В срещата за климата в Мадрид ще участва и Борисов
Българският министър-председател Бойко Борисов ще взе участие в 25-ата конференция по изменение на климата, която стартира през днешния ден в испанската столица.
Вчера Борисов съобщи пред публицисти, че в границите на форума ще се организира среща на държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз.
Министър-председателят ще показа на климатичната конференция позициите на България по значими въпроси и предпочитани тематики, свързани с осъществяването и отчитането на задачите на Парижкото съглашение от 2015 година.
Делегати от близо 200 страни ще се опитат да уточнят последните елементи по разпоредбите за използване на Парижкото съглашение, в това число по какъв начин да се сътвори функционираща система за интернационална търговия с излъчвания и по какъв начин да бъдат обезщетени бедните страни за загубите, които понасят от покачването на морското ниво и други последствия от климатичните промени, осведоми Асошиейтед прес.
В рамките на форума ще се организира среща на държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз.
Конференцията ще продължи до 13 декември.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш предизвести през вчерашния ден, че напъните, които се поставят до момента в света за битка с климатичните промени, са извънредно незадоволителни и точката, от която няма връщане, към този момент не е оттатък хоризонта, оповестява Българска телеграфна агенция.
Светът има научното знание и техническите средства да задържи световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий, както е планувано в Парижкото съглашение за климата, само че липсва политическата воля за това, сподели генералният секретар на Организация на обединените нации.
Той прикани човечеството да приключи " войната против природата " и и изрази увереност, че това е допустимо.
/Другата позиция, бел. ред/
Редица учени обаче предизвестяват, че напъните за ограничение на по този начин нареченото световно стопляне ще доведат до съществени стопански проблеми и ще спънат икономическото и обществено развиване навсякъде по света.
Те считат, че климатичните промени не са провокирани от човешката активност и напъните в тази посока не са рационални и би трябвало да се проведат нови и по-задълбочени проучвания, които или да отхвърлят или да потвърдят ролята на индивида при смяната на климата.
Трети считат, че климатичните промени или стоплянето на приземента атмосфера е единствено от изгода за човечеството, поради опцията да се създава повече храна и да се разширят зоните, където се отглежда селскостопанска продукция. Увеличаването на вългеродния диоксид в атмосферата води до по-бурен разтеж при растения и това усилва селскостопанските добиви.
Припомняме ви, че Съединени американски щати отхвърлиха решенията по Парижката съглашение и го напуснаха, а редица други страни, като Бразилия, Китай, Русия не се придържат прецизно към него и по този метод го обезмислят.
Единствено Европа и други обособени страни, водят целенасочена политика към ограничението на парниковите излъчвания, като Германия да вземем за пример счита да приключи всякакво произвеждане на електричество от изкопаеми източници, в това число и от атомни централи, само че в тази връзка възнамерява и бюджетен недостиг, както и повишаване на цената на електрическата енергия в близко бъдеще.
В България електроцентралите от Маришкия басеин са под прицел, поради това че употребяват въглища при производството на електрическа енергия. Евентуалното прекъсване на централите ще докара до повишаване на тока и ще остави без работа няколко хиляди души.
Електроенергията създавана от тези централи и от атомната централа в Козлодуй е най-евтината сила в микса на българската електроенергийна система.
Важно е да се подчертае, че по проблемите на климата има и друга позиция, защото медиите са упреквани, че излагат единствено тезите на бранителите на ограничението на парниковите излъчвания.
В тази връзка е добре да се каже, че в последните 10 години, темпът на повишението на световните температури в приземния пласт на атмосферата се е забавил и не корелира с повишаванета на парниковите газове.
Учени дават следните данни за повишението на световните приземни температури - след Малкия ледников интервал, който завършва в Европа през 18 век, междинното нарастване на приземната температура е с ритъм от 0,5 градуса за столетие.
И това нарастване не се въздейства от изхвърлените в атмосферата парникови газове.
Няма никакви доказателства, че климатичните промени слагат под опасност живота на хората, тъкмо противоположното, стоплянето на климата води до по-добра среда за развиване на човечеството. Категорични са обстоятелствата, че стоплянето на атмосферата не води до повече и по-силни урагани, повече и по-силни и проливни превалявания, до такива промени в морското ниво, които да заплашват крайбрежните общности.
Няма и категорчини данни за залпово размразяване на арктическите и антарктически ледени щитове. Напротив. Леденият щит на Антарктида се усилва, а температура в южното полукълбо не се въздействат от изхвърлянето на парникови газове.
Трябва да се прави разлика сред замърсяването на околната среда и изхвърлянето на въглероден диоскид в атмосферата. Замърсяването на околната среда с тежки метали, химикали и други производни от промишлеността би трябвало да се лимитира и да се прави всичко допустимо това да е в най-малка степен. Защото това въздейства директно на здравето на хората и прави околната ни среда рискова.
От друга страна изхвърлането на въглероде диоксид не замърсява атмосферата, а подкрепя развиването на растенията, които употребяват парниковия газ при своето развиване. /dnews.bg
Вчера Борисов съобщи пред публицисти, че в границите на форума ще се организира среща на държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз.
Министър-председателят ще показа на климатичната конференция позициите на България по значими въпроси и предпочитани тематики, свързани с осъществяването и отчитането на задачите на Парижкото съглашение от 2015 година.
Делегати от близо 200 страни ще се опитат да уточнят последните елементи по разпоредбите за използване на Парижкото съглашение, в това число по какъв начин да се сътвори функционираща система за интернационална търговия с излъчвания и по какъв начин да бъдат обезщетени бедните страни за загубите, които понасят от покачването на морското ниво и други последствия от климатичните промени, осведоми Асошиейтед прес.
В рамките на форума ще се организира среща на държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз.
Конференцията ще продължи до 13 декември.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш предизвести през вчерашния ден, че напъните, които се поставят до момента в света за битка с климатичните промени, са извънредно незадоволителни и точката, от която няма връщане, към този момент не е оттатък хоризонта, оповестява Българска телеграфна агенция.
Светът има научното знание и техническите средства да задържи световното стопляне до 1,5 градуса по Целзий, както е планувано в Парижкото съглашение за климата, само че липсва политическата воля за това, сподели генералният секретар на Организация на обединените нации.
Той прикани човечеството да приключи " войната против природата " и и изрази увереност, че това е допустимо.
/Другата позиция, бел. ред/
Редица учени обаче предизвестяват, че напъните за ограничение на по този начин нареченото световно стопляне ще доведат до съществени стопански проблеми и ще спънат икономическото и обществено развиване навсякъде по света.
Те считат, че климатичните промени не са провокирани от човешката активност и напъните в тази посока не са рационални и би трябвало да се проведат нови и по-задълбочени проучвания, които или да отхвърлят или да потвърдят ролята на индивида при смяната на климата.
Трети считат, че климатичните промени или стоплянето на приземента атмосфера е единствено от изгода за човечеството, поради опцията да се създава повече храна и да се разширят зоните, където се отглежда селскостопанска продукция. Увеличаването на вългеродния диоксид в атмосферата води до по-бурен разтеж при растения и това усилва селскостопанските добиви.
Припомняме ви, че Съединени американски щати отхвърлиха решенията по Парижката съглашение и го напуснаха, а редица други страни, като Бразилия, Китай, Русия не се придържат прецизно към него и по този метод го обезмислят.
Единствено Европа и други обособени страни, водят целенасочена политика към ограничението на парниковите излъчвания, като Германия да вземем за пример счита да приключи всякакво произвеждане на електричество от изкопаеми източници, в това число и от атомни централи, само че в тази връзка възнамерява и бюджетен недостиг, както и повишаване на цената на електрическата енергия в близко бъдеще.
В България електроцентралите от Маришкия басеин са под прицел, поради това че употребяват въглища при производството на електрическа енергия. Евентуалното прекъсване на централите ще докара до повишаване на тока и ще остави без работа няколко хиляди души.
Електроенергията създавана от тези централи и от атомната централа в Козлодуй е най-евтината сила в микса на българската електроенергийна система.
Важно е да се подчертае, че по проблемите на климата има и друга позиция, защото медиите са упреквани, че излагат единствено тезите на бранителите на ограничението на парниковите излъчвания.
В тази връзка е добре да се каже, че в последните 10 години, темпът на повишението на световните температури в приземния пласт на атмосферата се е забавил и не корелира с повишаванета на парниковите газове.
Учени дават следните данни за повишението на световните приземни температури - след Малкия ледников интервал, който завършва в Европа през 18 век, междинното нарастване на приземната температура е с ритъм от 0,5 градуса за столетие.
И това нарастване не се въздейства от изхвърлените в атмосферата парникови газове.
Няма никакви доказателства, че климатичните промени слагат под опасност живота на хората, тъкмо противоположното, стоплянето на климата води до по-добра среда за развиване на човечеството. Категорични са обстоятелствата, че стоплянето на атмосферата не води до повече и по-силни урагани, повече и по-силни и проливни превалявания, до такива промени в морското ниво, които да заплашват крайбрежните общности.
Няма и категорчини данни за залпово размразяване на арктическите и антарктически ледени щитове. Напротив. Леденият щит на Антарктида се усилва, а температура в южното полукълбо не се въздействат от изхвърлянето на парникови газове.
Трябва да се прави разлика сред замърсяването на околната среда и изхвърлянето на въглероден диоскид в атмосферата. Замърсяването на околната среда с тежки метали, химикали и други производни от промишлеността би трябвало да се лимитира и да се прави всичко допустимо това да е в най-малка степен. Защото това въздейства директно на здравето на хората и прави околната ни среда рискова.
От друга страна изхвърлането на въглероде диоксид не замърсява атмосферата, а подкрепя развиването на растенията, които употребяват парниковия газ при своето развиване. /dnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ