Мария Габриел откри в Брюксел второто издание на Европейски дни на научните изследвания и иновациите
Българският еврокомисар Мария Габриел 
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова откри в Брюксел второто издание на Европейски дни на научните проучвания и нововъведенията - най-мащабното събитие в Европа, сплотяващо представители на Европейски Съюз, национални държавни управления, промишлеността, университетските среди, бизнеса и гражданското общество за разискване на бъдещето на научните проучвания и нововъведенията.
Провеждащи се във виртуален формат, Дните на научните проучвания и нововъведенията, означават рекорден брой от над 29000 участници, като се чака да ангажират европейските жители в взаимното основаване на основните дейности в региона на науката и нововъведенията за справяне с публичните провокации и устойчивото възобновяване от рецесията, оповестяват от пресцентъра на Представителството на Европейска комисия в България.
„ В рамките на три дни, полемиките ни ще бъдат водени от устрема да дадем отговори на десетките провокации, пред които сме изправени. Събитието е доста добра опция взаимно с държавите-членки, бизнеса и европейските жители да създадем пътната карта от бъдещите дейности в региона на научните проучвания и нововъведенията. Тази година проявата е виртуална и това дава опция за включване на оптимален брой участници в един същински развой на взаимно планиране за дефиниране на целите. Очаквам ползотворни полемики за бъдещите ни начинания за достъпа до научни данни и резултати, възстановяване на иновационния потенциал на държавите-членки и превъзмогване на разделянето в региона на нововъведенията, за поддръжка на стартъпите и дребните и междинни предприятия “, съобщи българският еврокомисар при формалното разкриване на събитието.
Събитието включва над 100 сесии, измежду които се отличават панелите за бъдещето на европейското научноизследователско пространство и Европейския научноизследователски съвет, ролята на Европейския иновационен съвет за поддръжка на дребните и междинни предприятия (МСП), университетските алианси на бъдещето, церемониите по награждаване за „ Европейска столица на нововъведенията “ и “Жени новатори”, както и панелите, отдадени на Западните Балкани и новостите в стратегия „ Хоризонт Европа “. Нов инструмент в бъдещата стратегия са европейските задачи, в които взеха необятно присъединяване европейските жители при оформяне на техните начинания.
„ Вече означаваме идващия стадий в основаването на задачите. Целите, които си слагаме, са амбициозни. Мисията за адаптиране към изменението на климата ще приготви 200 европейски района за справяне с климатичните промени. Благодарение на задачата за интелигентни градове, 100 европейски градове ще бъдат трансформирани в климатично-неутрални. С задачата за океаните, моретата и водите ще допринесем за възобновяване на европейските водни екосистеми. Мисията за почвите и храните ще ни обезпечи здравословни храни. До 2030 година могат да бъдат избавени 3 милиона души посредством задачата за битка с раковите болести. За да реализираме тези упоритостите, са значими съгласуваност и съдействие, както на европейско равнище, по този начин и с националните, районни и локални управляващи, бизнеса и гражданското общество. Работейки взаимно, можем да активизираме вложения и запаси за значимите цели “, разяснява Мария Габриел Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова.
В спор „ Заедно в Европа: сливане на новаторската мощ “ с присъединяване на Германското председателство на Съвета на Европейски Съюз, ще се дискутира по какъв начин националните и европейските тактики могат да бъдат по-тясно координирани за реализиране на по-добро взаимоотношение на вложенията, ролята на изкуствения разсъдък в опазването на здравето и водорода като енергиен притежател на бъдещето. Ключов е и дебатът за европейското научноизследователско пространство, който ще прегледа слабостите и очертае ограниченията за неговото подсилване, синергиите му с европейското просветително пространство и инструментите за тяхното осъществяване.
„ Работим за построяването на добре структурирани европейски пространства за научни проучвания и обучение. Те могат да доближат цялостния си капацитет, в случай че ги допълним и с европейско пространство за нововъведенията. Свързването на триъгълника на знанието по този метод ще способства за стабилно и приобщаващо възобновяване, за по-конкурентоспособни стопански системи. Вярвам, че единствено дружно можем да осъществяваме упоритостите, като използван трите „ К “: съгласуваност, компетентности и капитали. Това значи първо съгласуваност и съдействие сред всички заинтригувани страни - бизнес, обществени управляващи, гражданско общество. Второ, належащо е да активизираме целия гений, които имаме – това са компетентностите на европейските жители. Трето, само че със същата значителност, е достъпът до капитали. Важно е да осигурим подобаващи взаимоотношения сред всички налични принадлежности в границите на многогодишния бюджет на Европейски Съюз и инструмента за възобновяване с националните тактики и стратегии, за оптимално влияние от вложенията “, заключи българският еврокомисар.
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова откри в Брюксел второто издание на Европейски дни на научните проучвания и нововъведенията - най-мащабното събитие в Европа, сплотяващо представители на Европейски Съюз, национални държавни управления, промишлеността, университетските среди, бизнеса и гражданското общество за разискване на бъдещето на научните проучвания и нововъведенията. Провеждащи се във виртуален формат, Дните на научните проучвания и нововъведенията, означават рекорден брой от над 29000 участници, като се чака да ангажират европейските жители в взаимното основаване на основните дейности в региона на науката и нововъведенията за справяне с публичните провокации и устойчивото възобновяване от рецесията, оповестяват от пресцентъра на Представителството на Европейска комисия в България.
„ В рамките на три дни, полемиките ни ще бъдат водени от устрема да дадем отговори на десетките провокации, пред които сме изправени. Събитието е доста добра опция взаимно с държавите-членки, бизнеса и европейските жители да създадем пътната карта от бъдещите дейности в региона на научните проучвания и нововъведенията. Тази година проявата е виртуална и това дава опция за включване на оптимален брой участници в един същински развой на взаимно планиране за дефиниране на целите. Очаквам ползотворни полемики за бъдещите ни начинания за достъпа до научни данни и резултати, възстановяване на иновационния потенциал на държавите-членки и превъзмогване на разделянето в региона на нововъведенията, за поддръжка на стартъпите и дребните и междинни предприятия “, съобщи българският еврокомисар при формалното разкриване на събитието.
Събитието включва над 100 сесии, измежду които се отличават панелите за бъдещето на европейското научноизследователско пространство и Европейския научноизследователски съвет, ролята на Европейския иновационен съвет за поддръжка на дребните и междинни предприятия (МСП), университетските алианси на бъдещето, церемониите по награждаване за „ Европейска столица на нововъведенията “ и “Жени новатори”, както и панелите, отдадени на Западните Балкани и новостите в стратегия „ Хоризонт Европа “. Нов инструмент в бъдещата стратегия са европейските задачи, в които взеха необятно присъединяване европейските жители при оформяне на техните начинания.
„ Вече означаваме идващия стадий в основаването на задачите. Целите, които си слагаме, са амбициозни. Мисията за адаптиране към изменението на климата ще приготви 200 европейски района за справяне с климатичните промени. Благодарение на задачата за интелигентни градове, 100 европейски градове ще бъдат трансформирани в климатично-неутрални. С задачата за океаните, моретата и водите ще допринесем за възобновяване на европейските водни екосистеми. Мисията за почвите и храните ще ни обезпечи здравословни храни. До 2030 година могат да бъдат избавени 3 милиона души посредством задачата за битка с раковите болести. За да реализираме тези упоритостите, са значими съгласуваност и съдействие, както на европейско равнище, по този начин и с националните, районни и локални управляващи, бизнеса и гражданското общество. Работейки взаимно, можем да активизираме вложения и запаси за значимите цели “, разяснява Мария Габриел
Мария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 година в Гоце Делчев. През 1997 година приключва Езикова. В спор „ Заедно в Европа: сливане на новаторската мощ “ с присъединяване на Германското председателство на Съвета на Европейски Съюз, ще се дискутира по какъв начин националните и европейските тактики могат да бъдат по-тясно координирани за реализиране на по-добро взаимоотношение на вложенията, ролята на изкуствения разсъдък в опазването на здравето и водорода като енергиен притежател на бъдещето. Ключов е и дебатът за европейското научноизследователско пространство, който ще прегледа слабостите и очертае ограниченията за неговото подсилване, синергиите му с европейското просветително пространство и инструментите за тяхното осъществяване.
„ Работим за построяването на добре структурирани европейски пространства за научни проучвания и обучение. Те могат да доближат цялостния си капацитет, в случай че ги допълним и с европейско пространство за нововъведенията. Свързването на триъгълника на знанието по този метод ще способства за стабилно и приобщаващо възобновяване, за по-конкурентоспособни стопански системи. Вярвам, че единствено дружно можем да осъществяваме упоритостите, като използван трите „ К “: съгласуваност, компетентности и капитали. Това значи първо съгласуваност и съдействие сред всички заинтригувани страни - бизнес, обществени управляващи, гражданско общество. Второ, належащо е да активизираме целия гений, които имаме – това са компетентностите на европейските жители. Трето, само че със същата значителност, е достъпът до капитали. Важно е да осигурим подобаващи взаимоотношения сред всички налични принадлежности в границите на многогодишния бюджет на Европейски Съюз и инструмента за възобновяване с националните тактики и стратегии, за оптимално влияние от вложенията “, заключи българският еврокомисар.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ