкурс на сп. „ Летец “ със стихотворението „ Романтика “.
Вапцаров става член и е един от основните деятели в Македонския книжовен кръжок в София. През 1939 приготвя единствената си стихосбирка „ Моторни песни “, излязла от щемпел 1940 година Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не получават известността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в поддръжка на така наречен Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни каузи против немските войски, към този момент в качеството си на началник на Централна военна комисия при Централен комитет на Българска комунистическа партия, която се занимава с антифашистка активност. Организира снабдяването на незаконните с оръжие, документи и квартири, за което е задържан през март 1942 година На 23 юли е наказан на гибел и още същата вечер — разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и други (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че тя е отклонена. След гибелта си бива амнистиран, заради което Върховен касационен съд отклонява настояването за анулация на присъдата му.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 година са учредени интернационалните награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир против войната. Вапцаров е почетен с тази влиятелна интернационална премия всред десетки оферти от десетки страни. На 3 декември 1953 година по време на Втория конгрес на мира почетният знак на премията и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1881 г. — Учредена е Международната федерация по гимнастика — първата интернационална спортна федерация.
1914 г. — България в Първата международна война: Предложението на Русия до Царство България за съюз в избухналата на 15 юли война е отхвърлено с претекст за неутралитет.
1929 г. — Фашисткото правителство на Италия забранява използването на непознати думи в италианския език.
1942 г. — Холокост: Открит е концентрационния лагер Треблинка.
1942 г. — Втората международна война: Хитлер подписва заповед за провеждането на Операция Еделвайс, целяща завладяването на петролните полета на Баку.
1942 г. — Процес против Централен комитет на Българска работническа партия: Изпълнени са смъртните присъди на шест ръководители и сътрудници на Централния комитет на БРП — Антон Иванов,Никола Вапцаров, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.
1952 г. — Създадена е Европейската общественост за въглища и стомана.
1952 година — Под управлението на генерал Мохамед Нагиб и Гамал Абдел Насър е извършен държавен преврат в Египет, при който е детрониран крал Фарук.
1974 г. — В Гърция е свалена от власт военната хунта на черните полковници.
1979 г. — Аятоллах Хомейни, нравствен лидер на Иран, не разрешава излъчването на музика по радиото и телевизията с претекста, че тя развращава младежта.
1990 г. — С многохилядно шествие Георги Димитров е препогребан в Централните софийски гробища.
1991 г. — Тридесет и деветте протестиращи депутати, с изключение на Стоян Ганев, се завръщат във 7 Велико национално заседание.
1992 г. — Абхазия провъзгласява независимост от Грузия.
1995 г. — Двама американски фенове на астрономия откриват една от най-наблюдаваните комети на 20 век - Хейл-Боп.
2002 г. - На 50-годишнината от основаването си Европейската общественост за въглища и стомана е разпусната, а нейните активи са погълнати от Европейската общественост.
2008 г. — Кабо Верде се причислява към Световната комерсиална организация, като неин 153-ти член.
2010 г. - Създаване на Британската бой-банда One Direction от Хари Стайлс, Лиам Пейн, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Зейн Малик
2010 г. - Излъчен е хилядният епизод на шоуто Първична сила на Световна федерация по кеч.
Родени
1503 г. — Анна Ягелонина, кралица на Унгария и Бохемия († 1547 г.)
1649 г. — Климент XI, римски папа († 1721 г.)
1806 г. — Феликс Арвер, френски стихотворец († 1850 г.)
1864 г. — Аполинарио Мабини, филипински идеолог († 1903 г.)
1876 г. — Айно Акте, финландска певица († 1944 г.)
1888 г. — Реймънд Чандлър, американски публицист († 1959 г.)
1892 г. — Хайле Селасие, император на Етиопия († 1975 г.)
1899 г. — Густав Хайнеман, президент на Федерална Република Германия († 1976 г.)
1906 г. — Владимир Прелог, хърватски химик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1998 г.)
1912 г. — Алън Тюринг, aнглииски математик, логик и криптограф. († 1954 г.)
1914 г. — Борис Велчев, български политик († 1995 г.)
1923 г. — Ливиу Чулей, румънски режисьор († 2004 г.)
1933 г. — Ричард Роджърс, британски проектант
1946 г. — Александър Кайдановски, съветски артист († 1995 г.)
1951 г. — Иван Славов, български драматург († 2009 г.)
1957 г. — Тео ван Гог, холандски режисьор († 2004 г.)
1961 г. — Мартин Гор, английски музикант (Депеш Мод)
1961 г. — Уди Харелсън, американски артист
1962 г. — Ерик Ла Сал, американски артист
1965 г. — Слаш, американски китарист
1967 г. — Титию, шведска певица
1967 г. — Филип Хофман, американски артист († 2014 г.)
1972 г. — Джоване Елбер, бразилски футболист
1973 г. — Дани Филт, английски артист
1973 г. — Моника Люински, американска стажантка в Белия дом
1975 г. — Алесио Такинарди, италиански футболист
1976 г. — Юдит Полгар, унгарска шахматистка
1979 г. — Живко Желев, български футболист
1979 г. — Сотирис Кирякос, гръцки футболист
1980 г. — Мишел Уилямс, американска певица
1981 г. — Дарио Дамянович, босненски футболист
1987 г. — Артър Напионтек, американски артист
1988 г. — Пол Андерсън, британски футболист
1989 г. — Кристоф Бухнер, немски футболист
1989 г. — Даниел Радклиф, английски артист
Починали
1373 г. — Света Бригита, основателка на Ордена на бригитките (* 1303 г.)
1645 г. — Михаил, цар на Русия (* 1596 г.)
1674 г. — Петър Парчевич, български католически свещеник (* 1612 г.)
1757 г. — Доменико Скарлати, италиански композитор (* 1685 г.)
1859 г. — Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса (* 1786 г.)
1868 г. — Иван Попхристов, български бунтовник (* 1843 г.)
1885 г. — Юлисис Грант, 18-и президент на САЩ (* 1822 г.)
1901 г. — Васил Друмев, български свещеник (* ок. 1840 г.)
1904 г. — Рудолф Амандус Филипи, немски академик (* 1808 г.)
1916 г. — Уилям Рамзи, шотландски химик, Нобелов лауреат през 1904 г. (* 1852 г.)
1942 г. — Антон Иванов, български партизанин (* 1884 г.)
1942 година — Антон Попов, български публицист (* 1915 г.)
1942 година — Атанас Романов, деятел на Българска работническа партия (к) (* 1911 г.)
1942 година — Георги Минчев, български болшевик (* 1907 г.)
1942 година — Петър Богданов, деятел на Българска работническа партия (к) (* 1908 г.)
1948 г. — Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор (* 1875 г.)
1951 г. — Филип Петен, френски политик (* 1856 г.)
1955 г. — Кордел Хъл, държавен секретар на Съединени американски щати, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1871 г.)
1966 г. — Монтгомъри Клифт, американски артист (* 1920 г.)
1968 г. — Хенри Дейл, английски неврофизиолог, Нобелов лауреат през 1936 г. (* 1875 г.)
1986 г. — Адолфо Балончиери, италиански футболист и треньор (* 1897 г.)
1999 г. — Хасан II, крал на Мароко (* 1929 г.)
2002 г. — Катя Паскалева, българска актриса (* 1945 г.)
2002 година — Уилям Пиърс, американски политик (* 1933 г.)
2006 г. — Агоп Мелконян, български публицист (* 1949 г.)
2011 г. — Ейми Уайнхаус, британска певица (* 1983 г.)
Празници
Египет — Ден на революцията (1952 г., национален празник)
Люксембург — Рожден ден на Великия херцог (празнува се като национален празник от 1947 г. и от 1961 г. няма връзка с същинския рожден ден на херцога)
Италия — Празник на град Равена
Obekti.bg
Роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Негов татко е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като младеж той попада под мощното въздействие на доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Майлер даже съумява да се сближи с Ванчо Михайлов, само че бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики след неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия въодушевено се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година От друга страна къщата в Банско е била локалната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни интелектуалци като поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и други От своя страна семейството Вапцарови през 20-те и 30-те години на предишния век има достъп в двореца, непокътнати са групови фотоси на юношата с цар Борис ІІІ и обкръжението му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на процедура първо на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново — като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Уволнен е от фабриката през 1936 година след повреда. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира татко му Йонко. В интервала 1936-1938 работи като механик във фабриката на братя Бугарчеви за малко, по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в разнообразни вестници, печели литературния конкурс на сп. „ Летец “ със стихотворението „ Романтика “.
Вапцаров става член и е един от основните деятели в Македонския книжовен кръжок в София. През 1939 приготвя единствената си стихосбирка „ Моторни песни “, излязла от щемпел 1940 година Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не получават известността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в поддръжка на така наречен Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни каузи против немските войски, към този момент в качеството си на началник на Централна военна комисия при Централен комитет на Българска комунистическа партия, която се занимава с антифашистка активност. Организира снабдяването на незаконните с оръжие, документи и квартири, за което е задържан през март 1942 година На 23 юли е наказан на гибел и още същата вечер — разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и други (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че тя е отклонена. След гибелта си бива амнистиран, заради което Върховен касационен съд отклонява настояването за анулация на присъдата му.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 година са учредени интернационалните награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир против войната. Вапцаров е почетен с тази влиятелна интернационална премия всред десетки оферти от десетки страни. На 3 декември 1953 година по време на Втория конгрес на мира почетният знак на премията и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1881 г. — Учредена е Международната федерация по гимнастика — първата интернационална спортна федерация.
1914 г. — България в Първата международна война: Предложението на Русия до Царство България за съюз в избухналата на 15 юли война е отхвърлено с претекст за неутралитет.
1929 г. — Фашисткото правителство на Италия забранява използването на непознати думи в италианския език.
1942 г. — Холокост: Открит е концентрационния лагер Треблинка.
1942 г. — Втората международна война: Хитлер подписва заповед за провеждането на Операция Еделвайс, целяща завладяването на петролните полета на Баку.
1942 г. — Процес против Централен комитет на Българска работническа партия: Изпълнени са смъртните присъди на шест ръководители и сътрудници на Централния комитет на БРП — Антон Иванов,Никола Вапцаров, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.
1952 г. — Създадена е Европейската общественост за въглища и стомана.
1952 година — Под управлението на генерал Мохамед Нагиб и Гамал Абдел Насър е извършен държавен преврат в Египет, при който е детрониран крал Фарук.
1974 г. — В Гърция е свалена от власт военната хунта на черните полковници.
1979 г. — Аятоллах Хомейни, нравствен лидер на Иран, не разрешава излъчването на музика по радиото и телевизията с претекста, че тя развращава младежта.
1990 г. — С многохилядно шествие Георги Димитров е препогребан в Централните софийски гробища.
1991 г. — Тридесет и деветте протестиращи депутати, с изключение на Стоян Ганев, се завръщат във 7 Велико национално заседание.
1992 г. — Абхазия провъзгласява независимост от Грузия.
1995 г. — Двама американски фенове на астрономия откриват една от най-наблюдаваните комети на 20 век - Хейл-Боп.
2002 г. - На 50-годишнината от основаването си Европейската общественост за въглища и стомана е разпусната, а нейните активи са погълнати от Европейската общественост.
2008 г. — Кабо Верде се причислява към Световната комерсиална организация, като неин 153-ти член.
2010 г. - Създаване на Британската бой-банда One Direction от Хари Стайлс, Лиам Пейн, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Зейн Малик
2010 г. - Излъчен е хилядният епизод на шоуто Първична сила на Световна федерация по кеч.
Родени
1503 г. — Анна Ягелонина, кралица на Унгария и Бохемия († 1547 г.)
1649 г. — Климент XI, римски папа († 1721 г.)
1806 г. — Феликс Арвер, френски стихотворец († 1850 г.)
1864 г. — Аполинарио Мабини, филипински идеолог († 1903 г.)
1876 г. — Айно Акте, финландска певица († 1944 г.)
1888 г. — Реймънд Чандлър, американски публицист († 1959 г.)
1892 г. — Хайле Селасие, император на Етиопия († 1975 г.)
1899 г. — Густав Хайнеман, президент на Федерална Република Германия († 1976 г.)
1906 г. — Владимир Прелог, хърватски химик, Нобелов лауреат през 1975 г. († 1998 г.)
1912 г. — Алън Тюринг, aнглииски математик, логик и криптограф. († 1954 г.)
1914 г. — Борис Велчев, български политик († 1995 г.)
1923 г. — Ливиу Чулей, румънски режисьор († 2004 г.)
1933 г. — Ричард Роджърс, британски проектант
1946 г. — Александър Кайдановски, съветски артист († 1995 г.)
1951 г. — Иван Славов, български драматург († 2009 г.)
1957 г. — Тео ван Гог, холандски режисьор († 2004 г.)
1961 г. — Мартин Гор, английски музикант (Депеш Мод)
1961 г. — Уди Харелсън, американски артист
1962 г. — Ерик Ла Сал, американски артист
1965 г. — Слаш, американски китарист
1967 г. — Титию, шведска певица
1967 г. — Филип Хофман, американски артист († 2014 г.)
1972 г. — Джоване Елбер, бразилски футболист
1973 г. — Дани Филт, английски артист
1973 г. — Моника Люински, американска стажантка в Белия дом
1975 г. — Алесио Такинарди, италиански футболист
1976 г. — Юдит Полгар, унгарска шахматистка
1979 г. — Живко Желев, български футболист
1979 г. — Сотирис Кирякос, гръцки футболист
1980 г. — Мишел Уилямс, американска певица
1981 г. — Дарио Дамянович, босненски футболист
1987 г. — Артър Напионтек, американски артист
1988 г. — Пол Андерсън, британски футболист
1989 г. — Кристоф Бухнер, немски футболист
1989 г. — Даниел Радклиф, английски артист
Починали
1373 г. — Света Бригита, основателка на Ордена на бригитките (* 1303 г.)
1645 г. — Михаил, цар на Русия (* 1596 г.)
1674 г. — Петър Парчевич, български католически свещеник (* 1612 г.)
1757 г. — Доменико Скарлати, италиански композитор (* 1685 г.)
1859 г. — Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса (* 1786 г.)
1868 г. — Иван Попхристов, български бунтовник (* 1843 г.)
1885 г. — Юлисис Грант, 18-и президент на САЩ (* 1822 г.)
1901 г. — Васил Друмев, български свещеник (* ок. 1840 г.)
1904 г. — Рудолф Амандус Филипи, немски академик (* 1808 г.)
1916 г. — Уилям Рамзи, шотландски химик, Нобелов лауреат през 1904 г. (* 1852 г.)
1942 г. — Антон Иванов, български партизанин (* 1884 г.)
1942 година — Антон Попов, български публицист (* 1915 г.)
1942 година — Атанас Романов, деятел на Българска работническа партия (к) (* 1911 г.)
1942 година — Георги Минчев, български болшевик (* 1907 г.)
1942 година — Петър Богданов, деятел на Българска работническа партия (к) (* 1908 г.)
1948 г. — Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор (* 1875 г.)
1951 г. — Филип Петен, френски политик (* 1856 г.)
1955 г. — Кордел Хъл, държавен секретар на Съединени американски щати, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1871 г.)
1966 г. — Монтгомъри Клифт, американски артист (* 1920 г.)
1968 г. — Хенри Дейл, английски неврофизиолог, Нобелов лауреат през 1936 г. (* 1875 г.)
1986 г. — Адолфо Балончиери, италиански футболист и треньор (* 1897 г.)
1999 г. — Хасан II, крал на Мароко (* 1929 г.)
2002 г. — Катя Паскалева, българска актриса (* 1945 г.)
2002 година — Уилям Пиърс, американски политик (* 1933 г.)
2006 г. — Агоп Мелконян, български публицист (* 1949 г.)
2011 г. — Ейми Уайнхаус, британска певица (* 1983 г.)
Празници
Египет — Ден на революцията (1952 г., национален празник)
Люксембург — Рожден ден на Великия херцог (празнува се като национален празник от 1947 г. и от 1961 г. няма връзка с същинския рожден ден на херцога)
Италия — Празник на град Равена
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ