БХК осъди ДАНС заради отказ да изпълни съдебно решение
Българският хелзинкски комитет (БХК) осъди Държавната организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) след още един отвод за даване на социална информация, този път в нарушаване на решение на Върховния административен съд (ВАС). Случаят слага на дневен ред тревожния въпрос дали ДАНС е над закона и по какъв начин организацията, която би трябвало да пази българската страна, може да направи това съответно, в случай че нарушава законите ѝ и показва цялостно неуважение към открития правов ред.
През 2014 година на съображение Закона за достъп до социална информация БХК изиска от ДАНС информация за: а) броя направени от териториалните дирекции и независимите териториални отдели на ДАНС претенции до съда за потребление на СРС през 2013 г.; б) броя почетени от съда претенции за потребление на СРС през 2013 г.; в) броя на лицата, във връзка с които съдът е разрешил потреблението на СРС от ДАНС за 2013 година
С решение на ръководителя си ДАНС отхвърли тази информация под претекст, че била служебна загадка, а разпространението ѝ било неразрешено и по Закона за СРС. ДАНС твърди, че информацията е класифицирана по т. 25 от Списъка на категориите информация, подлежаща на подредба като служебна загадка в ДАНС, а точно: „ Информацията при реализиране на съгласуваност и взаимоотношение с представители на правосъдната власт, по отношение на осъществяваната оперативно-издирвателна активност. “
Няма правни учредения да бъде засекретена желаната статистическата информация, защото тя не съдържа данни за обособени случаи, по които ДАНС работи. В същото време е значимо българското общество да е осведомено за цялостната активност на организацията. Две поредни правосъдни решения на АССГ и на Върховен административен съд в края на 2015 година задължиха организацията да даде тази информация. Тя обаче отхвърли да извърши правосъдното решение. В резултат БХК наново заведе дело, което още веднъж беше извоювано и на двете инстанции. Предстои да забележим дали и този път ДАНС ще избра да неглижира българския съд, демонстрирайки, че не се подчинява на неговите решения.
“Тревожно е, че една организация, подчинена на Министерски съвет, основана за да пази националната сигурност, систематично не съблюдава освен законови разпореждания, само че и правосъдни решения. С тези си дейности организацията застава против ползите на българските жители, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва съществено да промени политиката си и да възвърне върховенството на правото”, разяснява адв. Адела Качаунова, директорка на правната стратегия на БХК.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) се е произнасял, че българското право не съдържа задоволително гаранции против риск от корист, който е характерен на всяка система на скрито наблюдаване. През 2013 година беше основано Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства точно с цел да отговори на осъждането на страната от Европейски съд по правата на човека. Само преди дни обаче медиите оповестиха, че длъжностни лица от ДАНС са отказали да дават на членовете на Бюрото достъп до документи, на които се основават претенции за потребление на СРС по 3 преписки.
През 2014 година на съображение Закона за достъп до социална информация БХК изиска от ДАНС информация за: а) броя направени от териториалните дирекции и независимите териториални отдели на ДАНС претенции до съда за потребление на СРС през 2013 г.; б) броя почетени от съда претенции за потребление на СРС през 2013 г.; в) броя на лицата, във връзка с които съдът е разрешил потреблението на СРС от ДАНС за 2013 година
С решение на ръководителя си ДАНС отхвърли тази информация под претекст, че била служебна загадка, а разпространението ѝ било неразрешено и по Закона за СРС. ДАНС твърди, че информацията е класифицирана по т. 25 от Списъка на категориите информация, подлежаща на подредба като служебна загадка в ДАНС, а точно: „ Информацията при реализиране на съгласуваност и взаимоотношение с представители на правосъдната власт, по отношение на осъществяваната оперативно-издирвателна активност. “
Няма правни учредения да бъде засекретена желаната статистическата информация, защото тя не съдържа данни за обособени случаи, по които ДАНС работи. В същото време е значимо българското общество да е осведомено за цялостната активност на организацията. Две поредни правосъдни решения на АССГ и на Върховен административен съд в края на 2015 година задължиха организацията да даде тази информация. Тя обаче отхвърли да извърши правосъдното решение. В резултат БХК наново заведе дело, което още веднъж беше извоювано и на двете инстанции. Предстои да забележим дали и този път ДАНС ще избра да неглижира българския съд, демонстрирайки, че не се подчинява на неговите решения.
“Тревожно е, че една организация, подчинена на Министерски съвет, основана за да пази националната сигурност, систематично не съблюдава освен законови разпореждания, само че и правосъдни решения. С тези си дейности организацията застава против ползите на българските жители, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва съществено да промени политиката си и да възвърне върховенството на правото”, разяснява адв. Адела Качаунова, директорка на правната стратегия на БХК.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) се е произнасял, че българското право не съдържа задоволително гаранции против риск от корист, който е характерен на всяка система на скрито наблюдаване. През 2013 година беше основано Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства точно с цел да отговори на осъждането на страната от Европейски съд по правата на човека. Само преди дни обаче медиите оповестиха, че длъжностни лица от ДАНС са отказали да дават на членовете на Бюрото достъп до документи, на които се основават претенции за потребление на СРС по 3 преписки.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ