Александър Везенков: Завистта в родния баскетбол трябва да спре
Българският национал Александър Везенков приказва пред Nova за разнообразни тематики. Крилото на Олимпиакос показа мнението си за пандемията, ролята си в Олимпиакос, националния тим, Бруклин и НБА, проблемите в родната федерация и още.
" Аз пребивавам тук, родом съм от тук. Исках да оказа помощ с каквото мога. Помощта не е единствено пари, а с каквото и да е. Виждаме какъв брой медицински сестри и какъв брой хора в лечебните заведения помагаха за нас. Ние просто трябваше да си останем у дома.
Не съм седял толкоз дълго в Ботевград. Първият месец-месец и половина беше добър, тъй като прекарах време с татко ми, с който не сме били толкоз време дружно. Започнах да виждам повече филми, да чета книги и си събирах мислите за себе си за това какво мога да подобря, с цел да стана по-добър човек. Мисля, че от карантината извадих най-позитивните неща и към този момент като преминем в естествения метод на живот всичко ще е малко по-различно, само че се надявам да сме малко по-добри.
Чувствах се добре със промяната на треньора. Аз бях работил с него и в Барселона. Познаваме се, той знае какво мога да дам, аз знам какво желае и мисля, че това способства за това аз да се усещам малко по-освободен, да играя малко повече като време и всичко се получаваше добре през последните 3 месеца. Жалко, че пандемията спря всичко и за мен, и за тима мис, с който бяхме в напредък, само че здравето над всичко. Винаги би трябвало да си подготвен и да работиш, с цел да ти се даде този късмет, само че той би трябвало да има някакви условия, от които ти да можеш да се възползваш. Не съм спирал да работя, очаквам си този късмет и мисля, че към този момент си го взех и оттук насетне виждам доста по-спокойно към нещата.
Помощник-генералния управител на Бруклин беше идвал на два-три мача. Говорим си, разменяме хрумвания, само че друго е съответно да ти кажат " ела ", напълно друго е единствено по този начин да си приказваме. Вече се усещам по-сигурен в себе си и след всеки изминат сезон, към този момент 6 години близо съм в Евролигата и това е доста огромен опит да играеш против най-хубавите в Европа. Виждаме какъв брой европейци към този момент играят в НБА и какъв брой пробиват и отиват там. Мисля, че това постоянно ще си ми седи като фантазия и се надявам все в миналото да се реализира.
Да не се трансформирам, да съм откровен към хората, да мога да ги погледна в очите. Да се веселя на играта, да работя всеки ден и постоянно да си поставям високи цели и фантазии. Да не ми е хубаво, че съм постигнал нещо и просто да не помня бързо за положителното и за неприятното и да не преставам да си пъдя моята цел.
На моите родители България им е дала всичко. Те потеглиха отсам, по тази причина не би трябвало да не помня всичко. Колкото и надалеч да стигнеш, не би трябвало да забравяш и да помниш от кое място си тръгнал. Макар и да съм живял малко тук, аз знам, че България е дала доста на моите родители, на моите баби, дядовци. Затова е чест да играеш за националния тим. Много се веселя, като ми се даде опция да играя и да съм тук, въпреки и за малко.
И 10 месеца да играеш за един тим, който ти заплаща, и който се свързваш с него и го обичаш, ти играеш за страната, тогава всеки се сплотява. Мисля, че това е една чест за всеки професионален състезател да играе за своята страна.
Нещата в българския баскетбол са малко комплицирани. Не е това, което би трябвало да бъде. Не знам тъкмо къде е грешката, само че би трябвало да се премисли доста добре, тъй като тимовете ни не играят в доста мощни европейски шампионати. Играчите мъчно отиват да пробият някъде в Европа. Вместо да има интриги, да има проблеми и кавги кой ще стане първенец и за какво, просто всеки да се замисли за какво не произвеждаме играчи и за какво сме толкоз обратно към този момент. Дали е неточност на треньорите, дали е неточност на играчите, дали е на федерацията... Просто би трябвало да се види обстановката с децата и школите, и към този момент завистта е време да спре, тъй като към този момент изоставаме фрапантно.
Не мога да кажа, че съм по-различен. Всеки си знае неговия път, всеки си знае неговите проблеми. Аз съм привикнал отговорността да е моя от дребна възраст, дали на терена или отвън. По-добре ти да си водач, в сравнение с ти да следваш нещо. Моята фантазия не е да приключа на 23 или 24, аз виждам към бъдещето и виждам по какъв начин да ставам по-добър баскетболист. Харесвам играта, направих я специалност, тя ми даде успокоение. Виждаме, че при огромните контракти е неизбежно. Но в случай че имаш мярка и знаеш, че правиш всичко рационално, то няма да избяга. За да си огромен състезател, би трябвало да има ограничения. Ако се лишиш от нещо, то ще ти даде нещо друго.
" Аз пребивавам тук, родом съм от тук. Исках да оказа помощ с каквото мога. Помощта не е единствено пари, а с каквото и да е. Виждаме какъв брой медицински сестри и какъв брой хора в лечебните заведения помагаха за нас. Ние просто трябваше да си останем у дома.
Не съм седял толкоз дълго в Ботевград. Първият месец-месец и половина беше добър, тъй като прекарах време с татко ми, с който не сме били толкоз време дружно. Започнах да виждам повече филми, да чета книги и си събирах мислите за себе си за това какво мога да подобря, с цел да стана по-добър човек. Мисля, че от карантината извадих най-позитивните неща и към този момент като преминем в естествения метод на живот всичко ще е малко по-различно, само че се надявам да сме малко по-добри.
Чувствах се добре със промяната на треньора. Аз бях работил с него и в Барселона. Познаваме се, той знае какво мога да дам, аз знам какво желае и мисля, че това способства за това аз да се усещам малко по-освободен, да играя малко повече като време и всичко се получаваше добре през последните 3 месеца. Жалко, че пандемията спря всичко и за мен, и за тима мис, с който бяхме в напредък, само че здравето над всичко. Винаги би трябвало да си подготвен и да работиш, с цел да ти се даде този късмет, само че той би трябвало да има някакви условия, от които ти да можеш да се възползваш. Не съм спирал да работя, очаквам си този късмет и мисля, че към този момент си го взех и оттук насетне виждам доста по-спокойно към нещата.
Помощник-генералния управител на Бруклин беше идвал на два-три мача. Говорим си, разменяме хрумвания, само че друго е съответно да ти кажат " ела ", напълно друго е единствено по този начин да си приказваме. Вече се усещам по-сигурен в себе си и след всеки изминат сезон, към този момент 6 години близо съм в Евролигата и това е доста огромен опит да играеш против най-хубавите в Европа. Виждаме какъв брой европейци към този момент играят в НБА и какъв брой пробиват и отиват там. Мисля, че това постоянно ще си ми седи като фантазия и се надявам все в миналото да се реализира.
Да не се трансформирам, да съм откровен към хората, да мога да ги погледна в очите. Да се веселя на играта, да работя всеки ден и постоянно да си поставям високи цели и фантазии. Да не ми е хубаво, че съм постигнал нещо и просто да не помня бързо за положителното и за неприятното и да не преставам да си пъдя моята цел.
На моите родители България им е дала всичко. Те потеглиха отсам, по тази причина не би трябвало да не помня всичко. Колкото и надалеч да стигнеш, не би трябвало да забравяш и да помниш от кое място си тръгнал. Макар и да съм живял малко тук, аз знам, че България е дала доста на моите родители, на моите баби, дядовци. Затова е чест да играеш за националния тим. Много се веселя, като ми се даде опция да играя и да съм тук, въпреки и за малко.
И 10 месеца да играеш за един тим, който ти заплаща, и който се свързваш с него и го обичаш, ти играеш за страната, тогава всеки се сплотява. Мисля, че това е една чест за всеки професионален състезател да играе за своята страна.
Нещата в българския баскетбол са малко комплицирани. Не е това, което би трябвало да бъде. Не знам тъкмо къде е грешката, само че би трябвало да се премисли доста добре, тъй като тимовете ни не играят в доста мощни европейски шампионати. Играчите мъчно отиват да пробият някъде в Европа. Вместо да има интриги, да има проблеми и кавги кой ще стане първенец и за какво, просто всеки да се замисли за какво не произвеждаме играчи и за какво сме толкоз обратно към този момент. Дали е неточност на треньорите, дали е неточност на играчите, дали е на федерацията... Просто би трябвало да се види обстановката с децата и школите, и към този момент завистта е време да спре, тъй като към този момент изоставаме фрапантно.
Не мога да кажа, че съм по-различен. Всеки си знае неговия път, всеки си знае неговите проблеми. Аз съм привикнал отговорността да е моя от дребна възраст, дали на терена или отвън. По-добре ти да си водач, в сравнение с ти да следваш нещо. Моята фантазия не е да приключа на 23 или 24, аз виждам към бъдещето и виждам по какъв начин да ставам по-добър баскетболист. Харесвам играта, направих я специалност, тя ми даде успокоение. Виждаме, че при огромните контракти е неизбежно. Но в случай че имаш мярка и знаеш, че правиш всичко рационално, то няма да избяга. За да си огромен състезател, би трябвало да има ограничения. Ако се лишиш от нещо, то ще ти даде нещо друго.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ