Как стигнахме дотам да се радваме на равни с Косово и Черна гора
Българският народен тим по футбол стартира квалификациите за европейското състезание през 2020 с две равенства в първите два мача.
Добре е, че двете точки към този момент ни отреждат мечтаното второ място в в нашата Група А. Но Англия към този момент е с 6. Също по този начин е добре, че в обособени моменти от срещите на националите, ние, феновете, видяхме сериозна доза мотивация и групов дух. Но като цяло с ръка на сърце можем чистосърдечно да си признаем, че хубавото в конструктивен проект по никакъв начин не бе доста.
Добре е и да си дадем ясна сметка против кого играхме. За Косово и Черна гора няма какво толкоз да се каже. Та те са на футболната карта единствено от няколко години. И е меко казано необичайно селекционерът на националите ни Петър Хубчев да е удовлетворен от мачовете.
Да, напоследък Черна гора роди няколко футболисти със сериозна визитка. Един същински таран в лицето на Стеван Йоветич, който пази цветовете на клубния Монако и сърцатият бранител на Атлетико Мадрид Стефан Савич.
Да, " лъвовете " нямат такива имена, които да играят за сходни тимове, това към този момент всички го знаят, само че Черна гора? Сериозно?
Двете им звезди даже не играха във въпросния мач на националния стадион " Васил Левски " преди няколко дни. А през вчерашния ден черногорците отнесоха от Англия 5 гола в личната си врата. Направо занапред да те побият тръпки какво ще гледаме на 7 септември на " Уембли ", когато нашите момчета се изправят против " трите лъва "?
За Косово оправданието с врящото котле на стадиона в Прищина до някаква степен е годно. Статистиката сочи, че за всеки един тим е мъчно да разгърне играта си при такава мощна поддръжка на почитателите, каквато беше нощес. Нищо обаче не оправдава обстоятелството, че те ни надиграха - 62:38% владеене на топката, 12:4 голови положения, 5:2 изстрели във вратата, 5:0 изстрели отвън вратата.
Нямам желание да ви връщам обратно във към този момент далечните 80-те и 90-те години на ХХ век. За тези времена всичко е казано, всеки си спомня с трогване за страхотните български достижения на национално и клубно равнище. Ще направя по-лошо, като ви върна единствено с десетина години. Тогава в европейски и международни квалификации имаше драми, когато на " Васил Левски " изпуснехме да победим Белгия (07.06.2003 - 2:2), Холандия (07.10.2006 - 1:1), Италия (11.10.2008 0:0, 07.09.2012 - 2:2) и още доста други мощни тимове.
В наши дни вършим измъчени равенства с Черна гора и Косово. До там ли стигнахме? Пак ли ще се оправдаваме с към този момент изтъркания преход, занемарените бази и неправилното ръководство на Българския футболен съюз? Нима Косово не изживява преход, а базите в Черна гора да са ултрамодерни? Дори индивидът, който е " отговорен за всичко в българския футбол " - Боби Михайлов като че ли е безпомощен пред това, което се случва.
Вината не е и в самите футболисти. Бих спорил с всеки, който каже, че Тодор Неделев, Ивелин Попов и компания нямат гения да станат футболисти от висока класа. Вярвам, че всеки един от нас малко или доста вижда някакъв капацитет в играчите ни, само че неизвестно за какво не се развиват. Трудният въпрос " Защо българският народен тим продължава да потъва " към момента търси отговор.
Летвата падна, упоритостите са все по-ниски. По време на жребиите в предишното се надявахме на един футболен колос в групата ни, от който авансово да се примирим, че ще имаме загуба и да търсим единствено победа от останалите тимове. Сега " ни чакат доста тежи мачове "... с Косово.
Накрая желая да уточня, че съм се " събличал по физическо " и не желая да остана неразбираем. Снощи сърцето ми се сви, до момента в който гледах по какъв начин другояче надарените ни футболисти се мъчат против напомпаните с адреналин играчи на Косово, които макар нелепите на моменти отигравания, неуморно търсеха успеха на своя стадион, както " лъвовете " го правеха преди години на " Васил Левски ".
Добре е, че двете точки към този момент ни отреждат мечтаното второ място в в нашата Група А. Но Англия към този момент е с 6. Също по този начин е добре, че в обособени моменти от срещите на националите, ние, феновете, видяхме сериозна доза мотивация и групов дух. Но като цяло с ръка на сърце можем чистосърдечно да си признаем, че хубавото в конструктивен проект по никакъв начин не бе доста.
Добре е и да си дадем ясна сметка против кого играхме. За Косово и Черна гора няма какво толкоз да се каже. Та те са на футболната карта единствено от няколко години. И е меко казано необичайно селекционерът на националите ни Петър Хубчев да е удовлетворен от мачовете.
Да, напоследък Черна гора роди няколко футболисти със сериозна визитка. Един същински таран в лицето на Стеван Йоветич, който пази цветовете на клубния Монако и сърцатият бранител на Атлетико Мадрид Стефан Савич.
Да, " лъвовете " нямат такива имена, които да играят за сходни тимове, това към този момент всички го знаят, само че Черна гора? Сериозно?
Двете им звезди даже не играха във въпросния мач на националния стадион " Васил Левски " преди няколко дни. А през вчерашния ден черногорците отнесоха от Англия 5 гола в личната си врата. Направо занапред да те побият тръпки какво ще гледаме на 7 септември на " Уембли ", когато нашите момчета се изправят против " трите лъва "?
За Косово оправданието с врящото котле на стадиона в Прищина до някаква степен е годно. Статистиката сочи, че за всеки един тим е мъчно да разгърне играта си при такава мощна поддръжка на почитателите, каквато беше нощес. Нищо обаче не оправдава обстоятелството, че те ни надиграха - 62:38% владеене на топката, 12:4 голови положения, 5:2 изстрели във вратата, 5:0 изстрели отвън вратата.
Нямам желание да ви връщам обратно във към този момент далечните 80-те и 90-те години на ХХ век. За тези времена всичко е казано, всеки си спомня с трогване за страхотните български достижения на национално и клубно равнище. Ще направя по-лошо, като ви върна единствено с десетина години. Тогава в европейски и международни квалификации имаше драми, когато на " Васил Левски " изпуснехме да победим Белгия (07.06.2003 - 2:2), Холандия (07.10.2006 - 1:1), Италия (11.10.2008 0:0, 07.09.2012 - 2:2) и още доста други мощни тимове.
В наши дни вършим измъчени равенства с Черна гора и Косово. До там ли стигнахме? Пак ли ще се оправдаваме с към този момент изтъркания преход, занемарените бази и неправилното ръководство на Българския футболен съюз? Нима Косово не изживява преход, а базите в Черна гора да са ултрамодерни? Дори индивидът, който е " отговорен за всичко в българския футбол " - Боби Михайлов като че ли е безпомощен пред това, което се случва.
Вината не е и в самите футболисти. Бих спорил с всеки, който каже, че Тодор Неделев, Ивелин Попов и компания нямат гения да станат футболисти от висока класа. Вярвам, че всеки един от нас малко или доста вижда някакъв капацитет в играчите ни, само че неизвестно за какво не се развиват. Трудният въпрос " Защо българският народен тим продължава да потъва " към момента търси отговор.
Летвата падна, упоритостите са все по-ниски. По време на жребиите в предишното се надявахме на един футболен колос в групата ни, от който авансово да се примирим, че ще имаме загуба и да търсим единствено победа от останалите тимове. Сега " ни чакат доста тежи мачове "... с Косово.
Накрая желая да уточня, че съм се " събличал по физическо " и не желая да остана неразбираем. Снощи сърцето ми се сви, до момента в който гледах по какъв начин другояче надарените ни футболисти се мъчат против напомпаните с адреналин играчи на Косово, които макар нелепите на моменти отигравания, неуморно търсеха успеха на своя стадион, както " лъвовете " го правеха преди години на " Васил Левски ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ