България и Румъния се отдалечават от еврозоната, Хърватия е все по-близо
Българският икономист проф. Боян Дуранкев сподели, че забележителният бюджетен недостиг ще попречи на България да влезе в еврозоната в близко бъдеще. Дуранкев добави, че с цел да се приготви страната, би трябвало да се промени цялата българска стопанска система и общество, написа Кристиан Герасим, сътрудник от Букурещ за EUreporter.
Българското държавно управление предвижда стопански напредък от 3,5% за тази година и инфлация от 2,5%. " Инфлацията публично е над 2% ". Той добави, че " прогнозите демонстрират, че стопанската система има капацитет за смяна, само че страната върви към забележителен бюджетен недостиг, който ще ни попречи през идващите години, най-малко до 2025 година, от присъединение към еврозоната ", изясни проф. Дуранкев. Той разяснява, че еврозоната има неоспорими преимущества, в това число по-силна поддръжка при положение на рецесии като пандемията.
От друга страна, Хърватия се оправя доста по-добре. Хърватия е на път да одобри еврото до 2023 година, стига да дава отговор на критериите, избрани от Европейската комисия, сподели Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия. " Еврото ще бъде огромно преимущество за Хърватия, както и в този момент за Европа. Тези развития би трябвало да бъдат деликатно следени и ръководени ", сподели той.
Домбровскис предизвести Хърватия, че би трябвало да бъде внимателна във връзка с последствията от пандемията върху стопанската система, изключително ниското равнище на имунизация, което може да накара управляващите да одобряват нови ограничавания, макар че темпът на възобновяване в хърватската стопанска система е добър.
Хърватия ще може да вкара еврото единствено откакто бъдат изпълнени всички критерии за конвергенция. Ако се събере през 2022 година, Съветът на Европейски Съюз ще реши дали страната ще се причисли към еврото на 1 януари 2023 година, сподели изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия.
Гуверньорът на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич също неотдавна сподели, че Загреб може да извърши всички критерии за присъединение към еврозоната по-рано от предстоящото. Временното прекъсване на лимита на недостига за страните-членки на Европейски Съюз заради пандемията на ковид би трябвало да помогне на Хърватия да извърши, по-рано от предстоящото, основно изискване за участие в еврозоната, сподели Борис Вуйчич.
Хърватия, страна, която разчита в огромна степен на туризма повече от всяка друга държава-членка на Европейски Съюз, е наранена от рестриктивните мерки за пътешестване, въведени от пандемията на ковид. " Имаме обстановка тази година, в която Европейската комисия спря процедурите при несъразмерен недостиг за всички държави-членки. В този подтекст би трябвало да помислим за датата на присъединение на Хърватия към еврозоната ", сподели Борис Вуйчич на среща на шефовете на централни банки. Страните кандидатки за присъединение към еврозоната би трябвало да потвърдят непоклатимост на обществените финанси, че инфлацията е под надзор и обменният курс е постоянен, преди да могат да преминат към единната валута.
Въвеждане на еврото в Хърватия: Как ще наподобяват първите две седмици?
Централната банка на страната изяснява и за инфлацията
Евро отзивчивост и подготвеност в района
Румънците са отпред в класацията за отзивчивост към еврото, като 75% от тях желаят прекосяване към еврото, по отношение на 63% предходната година.
Според Flash Eurobarometer румънците са следвани от други източни и централноевропейски народи, като 69% от унгарците, 61% от хърватите и 54% от българите поддържат единната валута.
Проучването е извършено в седемте страни членки, които не са приели единната валута: България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
" В седемте страни 57% са за въвеждането на еврото, до момента в който 40% са срещу. Има огромни разлики на равнище страна: три четвърти са за въвеждането на еврото в Румъния, само че в Чехия и Швеция болшинството от респондентите са срещу концепцията за въвеждане на еврото ", се показва в изследването.
Във всички страни, като се изключи Чехия, се следи нарастване на каузи на подкрепящите въвеждането на еврото спрямо 2020 година
И въпреки всичко множеството респонденти във всяка страна считат, че въвеждането на еврото ще увеличи цените и са загрижени за непозволеното ценообразуване по време на прекосяването към еврото.
Докато румънците водят във връзка с благосклонността към еврото, те също са доста наясно със своята фискална неготовност, като 69% от популацията споделя, че страната им не е подготвена да се причисли към еврозоната.
За да стане част от еврозоната, една страна би трябвало да извърши набор от критерии, като Румъния към този момент не извършва условията съгласно миналогодишния отчет на Европейската комисия за евро конвергенция.
Румъния се движи напред-назад по разнообразни стадии от процеса на присъединение през последните 14 години, откогато стана част от Европейски Съюз, обрисувайки проекти и определяйки голям брой периоди за присъединение към еврозоната. Страната изостава в готовността си да одобри единната валута. По-рано Румъния дефинира 2024 година като краен период за присъединение към еврозоната, само че възможностите това да се случи са дребни.
България и Хърватия бяха признати в механизма на обменните курсове (ERM II), първата стъпка за присъединение към еврото, макар че България в този момент се връща обратно в напредъка си.
Швеция остава една от най-подготвените страни за прекосяване към еврото. И въпреки всичко присъединението към механизма на обменния курс изисква публично утвърждение. На 14 септември 2003 година 56% от шведите гласоподаваха срещу приемането на еврото на референдум, като политическите партии дадоха обещание да съблюдават резултатите от референдума.
Всички държави-членки на Европейския съюз, като се изключи Дания, която е договорила отвод от наредбите, са задължени да одобряват еврото като единствена валута, откакто изпълнят критериите.
България и Хърватия решени да вървят дружно към Шенген, Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Еврозоната
Стефан Янев и хърватският външен министър желаят задълбочаване на съдействието сред двете страни
Българското държавно управление предвижда стопански напредък от 3,5% за тази година и инфлация от 2,5%. " Инфлацията публично е над 2% ". Той добави, че " прогнозите демонстрират, че стопанската система има капацитет за смяна, само че страната върви към забележителен бюджетен недостиг, който ще ни попречи през идващите години, най-малко до 2025 година, от присъединение към еврозоната ", изясни проф. Дуранкев. Той разяснява, че еврозоната има неоспорими преимущества, в това число по-силна поддръжка при положение на рецесии като пандемията.
От друга страна, Хърватия се оправя доста по-добре. Хърватия е на път да одобри еврото до 2023 година, стига да дава отговор на критериите, избрани от Европейската комисия, сподели Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия. " Еврото ще бъде огромно преимущество за Хърватия, както и в този момент за Европа. Тези развития би трябвало да бъдат деликатно следени и ръководени ", сподели той.
Домбровскис предизвести Хърватия, че би трябвало да бъде внимателна във връзка с последствията от пандемията върху стопанската система, изключително ниското равнище на имунизация, което може да накара управляващите да одобряват нови ограничавания, макар че темпът на възобновяване в хърватската стопанска система е добър.
Хърватия ще може да вкара еврото единствено откакто бъдат изпълнени всички критерии за конвергенция. Ако се събере през 2022 година, Съветът на Европейски Съюз ще реши дали страната ще се причисли към еврото на 1 януари 2023 година, сподели изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия.
Гуверньорът на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич също неотдавна сподели, че Загреб може да извърши всички критерии за присъединение към еврозоната по-рано от предстоящото. Временното прекъсване на лимита на недостига за страните-членки на Европейски Съюз заради пандемията на ковид би трябвало да помогне на Хърватия да извърши, по-рано от предстоящото, основно изискване за участие в еврозоната, сподели Борис Вуйчич.
Хърватия, страна, която разчита в огромна степен на туризма повече от всяка друга държава-членка на Европейски Съюз, е наранена от рестриктивните мерки за пътешестване, въведени от пандемията на ковид. " Имаме обстановка тази година, в която Европейската комисия спря процедурите при несъразмерен недостиг за всички държави-членки. В този подтекст би трябвало да помислим за датата на присъединение на Хърватия към еврозоната ", сподели Борис Вуйчич на среща на шефовете на централни банки. Страните кандидатки за присъединение към еврозоната би трябвало да потвърдят непоклатимост на обществените финанси, че инфлацията е под надзор и обменният курс е постоянен, преди да могат да преминат към единната валута.
Въвеждане на еврото в Хърватия: Как ще наподобяват първите две седмици?
Централната банка на страната изяснява и за инфлацията
Евро отзивчивост и подготвеност в района
Румънците са отпред в класацията за отзивчивост към еврото, като 75% от тях желаят прекосяване към еврото, по отношение на 63% предходната година.
Според Flash Eurobarometer румънците са следвани от други източни и централноевропейски народи, като 69% от унгарците, 61% от хърватите и 54% от българите поддържат единната валута.
Проучването е извършено в седемте страни членки, които не са приели единната валута: България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
" В седемте страни 57% са за въвеждането на еврото, до момента в който 40% са срещу. Има огромни разлики на равнище страна: три четвърти са за въвеждането на еврото в Румъния, само че в Чехия и Швеция болшинството от респондентите са срещу концепцията за въвеждане на еврото ", се показва в изследването.
Във всички страни, като се изключи Чехия, се следи нарастване на каузи на подкрепящите въвеждането на еврото спрямо 2020 година
И въпреки всичко множеството респонденти във всяка страна считат, че въвеждането на еврото ще увеличи цените и са загрижени за непозволеното ценообразуване по време на прекосяването към еврото.
Докато румънците водят във връзка с благосклонността към еврото, те също са доста наясно със своята фискална неготовност, като 69% от популацията споделя, че страната им не е подготвена да се причисли към еврозоната.
За да стане част от еврозоната, една страна би трябвало да извърши набор от критерии, като Румъния към този момент не извършва условията съгласно миналогодишния отчет на Европейската комисия за евро конвергенция.
Румъния се движи напред-назад по разнообразни стадии от процеса на присъединение през последните 14 години, откогато стана част от Европейски Съюз, обрисувайки проекти и определяйки голям брой периоди за присъединение към еврозоната. Страната изостава в готовността си да одобри единната валута. По-рано Румъния дефинира 2024 година като краен период за присъединение към еврозоната, само че възможностите това да се случи са дребни.
България и Хърватия бяха признати в механизма на обменните курсове (ERM II), първата стъпка за присъединение към еврото, макар че България в този момент се връща обратно в напредъка си.
Швеция остава една от най-подготвените страни за прекосяване към еврото. И въпреки всичко присъединението към механизма на обменния курс изисква публично утвърждение. На 14 септември 2003 година 56% от шведите гласоподаваха срещу приемането на еврото на референдум, като политическите партии дадоха обещание да съблюдават резултатите от референдума.
Всички държави-членки на Европейския съюз, като се изключи Дания, която е договорила отвод от наредбите, са задължени да одобряват еврото като единствена валута, откакто изпълнят критериите.
България и Хърватия решени да вървят дружно към Шенген, Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Еврозоната
Стефан Янев и хърватският външен министър желаят задълбочаване на съдействието сред двете страни
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ