Българският патриарх Неофит поздрави православните българи със 150 години от

Българският патриарх Неофит поздрави православните българи със 150 години от основаването на Българката Екзархия – първата национална институция на нашия народ, основана още преди неговото освобождение от турско иго през 1878 година, съобщи БГНЕС.

„ Да е блажен българския народ с този незабравим празник, който за наша наслада е почетен и от президента, който акцентира духовността на този празник и насладата и признателността към тези, които са заслужили за неговото реализиране “, съобщи патриарх Неофит.

Той се обърна и към братята в Македония, където през 70-те и 80-те години на XIX век Екзархията води най-тежката борба с гръцкото духовенство: „ Да се усещат близки на българския дух! “.

Президентът Румен Радев благодари на българския патриарх за поканата да взе участие в тържествата по случай този огромен празник, който не е единствено на БПЦ, само че и на целия български народ. Държавният глава акцентира, че основаването на Българската Екзархия е един от най-важните моменти в националната история – в устрема на българския народ към независимост и самостоятелност.

„ Още преди освобождението в лицето на Екзархията българският народ получава едно посланичество и въплъщение на българската държавност. Това става още преди той да бъде освободен. Днешната дата е значима, тя ни припомня какъв брой е значимо да имаме своя национална еднаквост, да имаме нематериалност, да имаме стожер на нашата религия и триумфи за в бъдеще! “, акцентира Радев.

Тържествена работа по случай светлата годишнина на Екзархията бе отслужена в храм-паметника „ Свети Александър Невски “, в която участваха патриарх Неофит и целият Свети Синод на Българската православна черква.

“Днешният 28 февруари 2020 година от Въплъщението на Бог Слово е ден ярък и незабравим за българската история. В този в действителност исторически ден означаваме значима и знакова годишнина от дългата и превратна история на православния ни народ. В този блажен от Господа Бога ден, преди 100 и петдесет години православният български дух тържествува, тъй като след дългите епохи на духовна и политическа взаимозависимост се отстранява една историческа несправедливост и нашата обща духовна майка, Православната ни черква, се възражда за нов живот. Това историческо за всички нас събитие е осъществено с формален държавен акт ­ ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година, с който се увенчават вековните старания на нашите славни предшественици за реализиране на духовна независимост и самостоятелност. Малко повече от столетие след унищожаването и на последната цитадела на свободния български дух ­ Охридската българска архиепископия, народът ни още веднъж се снабдява със своя самостоятелна Православна черква ­ Българската Екзархия ”, се споделя в патриаршеското обръщение, което беше прочетено от амвона на “Св. Александър Невски ”.

“Събуденият православен български дух с помощта на родолюбивото и христолюбиво дело на св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и всички останали колоси на духовното ни и национално възобновление най-накрая вижда плодовете на своята неотстъпчивост във вярата и на своето неизменност, на предаността си към заветите на предците и непримиримостта с историческата си орис. Възстановена е Православната ни черква, а с това е отворен и пътят към скорошното ни политическо избавление и цялостното възобновяване на изгубеното в миналото достолепие на един измъчен, само че духовно здрав и несломим народ ”, се споделя още в посланието.

Борбата за Екзархията

В събота, 28 февруари 1870 година, великият везир на Османската империя Али паша връчва на членовете на смесената българо-гръцка комисия във Високата врата десетилетия упования султански ферман, с който се признава правото на българите да имат църква, самостоятелна от Цариградската патриаршия.

Ферманът е публикуван в петък, 27 февруари 1870 година На цариградската българска колония документът е показан на 1 март, Неделя православна, в дървената черква „ Св. Стефан “, където се стичат радостно възбудени цариградските българи... пред богомолците се изправя внушителният Иларион Макариополски… Като напомня великия ден 3 април 1860 година, когато от същия амвон беше изхвърлено от богослужението името на цариградския патриарх… Иларион гръмогласно възвестява: ”Тогава бяха очаквания, а през днешния ден е осъществлението на надеждите… ”

Българската православна черква просъществува като Българска екзархия от 27 февруари 1870 година до 10 май 1953 година – когато е обновена Българската патриаршия. След Освобождението от 1878 година екзархийският диоцез условно се разделя на вътрешен (в свободното ни Княжество България) и външен (нашите български епархии в рамките на Османската империя). Седалището на Екзархията обаче остава в Цариград и оттова се управлява църковният живот в целия екзархийски диоцез.

Македония взе участие наедно с другата част на българския народ в тържествения акт за оповестяване на българската самостоятелна черква на 11 май 1872 година от екзарх Антим I, заобиколен от шестима владици, трима от които македонски българи: Панарет Пловдивски – от с. Пътеле, Леринско. Избран за софийски митрополит. Панарет Зографски от Галичник и Генадий Велешки от Охрид. Следователно, осъществен пред хилядното голям брой българи в Цариград, този акт е еднообразно дело на българския север и на българския юг.