Конституционният съд безотговорно бетонира високите съдебни такси
Българският Конституционен съд има обичан номер, който вади постоянно от торбата с хитринки, когато би трябвало да наподобява, че хем счита обещано искане за значимо и основателно, хем го отхвърля, като се разцепва на две - 6 на 6 съдии. И съответната атакувана като противоконституционна разпоредба си остава в действие, тъй като просто няма изискваното по конституция и закона болшинство от 7 гласа.
Така съдът
в действителност отказва да се произнесе по разногласието
и се измъква от отговорност. Така по същия метод през 1991 година той не се произнесе по въпроса етническа партия ли е Движението за права и свободи.
Същия финт 12-те висши съдии направиха и по така наречен дело " Анти-Чорни ". По него се атакуваше конституционността на текст от закона за чужденците, който дава опция решения на Министерство на вътрешните работи, с които се гонят хора от страната, да не могат да се апелират пред съда. 6 конституционни съдии застанаха зад тезата, че наредбата опонира на главния закон, други 6 застъпиха противоположното мнение. И в този случай Конституционен съд в действителност отхвърли да се произнесе. Същото стана и по закона за досиетата, когато
за дълго време Конституционен съд засекрети документите на Държавна сигурност
Висшите съдии се разцепиха и по дело срещу промени в Закона за застраховането, съгласно които бе неразрешено да се нападна пред съд отнемането на лицензи на застрахователни сдружения. Нещо сходно стана и по делото " Пеевски ", когато трябваше да се реши дело по искане на 96 депутати от ГЕРБ. Те настояваха да бъде оповестено, че Пеевски е в несъответственост и не може да е отново народен представител, откакто не сполучи интервенцията по неговото слагане на поста ръководител на ДАНС. Пак не се стигна до 7 съдийски гласа и на процедура нямаше решение всъщност и Пеевски остана народен представител. Подобно нещо стана и по дело срещу промени в приватизационния закон, станало известно като проблема " Булгартбак ". Същото се случи и по възлови промени в закона за правосъдната власт през годините.
Последният случай се отнася до внезапното повишение на съдебни такси,
което ръководещото болшинство гласоподава в административното правосъдие.
С промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) бяха въведени куп нови правила, в това число закрити съвещания в касационното произвеждане, както и неспособност за тъжби в някои специфични закони. Пак с тях бе повишен размерът на простите държавни такси за жителите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и се въведоха пропорционални такси върху определяем веществен интерес при подаване на касационна тъжба, частна тъжба и молба за анулация на влезли в сила съдебни актове. Аргументите на ръководещите бяха в две направления - да се предотврати злоупотребата с правото на тъжба и да се усилят приходите в бюджета " на правосъдната власт за да покрият разноските на съда “.
Веднага по-късно приемането на измененията в Административнопроцесуален кодекс, част от тях, в това число и повишението на таксите,
бяха атакувани пред Конституционен съд от президента и от
53-ма депутати от Българска социалистическа партия.
В поддръжка на настояването против високите такси се обявяват Висшият адвокатски съвет, Агенцията за обществено подкрепяне, Националното бюро за правна помощ, Съюзът на съдиите в България, Фондацията „ Български юристи за правата на индивида “, Фондацията „ Програма Достъп до Информация “, Екологичното съдружие „ За земята “, Асоциацията на парковете в България, експертите по административно право проф. Димитър Костов и проф. Дончо Хрусанов. Те споделят и допълват доводите в настояването, което намират за основателно.
Народното събрание, министърът на правораздаването, министърът на околната среда и водите, Върховният административен съд, основният прокурор, Асоциацията на българските административни съдии и Сдружението на администрацията в органите на правосъдната власт намират настояването за безпричинно.
И се стига до разцепването на Конституционния съд навръх две -
6-има съдии са за оповестяване на новите такси за противоконституционни, а други 6 настояват тъкмо противоположното. Така на процедура Конституционен съд ги " узакони ", като не може да събере болшинство.
Да, цялостен парадокс е шестима висши съдии да настояват едно, а други 6 - тъкмо противоположното. Още повече че са хора, учили в един юридически факултет, по едни и същи учебници, в една и съща страна, при едни и същи правила.
Така съдиите Георги Ангелов, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Павлина Панова и Атанас Семов приемат искането на президента и депутатите против по-високите такси за основателно и те би трябвало да паднат и да бъдат оповестени за противоконституционни.
И изреждат поредност от съображения - освен това повече от основателни. Като да вземем за пример, че това повишаване противоречи на правилата на правовата страна. Защото в такава страна не е възможно " достъпът до висшата правосъдна инстанция да е опосредстван от
сериозна финансова преграда -
изключително когато става въпрос за административни производства, на едната страна на които постоянно стои облечен в държавна власт орган ".
Шестимата съдии напомнят, че такси за каузи пред ВАС са вдигнати 14 пъти. И незабавно по-късно откриват, че липсват финансови съображения на какво се дължи оскъпяването на „ услугата “ правораздаване в касационното произвеждане по административни каузи, както и по какъв начин нарастването на разноските на правните субекти за достъп до съд пред Върховен административен съд биха рефлектирали на техните финансови благоприятни условия.
Нещо повече. Те разсъждават, че
достъпът до съд може да бъде косвено стеснен по два метода:
първият, посредством въвеждане на възнаграждение на относително високи държавни такси, които са изискване за допустимост на касационната тъжба, и вторият, посредством възнаграждение на адвокатско заплащане за прилагане на адвокатски услуги. И установяват, че с промените законодателят е употребявал и двата способа - един път като е нараснал значително размерите на простите такси и посредством въвеждане на пропорционална такса и повторно като е въвел ново изискване за допустимост на касационната тъжба – нейното преподписване от юрист.
Посочва се, че не устоя и версията на законодателя, че съществуващите такси по своя размер не са задоволителни за покриване разноските на Върховен административен съд. Съдът е имал неведнъж мотиви да изрази безапелационното си мнение, че правосъдната власт е на бюджетна прехрана, като нужните средства за балансиране на разноските й се набират главно посредством приходната част на държавния бюджет.
Шестимата заключават, че при " безпричинно оскъпяване на правосъдния развой огромна част от жителите и организациите ще бъдат на практика лишени от конституционното им право на правосъдна отбрана на техните права и законни ползи ". И че в тази ситуация повишението на таксите нарушават конституционни правила.
Другите 6-има съдии,
които пазят радикално противоположна позиция, са Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов - съгласно тях повишението на таксите по никакъв метод не нарушава конституцията.
Тезата им е, че размерът на събираните в правосъдното административно произвеждане държавни такси не е променян от 1998 година, а от този момент по данни на Национален статистически институт минималната работна заплата е повишена над 10 пъти. " Ето за какво не може да бъде квалифицирано като прекалено нарастването на размера на дължимата такса за касационно оборване на 70 лева Увеличението е малко повече от 10 пъти по отношение на до момента прилагания размер. Това обаче не значи действително ограничение на достъпа до правораздаване ", настояват те. А и няма никаква пречка " държавната такса за производството пред касационната инстанция да е по-висока, доколкото подхожда на сложността на използваното право и производството ". Тази половина от Конституционен съд счита, че повишението на таксите не препятства достъпа до правораздаване.
И
какво се получава в последна сметка?
Това разединение на Конституционен съд, от една страна, си е чиста проба бягство от отговорност. А, от друга, рискова наклонност. Нека си представим обстановката, при която Народното събрание приема закон, с който позволява всеки да стреля по улицата, или пък от 18 до 24 часа никой да не излиза от вкъщи си, или да се забрани на министрите и депутатите да пътуват зад граница, или да се затворят лечебните заведения, или нещо друго сходно. И тези закони се нападат пред Конституционен съд. И 6 висши съдии да решат, че няма нищо неприятно да се стреля по улиците, че няма нищо по-хубаво депутатите да не вървят зад граница и т. н. И тогава какво? Ами настояването ще се отхвърли. Е, какъв брой обикновено и демократично е това?
Така съдът
в действителност отказва да се произнесе по разногласието
и се измъква от отговорност. Така по същия метод през 1991 година той не се произнесе по въпроса етническа партия ли е Движението за права и свободи.
Същия финт 12-те висши съдии направиха и по така наречен дело " Анти-Чорни ". По него се атакуваше конституционността на текст от закона за чужденците, който дава опция решения на Министерство на вътрешните работи, с които се гонят хора от страната, да не могат да се апелират пред съда. 6 конституционни съдии застанаха зад тезата, че наредбата опонира на главния закон, други 6 застъпиха противоположното мнение. И в този случай Конституционен съд в действителност отхвърли да се произнесе. Същото стана и по закона за досиетата, когато
за дълго време Конституционен съд засекрети документите на Държавна сигурност
Висшите съдии се разцепиха и по дело срещу промени в Закона за застраховането, съгласно които бе неразрешено да се нападна пред съд отнемането на лицензи на застрахователни сдружения. Нещо сходно стана и по делото " Пеевски ", когато трябваше да се реши дело по искане на 96 депутати от ГЕРБ. Те настояваха да бъде оповестено, че Пеевски е в несъответственост и не може да е отново народен представител, откакто не сполучи интервенцията по неговото слагане на поста ръководител на ДАНС. Пак не се стигна до 7 съдийски гласа и на процедура нямаше решение всъщност и Пеевски остана народен представител. Подобно нещо стана и по дело срещу промени в приватизационния закон, станало известно като проблема " Булгартбак ". Същото се случи и по възлови промени в закона за правосъдната власт през годините.
Последният случай се отнася до внезапното повишение на съдебни такси,
което ръководещото болшинство гласоподава в административното правосъдие.
С промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) бяха въведени куп нови правила, в това число закрити съвещания в касационното произвеждане, както и неспособност за тъжби в някои специфични закони. Пак с тях бе повишен размерът на простите държавни такси за жителите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и се въведоха пропорционални такси върху определяем веществен интерес при подаване на касационна тъжба, частна тъжба и молба за анулация на влезли в сила съдебни актове. Аргументите на ръководещите бяха в две направления - да се предотврати злоупотребата с правото на тъжба и да се усилят приходите в бюджета " на правосъдната власт за да покрият разноските на съда “.
Веднага по-късно приемането на измененията в Административнопроцесуален кодекс, част от тях, в това число и повишението на таксите,
бяха атакувани пред Конституционен съд от президента и от
53-ма депутати от Българска социалистическа партия.
В поддръжка на настояването против високите такси се обявяват Висшият адвокатски съвет, Агенцията за обществено подкрепяне, Националното бюро за правна помощ, Съюзът на съдиите в България, Фондацията „ Български юристи за правата на индивида “, Фондацията „ Програма Достъп до Информация “, Екологичното съдружие „ За земята “, Асоциацията на парковете в България, експертите по административно право проф. Димитър Костов и проф. Дончо Хрусанов. Те споделят и допълват доводите в настояването, което намират за основателно.
Народното събрание, министърът на правораздаването, министърът на околната среда и водите, Върховният административен съд, основният прокурор, Асоциацията на българските административни съдии и Сдружението на администрацията в органите на правосъдната власт намират настояването за безпричинно.
И се стига до разцепването на Конституционния съд навръх две -
6-има съдии са за оповестяване на новите такси за противоконституционни, а други 6 настояват тъкмо противоположното. Така на процедура Конституционен съд ги " узакони ", като не може да събере болшинство.
Да, цялостен парадокс е шестима висши съдии да настояват едно, а други 6 - тъкмо противоположното. Още повече че са хора, учили в един юридически факултет, по едни и същи учебници, в една и съща страна, при едни и същи правила.
Така съдиите Георги Ангелов, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Павлина Панова и Атанас Семов приемат искането на президента и депутатите против по-високите такси за основателно и те би трябвало да паднат и да бъдат оповестени за противоконституционни.
И изреждат поредност от съображения - освен това повече от основателни. Като да вземем за пример, че това повишаване противоречи на правилата на правовата страна. Защото в такава страна не е възможно " достъпът до висшата правосъдна инстанция да е опосредстван от
сериозна финансова преграда -
изключително когато става въпрос за административни производства, на едната страна на които постоянно стои облечен в държавна власт орган ".
Шестимата съдии напомнят, че такси за каузи пред ВАС са вдигнати 14 пъти. И незабавно по-късно откриват, че липсват финансови съображения на какво се дължи оскъпяването на „ услугата “ правораздаване в касационното произвеждане по административни каузи, както и по какъв начин нарастването на разноските на правните субекти за достъп до съд пред Върховен административен съд биха рефлектирали на техните финансови благоприятни условия.
Нещо повече. Те разсъждават, че
достъпът до съд може да бъде косвено стеснен по два метода:
първият, посредством въвеждане на възнаграждение на относително високи държавни такси, които са изискване за допустимост на касационната тъжба, и вторият, посредством възнаграждение на адвокатско заплащане за прилагане на адвокатски услуги. И установяват, че с промените законодателят е употребявал и двата способа - един път като е нараснал значително размерите на простите такси и посредством въвеждане на пропорционална такса и повторно като е въвел ново изискване за допустимост на касационната тъжба – нейното преподписване от юрист.
Посочва се, че не устоя и версията на законодателя, че съществуващите такси по своя размер не са задоволителни за покриване разноските на Върховен административен съд. Съдът е имал неведнъж мотиви да изрази безапелационното си мнение, че правосъдната власт е на бюджетна прехрана, като нужните средства за балансиране на разноските й се набират главно посредством приходната част на държавния бюджет.
Шестимата заключават, че при " безпричинно оскъпяване на правосъдния развой огромна част от жителите и организациите ще бъдат на практика лишени от конституционното им право на правосъдна отбрана на техните права и законни ползи ". И че в тази ситуация повишението на таксите нарушават конституционни правила.
Другите 6-има съдии,
които пазят радикално противоположна позиция, са Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Надежда Джелепова и Красимир Влахов - съгласно тях повишението на таксите по никакъв метод не нарушава конституцията.
Тезата им е, че размерът на събираните в правосъдното административно произвеждане държавни такси не е променян от 1998 година, а от този момент по данни на Национален статистически институт минималната работна заплата е повишена над 10 пъти. " Ето за какво не може да бъде квалифицирано като прекалено нарастването на размера на дължимата такса за касационно оборване на 70 лева Увеличението е малко повече от 10 пъти по отношение на до момента прилагания размер. Това обаче не значи действително ограничение на достъпа до правораздаване ", настояват те. А и няма никаква пречка " държавната такса за производството пред касационната инстанция да е по-висока, доколкото подхожда на сложността на използваното право и производството ". Тази половина от Конституционен съд счита, че повишението на таксите не препятства достъпа до правораздаване.
И
какво се получава в последна сметка?
Това разединение на Конституционен съд, от една страна, си е чиста проба бягство от отговорност. А, от друга, рискова наклонност. Нека си представим обстановката, при която Народното събрание приема закон, с който позволява всеки да стреля по улицата, или пък от 18 до 24 часа никой да не излиза от вкъщи си, или да се забрани на министрите и депутатите да пътуват зад граница, или да се затворят лечебните заведения, или нещо друго сходно. И тези закони се нападат пред Конституционен съд. И 6 висши съдии да решат, че няма нищо неприятно да се стреля по улиците, че няма нищо по-хубаво депутатите да не вървят зад граница и т. н. И тогава какво? Ами настояването ще се отхвърли. Е, какъв брой обикновено и демократично е това?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ