Румен Ралчев, Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери в България, пред „Труд“: Консуматорският дух стана матрица за пребиваване на този свят
Българският медал на тамплиерите предходната година празнува 10 години Велик приорат България. А годишнината съответства и с 900 години от основаването на Ордена на тамплиерите. Още на 27-мия Конвент на Велик приорат – България, който посрещна тамплиери от три континента, направихме спогодба за изявление с Великия приор на България, в което да опише за самодейностите през тази година. Оказа се, че беседваме часове преди рождения ден на Румен Ралчев.
– Какво би Ви зарадвало най-вече за рождения ви ден, Господин Ралчев?
– (смее се, б.а.) Нали се бяхме разбрали, че за години и за рожден ден няма да приказваме?
– Няма. Кое би ви зарадвало – по принцип, да не е за мотива?
– Мисля, че всеки човек, който се занимава с социална активност, най-вече би се зарадвал на това, че което е приключил или прави в интерес на хората, на обществото, фактически е намерило почва и се връща към него под една или друга форма. Че намирайки сродни души – работят дружно за добруването на този наежен свят. Не всичко е пари и ние се опитваме точно посредством този феномен от предишното – тамплиерските полезности, да върнем желанието на хората да бъдат дружно и в положително, и в неприятно. Най-хубавото, което може да се случи в подобен миг е да се чуе другарската дума от колкото може повече страни. Така човек осъзнава, че тово, което е приключил, не са на вятъра хвърлени време и старания, а има резултат. Естествено – не е без значение фамилията, което е опора за всеки, който се занимава с социална активност. Ако то бъде устойчиво, крепко, става една от главните предпоставки индивидът да бъде сполучлив. Всичко останало е лъкатушене сред разнообразни метафизичен понятия или финансови такива за опрощение за едно или друго: „ Да, аз съм към този момент богат, само че за сметка на това не ми върви в живота, сред хората “. Свидетели сме на доста наши съвременници, които се затвориха в черупката си без значение дали са финансово заможни или не. И това се дължи на консуматорското отношение към живота, което от ден на ден се насажда. Консуматорският дух стана матрица за престояване на този свят. Все повече хора гледат на нас като екзотични представители на нещо отмиращо, чудят ни се за какво хвърляме старания и средства за предпазване и възобновление на християнски полезности. Ние обаче сме го приели за наша задача и главно сме обърнали нашата активност към подрастващото потомство.
– Защо тъкмо към него?
– Всички си даваме сметка, че в случай че по някакъв метод сме изпуснали едно потомство в годините на Прехода, то от тук нататък би трябвало да вложим силата си точно в подрастващото потомство, тъй като то е утрешното през днешния ден. Младите, които влизат в политическия или публичния живот, след време ще основават управническите решения на своята страна. Целта ни е да генерираме изконните християнски добродетели в тяхното държание. Именно затова Велик приорат – България на процедура през цялото си битие до в този момент работи в посока на подрастващото потомство. Вече шеста година продължаваме с художествения конкурс за детска рисунка „ Рицарят в мен “. Вече стигнахме до 12 000 рисунки годишно – това са 12 000 възпитаници от цялата страна, които изпращат своите произведения, предизвикани от рицарската чест и героизъм. И в случай че първоначално картините, които получавахме, бяха изпъстрени с героични рицари с доспехи и мечове, то през последните години от ден на ден рисунки идват със сюжети от нашето съвремие. Това ни радва. Децата осмислят какво значи „ рицарят в мен “ в 21 век. Имаме илюстрации на огнеборци, които избавят хора, на деца, които оказват помощ на беззащитно животинче, на възрастен човек – все образци, които демонстрират, че когато на учениците се опише, даде им се литература, те стартират да премислят доблестта като държание в днешно време. И незабавно виждаме по какъв начин децата стартират да илюстрират актуалните рицари като героите, даже и анонимните, на днешния ден.
– Имахте концепция тъкмо състезанието „ Рицарят в мен “ да стане интернационална самодейност на Ордена на тамплиерите. Ще се случи ли?
– О, да. Даже към този момент се случва. Точно през 2019 година го трансформираме в интернационален. Три учебни заведения във Франция, в които учат българчета, тази година също ще се включат в състезанието. Ученици от още две учебни заведения в Австрия, Виена – също ще изпратят свои рисунки за „ Рицарят в мен “. Ще имаме участници от Македония, Сърбия, Украйна – най-вече измежду нашите сънародници, ще имаме картини и от Русия. Така деца от 7 страни ще се включат състезанието на Велик приорат – България. Радваме се, че за трета поредна година Министерството на образованието и науката ни включва с самодейността ни в годишния си календар. Другият ни народен конкурс за есе – „ Рицарска постъпка “ също е в събитията му. Това е едно самопризнание, че организираме витални мероприятия. Наградите постоянно ги връчваме на 1 юни – в Деня на детето. Става дума за 10 стипендии, които се дават на най-хубавите произведения, с цел да може децата да продължат да развиват своите качества. А през есента, на нашия Магистрален съвет, ние, българските тамплиери, ще отчетем резултатите и най-вероятно още страни от Европа ще се включат в състезанието през 2020 година. Не е загадка, че до преди 7-8 години Световният медал не работеше с подрастващото потомство. Ние бяхме първопроходците, които започнаха да работят с разнообразни стратегии, свързани с децата. Създадохме младежка секция в Ордена и посредством нея младежи се занимават с децата. Така стана, че една част от родителите на тези деца демонстрираха интерес и станаха членове на Ордена. Тази работа с младите е извънредно виновна, само че точно посредством нея успяхме да спечелим доверието на родителите, на учителите и нашите начинания да се радват на голям интерес в доста български градове. Не може да не сме щастливи от обстоятелството, че даже единствено с състезанието за детска рисунка, ще обединим напъните с наши братя и сестри от други Приорати и че те одобряват като своя нашата самодейност.
– Кои ще бъдат най-важните събития през 2019 година в международния календар на тамплиерите и у нас?
– В проекта на Ордена още през 2017 година започнахме с честванията на 900 години тамплиерство. През 2018 година бе по този начин да се каже апогея, а тази година ще приключим цикъла от събития с конгрес в Португалия, в град Томар, който се смята за столица на тамплиерите. У нас, в България, също ще продължим събитията, отдадени на тази значима годишнина – към този момент сме поръчали и сега се работят 100-килограмови църковни камбани, които ще бъдат с нашите знаци и ще бъдат дарени на храмове. Паралелно с това, ще продължим нашата издателска активност, ще продължим с акциите си за отбрана на дамите. За четвърта поредна година ще проведем благотворителен крос, с който набираме средства за дами с онкологични болести. Това спортно мероприятие го организираме в Пловдив и негов главен основател и уредник е нашата сестра Росица Касабова. Вече в два града финансирахме постановката „ Прегръдката на ангела “, която е отдадена на акцията против насилието върху дамите. Тази година ще се опитаме да я сложим в колкото може повече градове. Наша непрекъсната акция е финансирането на учебни библиотеки посредством дарения. Подпомагаме и организираме няколко спортни начинания – надпревари по фехтовка, шах, баскетбол, волейбол измежду младите. Всички командерии в цялата страна провеждат и финансират със лични средства разнообразни начинания и събития. Вече е традиция в седмицата след Великден да организираме и интернационалния фестивал за хорова великденска ария. Тази година събитието ще се организира в аулата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Една от значимите ни направления е да продължим работата си в Република Северна Македония.
– Където инициирахте основаването на командерия през предходната година?
– Да. Съвсем след дни сме в Скопие, където ще се организира огромен събор. Ще приемем нови постуланти, рицари, с цел да укрепим тази командерия, която създадохме през есента на 2018 година и да продължим със основаването на Велик приорат – Северна Македония. Предстои още работа най-малко година и половина. За в този момент Орденът в Македония се развива извънредно добре. Признателни сме за изключителната отзивчивост, която имаме и от православната, и от католическата черква. Допускат ни да работим в храмовете и мисля, че интензивността, която в Скопие се демонстрира и в гражданската сфера, и в работата на младите рицари, дава вяра, че с времето там ще имаме един мощен Велик приорат. Нашите братя и сестри от Македония, да вземем за пример, направиха няколко мероприятия, в които събираха деца от смесени бракове – сред мохамеданин и християнка или християнин и мюсюлманка. Събитията протекоха извънредно отзивчиво, сътвориха доста позитиви. И това е едно доста положително попадение, концепцията е на рицарите от Скопие. На 3 февруари имаме среща с една такава група деца, които ще изнесат своя музикална стратегия, а ние от своя страна сме подготвили дарения за тях. И ето тук към този момент приказваме още веднъж за задачата на актуалните тамплиери – да основават мостове към другите. Че всички сме едно, без значение от нашето изповедание. Нормално е всеки да има вяра в своя си Бог, само че не е обикновено в 21 век да се води война за това. Хората би трябвало да се свързват и между тях и да работят дружно за общото си благоденствие макар разликите си.
Нашият посетител
О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ „ Св. Климент Охридски ”, полицейската школа, УНСС, лекар по философия в Peninsula university, Съединени американски щати, с професорско звание. Академик. Служил е в Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО. През 2017 година е избран отново за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.
– Какво би Ви зарадвало най-вече за рождения ви ден, Господин Ралчев?
– (смее се, б.а.) Нали се бяхме разбрали, че за години и за рожден ден няма да приказваме?
– Няма. Кое би ви зарадвало – по принцип, да не е за мотива?
– Мисля, че всеки човек, който се занимава с социална активност, най-вече би се зарадвал на това, че което е приключил или прави в интерес на хората, на обществото, фактически е намерило почва и се връща към него под една или друга форма. Че намирайки сродни души – работят дружно за добруването на този наежен свят. Не всичко е пари и ние се опитваме точно посредством този феномен от предишното – тамплиерските полезности, да върнем желанието на хората да бъдат дружно и в положително, и в неприятно. Най-хубавото, което може да се случи в подобен миг е да се чуе другарската дума от колкото може повече страни. Така човек осъзнава, че тово, което е приключил, не са на вятъра хвърлени време и старания, а има резултат. Естествено – не е без значение фамилията, което е опора за всеки, който се занимава с социална активност. Ако то бъде устойчиво, крепко, става една от главните предпоставки индивидът да бъде сполучлив. Всичко останало е лъкатушене сред разнообразни метафизичен понятия или финансови такива за опрощение за едно или друго: „ Да, аз съм към този момент богат, само че за сметка на това не ми върви в живота, сред хората “. Свидетели сме на доста наши съвременници, които се затвориха в черупката си без значение дали са финансово заможни или не. И това се дължи на консуматорското отношение към живота, което от ден на ден се насажда. Консуматорският дух стана матрица за престояване на този свят. Все повече хора гледат на нас като екзотични представители на нещо отмиращо, чудят ни се за какво хвърляме старания и средства за предпазване и възобновление на християнски полезности. Ние обаче сме го приели за наша задача и главно сме обърнали нашата активност към подрастващото потомство.
– Защо тъкмо към него?
– Всички си даваме сметка, че в случай че по някакъв метод сме изпуснали едно потомство в годините на Прехода, то от тук нататък би трябвало да вложим силата си точно в подрастващото потомство, тъй като то е утрешното през днешния ден. Младите, които влизат в политическия или публичния живот, след време ще основават управническите решения на своята страна. Целта ни е да генерираме изконните християнски добродетели в тяхното държание. Именно затова Велик приорат – България на процедура през цялото си битие до в този момент работи в посока на подрастващото потомство. Вече шеста година продължаваме с художествения конкурс за детска рисунка „ Рицарят в мен “. Вече стигнахме до 12 000 рисунки годишно – това са 12 000 възпитаници от цялата страна, които изпращат своите произведения, предизвикани от рицарската чест и героизъм. И в случай че първоначално картините, които получавахме, бяха изпъстрени с героични рицари с доспехи и мечове, то през последните години от ден на ден рисунки идват със сюжети от нашето съвремие. Това ни радва. Децата осмислят какво значи „ рицарят в мен “ в 21 век. Имаме илюстрации на огнеборци, които избавят хора, на деца, които оказват помощ на беззащитно животинче, на възрастен човек – все образци, които демонстрират, че когато на учениците се опише, даде им се литература, те стартират да премислят доблестта като държание в днешно време. И незабавно виждаме по какъв начин децата стартират да илюстрират актуалните рицари като героите, даже и анонимните, на днешния ден.
– Имахте концепция тъкмо състезанието „ Рицарят в мен “ да стане интернационална самодейност на Ордена на тамплиерите. Ще се случи ли?
– О, да. Даже към този момент се случва. Точно през 2019 година го трансформираме в интернационален. Три учебни заведения във Франция, в които учат българчета, тази година също ще се включат в състезанието. Ученици от още две учебни заведения в Австрия, Виена – също ще изпратят свои рисунки за „ Рицарят в мен “. Ще имаме участници от Македония, Сърбия, Украйна – най-вече измежду нашите сънародници, ще имаме картини и от Русия. Така деца от 7 страни ще се включат състезанието на Велик приорат – България. Радваме се, че за трета поредна година Министерството на образованието и науката ни включва с самодейността ни в годишния си календар. Другият ни народен конкурс за есе – „ Рицарска постъпка “ също е в събитията му. Това е едно самопризнание, че организираме витални мероприятия. Наградите постоянно ги връчваме на 1 юни – в Деня на детето. Става дума за 10 стипендии, които се дават на най-хубавите произведения, с цел да може децата да продължат да развиват своите качества. А през есента, на нашия Магистрален съвет, ние, българските тамплиери, ще отчетем резултатите и най-вероятно още страни от Европа ще се включат в състезанието през 2020 година. Не е загадка, че до преди 7-8 години Световният медал не работеше с подрастващото потомство. Ние бяхме първопроходците, които започнаха да работят с разнообразни стратегии, свързани с децата. Създадохме младежка секция в Ордена и посредством нея младежи се занимават с децата. Така стана, че една част от родителите на тези деца демонстрираха интерес и станаха членове на Ордена. Тази работа с младите е извънредно виновна, само че точно посредством нея успяхме да спечелим доверието на родителите, на учителите и нашите начинания да се радват на голям интерес в доста български градове. Не може да не сме щастливи от обстоятелството, че даже единствено с състезанието за детска рисунка, ще обединим напъните с наши братя и сестри от други Приорати и че те одобряват като своя нашата самодейност.
– Кои ще бъдат най-важните събития през 2019 година в международния календар на тамплиерите и у нас?
– В проекта на Ордена още през 2017 година започнахме с честванията на 900 години тамплиерство. През 2018 година бе по този начин да се каже апогея, а тази година ще приключим цикъла от събития с конгрес в Португалия, в град Томар, който се смята за столица на тамплиерите. У нас, в България, също ще продължим събитията, отдадени на тази значима годишнина – към този момент сме поръчали и сега се работят 100-килограмови църковни камбани, които ще бъдат с нашите знаци и ще бъдат дарени на храмове. Паралелно с това, ще продължим нашата издателска активност, ще продължим с акциите си за отбрана на дамите. За четвърта поредна година ще проведем благотворителен крос, с който набираме средства за дами с онкологични болести. Това спортно мероприятие го организираме в Пловдив и негов главен основател и уредник е нашата сестра Росица Касабова. Вече в два града финансирахме постановката „ Прегръдката на ангела “, която е отдадена на акцията против насилието върху дамите. Тази година ще се опитаме да я сложим в колкото може повече градове. Наша непрекъсната акция е финансирането на учебни библиотеки посредством дарения. Подпомагаме и организираме няколко спортни начинания – надпревари по фехтовка, шах, баскетбол, волейбол измежду младите. Всички командерии в цялата страна провеждат и финансират със лични средства разнообразни начинания и събития. Вече е традиция в седмицата след Великден да организираме и интернационалния фестивал за хорова великденска ария. Тази година събитието ще се организира в аулата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Една от значимите ни направления е да продължим работата си в Република Северна Македония.
– Където инициирахте основаването на командерия през предходната година?
– Да. Съвсем след дни сме в Скопие, където ще се организира огромен събор. Ще приемем нови постуланти, рицари, с цел да укрепим тази командерия, която създадохме през есента на 2018 година и да продължим със основаването на Велик приорат – Северна Македония. Предстои още работа най-малко година и половина. За в този момент Орденът в Македония се развива извънредно добре. Признателни сме за изключителната отзивчивост, която имаме и от православната, и от католическата черква. Допускат ни да работим в храмовете и мисля, че интензивността, която в Скопие се демонстрира и в гражданската сфера, и в работата на младите рицари, дава вяра, че с времето там ще имаме един мощен Велик приорат. Нашите братя и сестри от Македония, да вземем за пример, направиха няколко мероприятия, в които събираха деца от смесени бракове – сред мохамеданин и християнка или християнин и мюсюлманка. Събитията протекоха извънредно отзивчиво, сътвориха доста позитиви. И това е едно доста положително попадение, концепцията е на рицарите от Скопие. На 3 февруари имаме среща с една такава група деца, които ще изнесат своя музикална стратегия, а ние от своя страна сме подготвили дарения за тях. И ето тук към този момент приказваме още веднъж за задачата на актуалните тамплиери – да основават мостове към другите. Че всички сме едно, без значение от нашето изповедание. Нормално е всеки да има вяра в своя си Бог, само че не е обикновено в 21 век да се води война за това. Хората би трябвало да се свързват и между тях и да работят дружно за общото си благоденствие макар разликите си.
Нашият посетител
О.р. ген. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ „ Св. Климент Охридски ”, полицейската школа, УНСС, лекар по философия в Peninsula university, Съединени американски щати, с професорско звание. Академик. Служил е в Управление безопасност и охрана (Пето управление н и НСО. През 2017 година е избран отново за Велик приор на рицарите – тамплиери у нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ