С ЦСКА в сърцето: Автобиографията на Паро Никодимов
Българският футбол е дал път на редица митове, които са оставили дълбока следа с изявите си на терена и треньорската пейка. Една от звездите, която свети със личен ореол в небосклона на този спорт у нас, несъмнено е Аспарух Никодимов.
И като състезател, и като треньор той е реализирал невероятни триумфа със своя обичан ЦСКА. И в този момент, на прага на 73-ия си рожден ден, пристигна време да показа спомените от великата си кариера в автобиографичната си книга "С ЦСКА в сърцето ".
източник: Личен списък
Автобиографията на огромния състезател и треньор на ЦСКА е изповед освен за футбола, само че и за действителностите в него. Тя разказва пътя на момчето от софийското село Богьовци до най-големите международни игрища, като "Маракана " и "Ацтека ", "Анфийлд " и "Ноу Камп ".
Животът на Паро е едно в действителност удивително странствуване из всички лабиринти на футбола. Ще прочетете за футбола от улицата в Орландовци. За махленския футбол в тима "Сава Михайлов " от квартал Гевгелийски.
За юношеския футбол върху сгурията на стадион "Септември ". За ЦСКА и дръзкия футбол, необходим не просто да се изправиш против европейските първенци Аякс, Нотингам и Ливърпул, само че и да ги победиш.
Като директен участник във футбола у нас в течение на цели десетилетия, Никодимов показва възхода и спадовете на футболна България в най-славните и противоречиви дни на нейното минало. А един от фундаментите на тази книга са възторгът и страданието в вилнеещите пристрастености по трибуните. Защото за хората футболът е на първо място пристрастеност и обич.
В тази автобиография има доста наслада, само че и още толкоз оскърбление. Но дали футболът не е тъкмо подобен? Нима той не е също толкоз обективен и неправдив, колкото и самият живот?
Отговорите на тези въпроси всеки би могъл да откри и самичък на страниците от книгата. Разгърнете ги и се запознайте с един от най-големите артисти на българската футболна сцена – Паро Никодимов.
източник: Личен списък
А ето и един фрагмент от нея, в който той си спомня за първите моменти в играта, разказани в главата "Първа купа с ЦСКА " :
Докато носех като младеж екипа на Септември, за малко да отида в Славия. Това стана, когато като възпитаник в десети клас бях на бригада в село Лесичово, Пазаджишко. Пристигна футболистът на Славия Петър Панагонов и ми даде да подпиша молба за постъпване при тях. Без доста да се замисля, взех, че разписах документа.
Когато се прибрахме в София, описах това на Серги Йоцов. Отговорът му гласеше: "Ти не си за Славия, за различен тим си… ". Отидохме на стадиона в Овча купел и изтеглихме молбата.
Вероятно бате Серги е имал поради, че един ден ще играя в ЦСКА. Така и стана, през май 1964 година, малко след Европейското състезание за юноши в Холандия, се озовах в армейския тим. Там ме заведе Манол Манолов – Симолията, който през последната година ми беше треньор в Септември. По същото време от Локомотив Сф дойде и наборът Димитър Пенев.
В съблекалнята се озовахме с едни от най-големите футболисти на България за тези години. Там бяха вратарят Георги Найденов, Кирил Ракаров, Димитър Якимов, Никола Ковачев – Тулата, Никола Цанев, Пантелей Димитров, Иван Ранков и несъмнено, Иван Колев, първокласен състезател освен у нас, а и в Европа. В такава компания много-много не може да се обаждаш, мълчиш и слушаш. Носиш и мрежата с топките, само че това е в реда на нещата, нищо че в този момент младите го смятат за срамно.
Отношението на тези в действителност огромни футболисти към нас, новобранците, беше друго. Ването Колев доста обичаше да ни овиква, че не сме му подавали задоволително пъти топката. На терена този човек притежаваше невъобразим хъс и завист. Държеше доста на себе си. Преди мач екипът му постоянно беше изпран и изгладен от брачната половинка му, да лъщи.
Все гледаше да играе по фланга откъм централната естрада, с цел да го виждат повече хора. Когато против нас излезеше Левски, Ването си имаше един номер – да приклекне и да спре топката със гъз.
Естествено левскарите никак не го обичаха, тъй като им вкарваше голове. В един мач да вземем за пример им порази вратата с дълъг удар по диагонала, и то с левия крайник. Друг път я извъртя на Иван Дервентски съвсем от корнера, с ляв външен. Изумителен занаятчия на топката!
Срещу претенциите на Ването по отношение на нас, по-младите, най-често се застъпваше Георги Найденов, който тогава ентусиастите назоваха Вратаря на Републиката. Жоро беше един от дребното, които можеха да му се обтегнат. Добро отношение демонстрираше и Ракаров, доста учтив човек, държеше се като татко с нас. За страдание, тежка травма постави несвоевременен завършек на кариерата му.
Друга огромна фигура беше Якимов, същински виртуоз с топката. Играта му доставяше огромна приятност на ентусиастите. Във всяка футболна съблекалня са събрани хора с най-различни характери. Митата си падаше малко чудак. Но представленията му на терена бяха в действителност забележителни.
И като състезател, и като треньор той е реализирал невероятни триумфа със своя обичан ЦСКА. И в този момент, на прага на 73-ия си рожден ден, пристигна време да показа спомените от великата си кариера в автобиографичната си книга "С ЦСКА в сърцето ".
източник: Личен списък
Автобиографията на огромния състезател и треньор на ЦСКА е изповед освен за футбола, само че и за действителностите в него. Тя разказва пътя на момчето от софийското село Богьовци до най-големите международни игрища, като "Маракана " и "Ацтека ", "Анфийлд " и "Ноу Камп ".
Животът на Паро е едно в действителност удивително странствуване из всички лабиринти на футбола. Ще прочетете за футбола от улицата в Орландовци. За махленския футбол в тима "Сава Михайлов " от квартал Гевгелийски.
За юношеския футбол върху сгурията на стадион "Септември ". За ЦСКА и дръзкия футбол, необходим не просто да се изправиш против европейските първенци Аякс, Нотингам и Ливърпул, само че и да ги победиш.
Като директен участник във футбола у нас в течение на цели десетилетия, Никодимов показва възхода и спадовете на футболна България в най-славните и противоречиви дни на нейното минало. А един от фундаментите на тази книга са възторгът и страданието в вилнеещите пристрастености по трибуните. Защото за хората футболът е на първо място пристрастеност и обич.
В тази автобиография има доста наслада, само че и още толкоз оскърбление. Но дали футболът не е тъкмо подобен? Нима той не е също толкоз обективен и неправдив, колкото и самият живот?
Отговорите на тези въпроси всеки би могъл да откри и самичък на страниците от книгата. Разгърнете ги и се запознайте с един от най-големите артисти на българската футболна сцена – Паро Никодимов.
източник: Личен списък
А ето и един фрагмент от нея, в който той си спомня за първите моменти в играта, разказани в главата "Първа купа с ЦСКА " :
Докато носех като младеж екипа на Септември, за малко да отида в Славия. Това стана, когато като възпитаник в десети клас бях на бригада в село Лесичово, Пазаджишко. Пристигна футболистът на Славия Петър Панагонов и ми даде да подпиша молба за постъпване при тях. Без доста да се замисля, взех, че разписах документа.
Когато се прибрахме в София, описах това на Серги Йоцов. Отговорът му гласеше: "Ти не си за Славия, за различен тим си… ". Отидохме на стадиона в Овча купел и изтеглихме молбата.
Вероятно бате Серги е имал поради, че един ден ще играя в ЦСКА. Така и стана, през май 1964 година, малко след Европейското състезание за юноши в Холандия, се озовах в армейския тим. Там ме заведе Манол Манолов – Симолията, който през последната година ми беше треньор в Септември. По същото време от Локомотив Сф дойде и наборът Димитър Пенев.
В съблекалнята се озовахме с едни от най-големите футболисти на България за тези години. Там бяха вратарят Георги Найденов, Кирил Ракаров, Димитър Якимов, Никола Ковачев – Тулата, Никола Цанев, Пантелей Димитров, Иван Ранков и несъмнено, Иван Колев, първокласен състезател освен у нас, а и в Европа. В такава компания много-много не може да се обаждаш, мълчиш и слушаш. Носиш и мрежата с топките, само че това е в реда на нещата, нищо че в този момент младите го смятат за срамно.
Отношението на тези в действителност огромни футболисти към нас, новобранците, беше друго. Ването Колев доста обичаше да ни овиква, че не сме му подавали задоволително пъти топката. На терена този човек притежаваше невъобразим хъс и завист. Държеше доста на себе си. Преди мач екипът му постоянно беше изпран и изгладен от брачната половинка му, да лъщи.
Все гледаше да играе по фланга откъм централната естрада, с цел да го виждат повече хора. Когато против нас излезеше Левски, Ването си имаше един номер – да приклекне и да спре топката със гъз.
Естествено левскарите никак не го обичаха, тъй като им вкарваше голове. В един мач да вземем за пример им порази вратата с дълъг удар по диагонала, и то с левия крайник. Друг път я извъртя на Иван Дервентски съвсем от корнера, с ляв външен. Изумителен занаятчия на топката!
Срещу претенциите на Ването по отношение на нас, по-младите, най-често се застъпваше Георги Найденов, който тогава ентусиастите назоваха Вратаря на Републиката. Жоро беше един от дребното, които можеха да му се обтегнат. Добро отношение демонстрираше и Ракаров, доста учтив човек, държеше се като татко с нас. За страдание, тежка травма постави несвоевременен завършек на кариерата му.
Друга огромна фигура беше Якимов, същински виртуоз с топката. Играта му доставяше огромна приятност на ентусиастите. Във всяка футболна съблекалня са събрани хора с най-различни характери. Митата си падаше малко чудак. Но представленията му на терена бяха в действителност забележителни.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ