Денков пред Европарламента: Моята родина е обект на руски апетити и хибридни атаки
Българският министър-председател е на посещаване в Страсбург. През евродепутатите, министър председателят държа слово, в което прикани страната ни час по-скоро да бъде присъединена към Шенген и еврозоната и призна, че сме обект на съветски хибридни офанзиви.
Уважаема госпожо Председател на Европейския парламент,
Уважаеми ръководители на парламентарни групи в Европейския парламент,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Уважаеми господин Държавен секретар,
Уважаема госпожо Комисар,
Дами и господа,
За мен е чест да застана пред вас, представителите на обединена Европа, в този хубав и изпълнен със символика град. На този ден преди 105 години, броени дни след примирието, което поставя завършек на Първата международна война, френските войски навлизат в Страсбург. А на утрешния ден преди 79 години военачалник Филип Льоклер и 2-ра бронирана дивизия на Френската свободна войска, подкрепени от съдружниците, освобождават Страсбург от нацистката окупация.
Страсбург е град с богата и бурна история. Бил е част от Римската империя, по-късно е бил в рамките на Франкската империя и на Свещената Римска империя, за малко е бил самостоятелен свободен град, а в последните два века е прекосявал ту във Франция, ту в Германия.
Етимологията пояснява Страсбург като град на пътищата. В предишното по тези пътища са се движели повече бойци и танкове, в сравнение с търговци и артикули, по тях са ехтели повече изстрели и стонове на ранени и умиращи хора, в сравнение с песни на пътуващите музиканти. В предишното да се намираш на кръстопът постоянно е било проклинание, а не преимущество. В предишното тези пътища са разделяли хората, през днешния ден те ги свързват. В предишното небето над Страсбург е било раздирано от злокобния писък на снаряди, изтребители и бомбардировачи, през днешния ден там летят пътническите самолети, цветни балони и шарените детски хвърчила. В предишното Страсбург е бил ябълката на раздора, през днешния ден Страсбург е Белият гълъб на мира и признакът е тук.
В предишното Юлий Цезар, Карл Велики, Карл Пети, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин са се опитвали да обединят Европа посредством завоевателни войни и да подчинят останалите нации със силата на оръжието. И колкото по-жестоки и безскрупулни са били тези войни, толкоз по-краткотрайни били триумфите им.
Днес, за пръв път в своята многовековна история, Европа е обединена по кротичък път в пълноправен съюз на самостоятелни страни, в който съществени полезности са солидарността, свободата, демокрацията, равенството пред закона, правовата страна, зачитането на човешкото достолепие и главните права на всички жители. И в Страсбург заседавате вие, Народното събрание на обединена Европа, поръчител и страж на тези полезности.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Моята татковина е една от най-старите страни в Европа, запазила името България от 681 година до наши дни. В своята хилядолетна история, тя е била присъединявана принудително за 167 години към Византия и за близо пет века към Османската империя. Но страната ни съумява да възкръсне, с помощта на дейците на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и доста други. Един от тях, Васил Левски, който българският народ назовава Апостола на Свободата, е духовният подстрекател на самостоятелна и европейска България. Още 1872 година той прокламира, че България тя би трябвало да бъде, изтъквам, „ демократична република, в която всички народности, българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение и всички ще живеят под един общ закон, който ще се избере по вишегласието на всички народности. Да бъдем равни с другите европейски нации зависи от личните ни задружни сили. “ Толкова е настоящо и през днешния ден, че няма какво повече да се добави.
В най-новата си история България е била обект на непрекъснати опити за доминация, част от тях сполучливи, от страна на Руската империя и Съветския съюз. За страдание тези великоруски апетити не престават и в наши дни и страната ни е обект на целенасочени хибридни офанзиви. Тайните служби и пропагандата на Путин се възползват от икономическата и суровинна обязаност на страната ни с Русия, както и от историческите и културните връзки сред народите ни, с цел да разделят и опълчват обществото ни на русофили и евроатлантици. Затова пълноправното участие на България в Европейския съюз и НАТО е най-голямата гаранция за продължаването на демократичния и европейски път на развиване на родината ни. Затова би трябвало да приключим европейската си интеграция с присъединение към Шенген и Еврозоната. Използвам случая да благодаря горещо на всички европейски депутати, които поддържаха България за Шенген и по този метод ни оказват помощ да преодолеем една европейска неправда.
Въпреки осъществявания с провокации исторически път на страната ни, България постоянно е била неразделна част освен от военните достижения на Европа (нека да припомня прекъсването на нашествието на Арабския халифат пред Константинопол от Хан Тервел през 718 г.), само че и от европейската просвета и Просвещение – евентуално най-яркият образец е кирилицата, основана от Св. Климент Охридски в края на IX в. въз основата на глаголицата на Св. св. Кирил и Методий. Стремежът ни е модерна България също да даде своя заслужен и значителен принос в развиването на Европейския съюз. Разбираемо е, че в множеството от последно-присъединилите се страни, изключително в по-бедните, битува настройката Европейският съюз да се приема главно като източник на великодушни фондове, помощи и място за по-добре платена работа. Убедени сме, че този стандарт на мислене би трябвало да бъде разрушен, по тази причина позволете ми да преразказвам известната мисъл на президента Джон Ф. Кенеди: „ Не питайте какво може да направи Европейският съюз за страната ви, питайте какво може да направи страната ви за Европейския съюз. “
Уважаеми членове на Европейския парламент,
За страдание, Европейският съюз не е изолиран остров на мира и благоденствието. На границата му към този момент близо две години бушува опустошителна война, в която съветските агресори се пробват да пречупят порива на украинския народ да живее в самостоятелна, свободна и демократична страна. Не по-малко кръвопролитен е и възобновеният въоръжен конфликт в Близкия изток, провокиран от бруталната терористична офанзива на Хамас против цивилни жители, дами и деца и широкомащабния боен отговор на Израел, при който към този момент починаха хиляди палестинци, в това число доста дами и деца. Перспективите за разширение на спора и превръщането му в районен не са за подценяване, изключително като се има поради нестабилната обстановка в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, както и режимите на аятоласите в Иран и на талибаните в Афганистан. Тревожно е и ситуацията в Далечния изток, където Северна Корея продължава да провокира международната общественост с нуклеарната си стратегия за военни цели и постоянното изстрелване на ракети, способни до носят нуклеарни бойни глави. Голям риск крие и непрестанно растящото напрежение сред Китай и Тайван.
Нестабилна е и ситуацията в Африка, на юг от Европа. В последните години, в няколко страни в Централна и Западна Африка – Габон, Нигер, Чад, Гвинея, Мали и Буркина Фасо, демократично определените държавни управления бяха свалени от военните. Притеснителното е, че някои от тези преврати бяха осъществени с решаващата помощ на наемници от ЧВК „ Вагнер “ и доведоха до идването на власт на про-руски режими. Като прибавим към това продължаващите цивилен войни в Либия, Судан и Етиопия, анархията в Сомалия и множеството терористични офанзиви в Тунис, Египет, Кения, Нигерия и други страни, виждаме един извънредно обезпокоителен свят на неустойчивост в по-голямата част от континента.
Не можем да си затваря очите пред тези геополитически провокации. За да се оправи с тях, Европа би трябвало да бъде мощна, а с цел да бъде мощна, би трябвало да бъде единна. Двете съществени идеологически и политически течения в Европейския съюз, консерватизмът и либерализмът, могат и би трябвало да се развиват не в остро опълчване, а във взаимно схващане и съдействие. Границите на нашите страни, историята и традициите на нашите нации, християнството и фамилията са консервативни полезности, от които актуалният свят продължава да има потребност. Границите на Европа, които станаха толкоз забележими през последните години поради рецесията с мигрантите и войната в Украйна, са естествено резюме на тази консервативна полезност. Но светът се трансформира и става все по-глобален, демократичните хрумвания си пробиват път освен в стопанската система, само че и в политиката, културата и интернационалното съдействие. Правата на дамите, на малцинствата, на другите, на имигрантите към този момент са неразделна част от демократичната народна власт. Трябва да отсеем крайностите и да се обединим към най-хубавите консервативни и демократични полезности в името на бъдещето на Европа. Трябва да се преборим с омразата като политически инструмент и с поляризацията като политическа платформа за завоюване на властта. Само по този начин ще си върнем доверието на жителите и ще продължим напред. Обединена и мощна Европа би трябвало да играе по-активна роля в интернационалните връзки като авторитетен и мощен медиатор и поръчител на мира. Едновременно с това Европейският съюз би трябвало да укрепва връзките си със стратегическите си съдружници от НАТО и да ускорява отбранителните си благоприятни условия в съдействието сред страните вътре в Съюза, в това число да обмисли деликатно концепцията за основаване на единна европейска войска.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Предвид комплицираната интернационална конюнктура, разширението на Европейския съюз придобива изключителна значимост. България постоянно е била съдбоносен покровител и труженик за приемането на Западните Балкани в Европейския съюз. В същото време имаме вяра, че страните от този сериозен за стабилността и мира в Европа район би трябвало да бъдат признати, когато изпълнят всички нужни условия. Присъединяването би трябвало да се основава на действителни достижения, които отразяват желанието на претендентите да се развият като интегрална част от европейското семейство, а не вследствие на политически сметки. Приветстваме решението на Европейска комисия да предложи започване на договаряния за присъединение с Украйна и Молдова. Надяваме се в близко бъдеще към тази група да се включи и Грузия. Безспорно Европейският съюз се нуждае от подсилване на институциите и увеличаване на потенциала за разширение, само че считаме, че този значим развой и работата по присъединението на нови страни би трябвало да вървят паралелно и по едно и също време. Решението отчетите за господство на закона да важат и за новоприетите страни е една добра гаранция за надзор. А и самите страни да се усещат оценени по размер, прилагана и за страните членки. Всички досегашни разширявания на Европейския съюз демонстрират, че увеличението на страните членки освен не понижава силата на Съюза, в противен случай, той става все по-мощен.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Днес в Европа все по-често се виждат известни признаци на отмалялост от войната в Украйна и се надигат гласове срещу помощта за украинския народ и украинските бежанци. Все повече европейци си задават въпроса за какво би трябвало ние да понасяме тежестите и несгодите от една далечна война сред две страни, които не са част от Европейския съюз. Не е ли по-добре да се създадат някои отстъпки на Путин и войната да завърши. Цитира се латинската поговорка „ Pax potior bello “ и нейният актуален вид: „ И най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война “. Но също по този начин е хубаво да си напомним една мисъл на американския мъдрец Джордж Сантаяна, представена от Уинстън Чърчил по отношение на Мюнхенското съглашение от 1938 година: „ Тези, които не помнят предишното, са наказани да го повтарят. “ Печално знае се по какъв начин приключиха опитите Хитлер да бъде омилостивен с непрекъснати отстъпки. Същото важи и през днешния ден. Войната на Путин против Украйна в действителност е война на Путин против Европа. Като оказваме помощ на Украйна, оказваме помощ на Европа. Като пазиме Украйна, пазиме Европа. Иначе на следващия ден в ситуацията на Украйна може да се озове Молдова, вдругиден балтийските републики, след това Полша, Румъния, България и други европейски страни.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Непосредствено разследване от войните и нестабилната световна среда е и увеличаващата се имигрантска вълна. Поради огромната прелест като място за работа и живот, голямото болшинство от търсещите несъмнено леговище се насочва към Европа. Но Европейският съюз не е в положение да одобри безграничен брой имигранти, без това да заплаши естественото действие на институциите му. Още повече, че интеграцията на огромна част от към този момент признатите имигранти върви постепенно и незадоволително, за което свидетелстват редица произшествия, набези и атентати, осъществени от радикализирани детайли, огромна част от които родени, израснали и получили образованието си в страни от Европейския съюз.
Нуждаем се от нова тактика, която да разграничава ясно бежанците от войните от икономическите имигранти. Европейският съюз би трябвало да направи всичко допустимо за улеснение приема на бежанците и да предприеме всички нужни ограничения за прекъсване и обезкуражаване на икономическите мигранти. Освен това, би трябвало да се откри нужният баланс сред солидарността и действителните благоприятни условия, както на обособените страни, по този начин и на Европейския съюз като цяло. Надяваме се, че всички тези въпроси и провокации ще бъдат взети поради в Новия пакт за миграцията и убежището. В тази връзка бих желал да припомня, че България е изпълнила всички условия за приемането ѝ в Шенгенското пространство и всяко по-нататъшно отсрочване е недопустимо и демотивиращо за нашата страна и за нейните жители. Разбираме, че сега самото действие на Шенгенското съглашение е изправено пред съществени проблеми и доста страни възобновяват инспекциите по границите си, само че не считаме, че това може да бъде мотив за неприемането на България и Румъния. С нашите две страни в Шенгенското пространство, границите на Европа ще са по-добре предпазени и Европа ще е по-силна.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Позволете ми най-после да ви напомня една трогателна история за войната, помощта и солидарността.
На 5 март 2022 година, броени дни след нахлуването на съветските войски в Украйна, в формалната Facebook страница на словашката гранична полиция е оповестено следното известие:
„ Едно едвам 11-годишно момче от Запорожието мина пешком граничния пункт от Украйна в Словакия. С една найлонова торбичка, паспорт, завързан на врата и телефонен номер, написан на ръката. То пристигна напълно единствено, тъй като майка му трябвало да остане в Украйна. “
„ Казвам се Хасан, на 11-години съм. Имам две сестри и трима братя, “ показва се детето на изумените граничари. Четири дни продължава пътуването единствено от вкъщи до словашката граница, откакто майка му го изпраща до жп гарата.
„ Нашето семейство има прочут опит. Ние избягахме от армията на Путин, когато живеехме в Сирия. Тогава бях на 12. Баща ни беше погубен и трябваше да се преместим в Украйна при фамилията на майка ми. И по този начин, минаха осем години и още веднъж Русия, още веднъж армията на Путин “, споделя по-големият брат Закария, студент в Словакия, чийто телефон е написан на ръката на Хасан.
„ Искам да благодаря на всички словашки граничари и доброволци. Не мога да оставя майка си сама, тя е неподвижна, по тази причина заведох сина си на гарата и го качих на влака. Моля, спасете нашите украински деца и им дайте сигурност ”, добавя майката на момчето Юлия Владимировна.
„ Сълзи в очите ни... Това е най-великият воин от предходната нощ “, приключва обявата на словашката гранична полиция.
Детето е пропътувало 1200 км., в началото с трен, а най-после пешком. Съвсем самичко, през деня и нощем в суровата украинска зима, гладно, премръзнало, уплашено и преследвано от воя на сирените и грохота на снарядите. В очите на граничните служители на реда може и да е имало сълзи, само че в очите на детето - не. Както се вижда от оповестените фотоси, дребният воин даже се пробва да се усмихне.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Започнах словото си със символиката на днешната и утрешната дата. Позволете ми да завърша с още две знакови събития, случили се на тези дати. На този ден преди 133 години е роден героят на Френската опозиция против нацистката окупация, първият министър председател на свободна следвоенна Франция, първият президент на Петата република, военачалник Шарл де Гол. А на 23 ноември 1959 година президентът де Гол произнася своята популярна тирада „ От Атлантика до Урал “, в която показва увереността си, че един ден цяла Европа от Атлантическия океан до планинската верига на Урал ще бъде единна. Тогава, в разгара на Студената война, когато Желязната завеса разделя Европа „ от Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море “, това изказване е звучало неуместно. Още по-абсурдно звучи то през днешния ден в разгара на горещата война в Украйна, когато всеки ден умират стотици европейски мъже, дами и деца.
Но един ден, когато през днешния ден ще стане през вчерашния ден, а на следващия ден ще бъде през днешния ден, когато путиновци и лукашенковци ще бъдат единствено една срамна история от историята на техните страни, а децата ни няма да бъдат принуждавани да бягат от войната сами, с паспорт, завързан за вратлетата им и телефон номер, изписан на ръчичките им, тогава тази фантазия може да се сбъдне. Наша е отговорността свободна, демократична и обединена Европа да пребъде!
Уважаема госпожо Председател на Европейския парламент,
Уважаеми ръководители на парламентарни групи в Европейския парламент,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Уважаеми господин Държавен секретар,
Уважаема госпожо Комисар,
Дами и господа,
За мен е чест да застана пред вас, представителите на обединена Европа, в този хубав и изпълнен със символика град. На този ден преди 105 години, броени дни след примирието, което поставя завършек на Първата международна война, френските войски навлизат в Страсбург. А на утрешния ден преди 79 години военачалник Филип Льоклер и 2-ра бронирана дивизия на Френската свободна войска, подкрепени от съдружниците, освобождават Страсбург от нацистката окупация.
Страсбург е град с богата и бурна история. Бил е част от Римската империя, по-късно е бил в рамките на Франкската империя и на Свещената Римска империя, за малко е бил самостоятелен свободен град, а в последните два века е прекосявал ту във Франция, ту в Германия.
Етимологията пояснява Страсбург като град на пътищата. В предишното по тези пътища са се движели повече бойци и танкове, в сравнение с търговци и артикули, по тях са ехтели повече изстрели и стонове на ранени и умиращи хора, в сравнение с песни на пътуващите музиканти. В предишното да се намираш на кръстопът постоянно е било проклинание, а не преимущество. В предишното тези пътища са разделяли хората, през днешния ден те ги свързват. В предишното небето над Страсбург е било раздирано от злокобния писък на снаряди, изтребители и бомбардировачи, през днешния ден там летят пътническите самолети, цветни балони и шарените детски хвърчила. В предишното Страсбург е бил ябълката на раздора, през днешния ден Страсбург е Белият гълъб на мира и признакът е тук.
В предишното Юлий Цезар, Карл Велики, Карл Пети, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин са се опитвали да обединят Европа посредством завоевателни войни и да подчинят останалите нации със силата на оръжието. И колкото по-жестоки и безскрупулни са били тези войни, толкоз по-краткотрайни били триумфите им.
Днес, за пръв път в своята многовековна история, Европа е обединена по кротичък път в пълноправен съюз на самостоятелни страни, в който съществени полезности са солидарността, свободата, демокрацията, равенството пред закона, правовата страна, зачитането на човешкото достолепие и главните права на всички жители. И в Страсбург заседавате вие, Народното събрание на обединена Европа, поръчител и страж на тези полезности.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Моята татковина е една от най-старите страни в Европа, запазила името България от 681 година до наши дни. В своята хилядолетна история, тя е била присъединявана принудително за 167 години към Византия и за близо пет века към Османската империя. Но страната ни съумява да възкръсне, с помощта на дейците на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и доста други. Един от тях, Васил Левски, който българският народ назовава Апостола на Свободата, е духовният подстрекател на самостоятелна и европейска България. Още 1872 година той прокламира, че България тя би трябвало да бъде, изтъквам, „ демократична република, в която всички народности, българи, турци, евреи и прочие ще бъдат равноправни във всяко отношение и всички ще живеят под един общ закон, който ще се избере по вишегласието на всички народности. Да бъдем равни с другите европейски нации зависи от личните ни задружни сили. “ Толкова е настоящо и през днешния ден, че няма какво повече да се добави.
В най-новата си история България е била обект на непрекъснати опити за доминация, част от тях сполучливи, от страна на Руската империя и Съветския съюз. За страдание тези великоруски апетити не престават и в наши дни и страната ни е обект на целенасочени хибридни офанзиви. Тайните служби и пропагандата на Путин се възползват от икономическата и суровинна обязаност на страната ни с Русия, както и от историческите и културните връзки сред народите ни, с цел да разделят и опълчват обществото ни на русофили и евроатлантици. Затова пълноправното участие на България в Европейския съюз и НАТО е най-голямата гаранция за продължаването на демократичния и европейски път на развиване на родината ни. Затова би трябвало да приключим европейската си интеграция с присъединение към Шенген и Еврозоната. Използвам случая да благодаря горещо на всички европейски депутати, които поддържаха България за Шенген и по този метод ни оказват помощ да преодолеем една европейска неправда.
Въпреки осъществявания с провокации исторически път на страната ни, България постоянно е била неразделна част освен от военните достижения на Европа (нека да припомня прекъсването на нашествието на Арабския халифат пред Константинопол от Хан Тервел през 718 г.), само че и от европейската просвета и Просвещение – евентуално най-яркият образец е кирилицата, основана от Св. Климент Охридски в края на IX в. въз основата на глаголицата на Св. св. Кирил и Методий. Стремежът ни е модерна България също да даде своя заслужен и значителен принос в развиването на Европейския съюз. Разбираемо е, че в множеството от последно-присъединилите се страни, изключително в по-бедните, битува настройката Европейският съюз да се приема главно като източник на великодушни фондове, помощи и място за по-добре платена работа. Убедени сме, че този стандарт на мислене би трябвало да бъде разрушен, по тази причина позволете ми да преразказвам известната мисъл на президента Джон Ф. Кенеди: „ Не питайте какво може да направи Европейският съюз за страната ви, питайте какво може да направи страната ви за Европейския съюз. “
Уважаеми членове на Европейския парламент,
За страдание, Европейският съюз не е изолиран остров на мира и благоденствието. На границата му към този момент близо две години бушува опустошителна война, в която съветските агресори се пробват да пречупят порива на украинския народ да живее в самостоятелна, свободна и демократична страна. Не по-малко кръвопролитен е и възобновеният въоръжен конфликт в Близкия изток, провокиран от бруталната терористична офанзива на Хамас против цивилни жители, дами и деца и широкомащабния боен отговор на Израел, при който към този момент починаха хиляди палестинци, в това число доста дами и деца. Перспективите за разширение на спора и превръщането му в районен не са за подценяване, изключително като се има поради нестабилната обстановка в Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, както и режимите на аятоласите в Иран и на талибаните в Афганистан. Тревожно е и ситуацията в Далечния изток, където Северна Корея продължава да провокира международната общественост с нуклеарната си стратегия за военни цели и постоянното изстрелване на ракети, способни до носят нуклеарни бойни глави. Голям риск крие и непрестанно растящото напрежение сред Китай и Тайван.
Нестабилна е и ситуацията в Африка, на юг от Европа. В последните години, в няколко страни в Централна и Западна Африка – Габон, Нигер, Чад, Гвинея, Мали и Буркина Фасо, демократично определените държавни управления бяха свалени от военните. Притеснителното е, че някои от тези преврати бяха осъществени с решаващата помощ на наемници от ЧВК „ Вагнер “ и доведоха до идването на власт на про-руски режими. Като прибавим към това продължаващите цивилен войни в Либия, Судан и Етиопия, анархията в Сомалия и множеството терористични офанзиви в Тунис, Египет, Кения, Нигерия и други страни, виждаме един извънредно обезпокоителен свят на неустойчивост в по-голямата част от континента.
Не можем да си затваря очите пред тези геополитически провокации. За да се оправи с тях, Европа би трябвало да бъде мощна, а с цел да бъде мощна, би трябвало да бъде единна. Двете съществени идеологически и политически течения в Европейския съюз, консерватизмът и либерализмът, могат и би трябвало да се развиват не в остро опълчване, а във взаимно схващане и съдействие. Границите на нашите страни, историята и традициите на нашите нации, християнството и фамилията са консервативни полезности, от които актуалният свят продължава да има потребност. Границите на Европа, които станаха толкоз забележими през последните години поради рецесията с мигрантите и войната в Украйна, са естествено резюме на тази консервативна полезност. Но светът се трансформира и става все по-глобален, демократичните хрумвания си пробиват път освен в стопанската система, само че и в политиката, културата и интернационалното съдействие. Правата на дамите, на малцинствата, на другите, на имигрантите към този момент са неразделна част от демократичната народна власт. Трябва да отсеем крайностите и да се обединим към най-хубавите консервативни и демократични полезности в името на бъдещето на Европа. Трябва да се преборим с омразата като политически инструмент и с поляризацията като политическа платформа за завоюване на властта. Само по този начин ще си върнем доверието на жителите и ще продължим напред. Обединена и мощна Европа би трябвало да играе по-активна роля в интернационалните връзки като авторитетен и мощен медиатор и поръчител на мира. Едновременно с това Европейският съюз би трябвало да укрепва връзките си със стратегическите си съдружници от НАТО и да ускорява отбранителните си благоприятни условия в съдействието сред страните вътре в Съюза, в това число да обмисли деликатно концепцията за основаване на единна европейска войска.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Предвид комплицираната интернационална конюнктура, разширението на Европейския съюз придобива изключителна значимост. България постоянно е била съдбоносен покровител и труженик за приемането на Западните Балкани в Европейския съюз. В същото време имаме вяра, че страните от този сериозен за стабилността и мира в Европа район би трябвало да бъдат признати, когато изпълнят всички нужни условия. Присъединяването би трябвало да се основава на действителни достижения, които отразяват желанието на претендентите да се развият като интегрална част от европейското семейство, а не вследствие на политически сметки. Приветстваме решението на Европейска комисия да предложи започване на договаряния за присъединение с Украйна и Молдова. Надяваме се в близко бъдеще към тази група да се включи и Грузия. Безспорно Европейският съюз се нуждае от подсилване на институциите и увеличаване на потенциала за разширение, само че считаме, че този значим развой и работата по присъединението на нови страни би трябвало да вървят паралелно и по едно и също време. Решението отчетите за господство на закона да важат и за новоприетите страни е една добра гаранция за надзор. А и самите страни да се усещат оценени по размер, прилагана и за страните членки. Всички досегашни разширявания на Европейския съюз демонстрират, че увеличението на страните членки освен не понижава силата на Съюза, в противен случай, той става все по-мощен.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Днес в Европа все по-често се виждат известни признаци на отмалялост от войната в Украйна и се надигат гласове срещу помощта за украинския народ и украинските бежанци. Все повече европейци си задават въпроса за какво би трябвало ние да понасяме тежестите и несгодите от една далечна война сред две страни, които не са част от Европейския съюз. Не е ли по-добре да се създадат някои отстъпки на Путин и войната да завърши. Цитира се латинската поговорка „ Pax potior bello “ и нейният актуален вид: „ И най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война “. Но също по този начин е хубаво да си напомним една мисъл на американския мъдрец Джордж Сантаяна, представена от Уинстън Чърчил по отношение на Мюнхенското съглашение от 1938 година: „ Тези, които не помнят предишното, са наказани да го повтарят. “ Печално знае се по какъв начин приключиха опитите Хитлер да бъде омилостивен с непрекъснати отстъпки. Същото важи и през днешния ден. Войната на Путин против Украйна в действителност е война на Путин против Европа. Като оказваме помощ на Украйна, оказваме помощ на Европа. Като пазиме Украйна, пазиме Европа. Иначе на следващия ден в ситуацията на Украйна може да се озове Молдова, вдругиден балтийските републики, след това Полша, Румъния, България и други европейски страни.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Непосредствено разследване от войните и нестабилната световна среда е и увеличаващата се имигрантска вълна. Поради огромната прелест като място за работа и живот, голямото болшинство от търсещите несъмнено леговище се насочва към Европа. Но Европейският съюз не е в положение да одобри безграничен брой имигранти, без това да заплаши естественото действие на институциите му. Още повече, че интеграцията на огромна част от към този момент признатите имигранти върви постепенно и незадоволително, за което свидетелстват редица произшествия, набези и атентати, осъществени от радикализирани детайли, огромна част от които родени, израснали и получили образованието си в страни от Европейския съюз.
Нуждаем се от нова тактика, която да разграничава ясно бежанците от войните от икономическите имигранти. Европейският съюз би трябвало да направи всичко допустимо за улеснение приема на бежанците и да предприеме всички нужни ограничения за прекъсване и обезкуражаване на икономическите мигранти. Освен това, би трябвало да се откри нужният баланс сред солидарността и действителните благоприятни условия, както на обособените страни, по този начин и на Европейския съюз като цяло. Надяваме се, че всички тези въпроси и провокации ще бъдат взети поради в Новия пакт за миграцията и убежището. В тази връзка бих желал да припомня, че България е изпълнила всички условия за приемането ѝ в Шенгенското пространство и всяко по-нататъшно отсрочване е недопустимо и демотивиращо за нашата страна и за нейните жители. Разбираме, че сега самото действие на Шенгенското съглашение е изправено пред съществени проблеми и доста страни възобновяват инспекциите по границите си, само че не считаме, че това може да бъде мотив за неприемането на България и Румъния. С нашите две страни в Шенгенското пространство, границите на Европа ще са по-добре предпазени и Европа ще е по-силна.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Позволете ми най-после да ви напомня една трогателна история за войната, помощта и солидарността.
На 5 март 2022 година, броени дни след нахлуването на съветските войски в Украйна, в формалната Facebook страница на словашката гранична полиция е оповестено следното известие:
„ Едно едвам 11-годишно момче от Запорожието мина пешком граничния пункт от Украйна в Словакия. С една найлонова торбичка, паспорт, завързан на врата и телефонен номер, написан на ръката. То пристигна напълно единствено, тъй като майка му трябвало да остане в Украйна. “
„ Казвам се Хасан, на 11-години съм. Имам две сестри и трима братя, “ показва се детето на изумените граничари. Четири дни продължава пътуването единствено от вкъщи до словашката граница, откакто майка му го изпраща до жп гарата.
„ Нашето семейство има прочут опит. Ние избягахме от армията на Путин, когато живеехме в Сирия. Тогава бях на 12. Баща ни беше погубен и трябваше да се преместим в Украйна при фамилията на майка ми. И по този начин, минаха осем години и още веднъж Русия, още веднъж армията на Путин “, споделя по-големият брат Закария, студент в Словакия, чийто телефон е написан на ръката на Хасан.
„ Искам да благодаря на всички словашки граничари и доброволци. Не мога да оставя майка си сама, тя е неподвижна, по тази причина заведох сина си на гарата и го качих на влака. Моля, спасете нашите украински деца и им дайте сигурност ”, добавя майката на момчето Юлия Владимировна.
„ Сълзи в очите ни... Това е най-великият воин от предходната нощ “, приключва обявата на словашката гранична полиция.
Детето е пропътувало 1200 км., в началото с трен, а най-после пешком. Съвсем самичко, през деня и нощем в суровата украинска зима, гладно, премръзнало, уплашено и преследвано от воя на сирените и грохота на снарядите. В очите на граничните служители на реда може и да е имало сълзи, само че в очите на детето - не. Както се вижда от оповестените фотоси, дребният воин даже се пробва да се усмихне.
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Започнах словото си със символиката на днешната и утрешната дата. Позволете ми да завърша с още две знакови събития, случили се на тези дати. На този ден преди 133 години е роден героят на Френската опозиция против нацистката окупация, първият министър председател на свободна следвоенна Франция, първият президент на Петата република, военачалник Шарл де Гол. А на 23 ноември 1959 година президентът де Гол произнася своята популярна тирада „ От Атлантика до Урал “, в която показва увереността си, че един ден цяла Европа от Атлантическия океан до планинската верига на Урал ще бъде единна. Тогава, в разгара на Студената война, когато Желязната завеса разделя Европа „ от Шчечин на Балтийско до Триест на Адриатическо море “, това изказване е звучало неуместно. Още по-абсурдно звучи то през днешния ден в разгара на горещата война в Украйна, когато всеки ден умират стотици европейски мъже, дами и деца.
Но един ден, когато през днешния ден ще стане през вчерашния ден, а на следващия ден ще бъде през днешния ден, когато путиновци и лукашенковци ще бъдат единствено една срамна история от историята на техните страни, а децата ни няма да бъдат принуждавани да бягат от войната сами, с паспорт, завързан за вратлетата им и телефон номер, изписан на ръчичките им, тогава тази фантазия може да се сбъдне. Наша е отговорността свободна, демократична и обединена Европа да пребъде!
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ