Иво Христов призова за етични стандарти в използването на изкуствен интелект
Българският евродепутат Иво Христов, член на научния панел към Европейския парламент, взе присъединяване в полемика за регулациите и бъдещето на изкуствения разсъдък, която се организира в сряда вечер в Брюксел. По време на събитието евродепутатите разискаха опциите и заканите пред използването на технологията с Маргрете Вестагер – вицепрезидент и комисар по конкуренцията в Европейската комисия.
„ Можем да сравним смисъла на изкуствения разсъдък през 21 век със общественото влияние на нуклеарната сила през предходния век. Ако Европейският съюз желае да бъде софтуерен водач и да изпревари Съединени американски щати и Китай в тази област, би трябвало да действаме бързо. Затова и с неспокойствие чакаме Бялата книга за изкуствения разсъдък, която Комисията скоро ще показа “, сподели българският евродепутат.
Христов попита какъв метод ще схване Европейската комисия, що се отнася до нуждата от улеснение на достъпа до данни.
„ Планирате ли обзор на Общия правилник за отбрана на данните за да бъдат избегнати вероятни спънки пред развиването на изкуствения разсъдък? Напоследък са налице значително терзания по отношение на използването на член 5 от Регламента, който се отнася до събирането и потреблението на данни.
Как ще постигнете салдото сред нуждата от основаване на законодателна рамка, която пази жителите, и задължението да бъде непокътната
конкурентоспособността на европейските компании? “
По думите на комисар Вестагер по-важно е цялостното използване, а не ревизирането на GDPR. „ Все още има какво да се направи, с цел да могат хората да почувстват, че нещата са под надзор. На процедура, ние имаме правата на цифровия жител. Хубаво е да имаме права, само че още по-хубаво е да знаем по какъв начин да ги използваме “, отговори Вестагер.
Тя обърна внимание и на обстоятелството, че би трябвало да се окаже помощ на дребния и междинен бизнес да бъде извлечена оптималната изгода от данните, с които разполагат – да надградят активността си, да прибавят нови услуги. Според Вестагер шерването на данни е от основно значение, а в доста от случаите хората се тормозят и просто не знаят какво да вършат с информацията, с която разполагат.
„ Що се отнася до етичните аспекти, ще заложите ли на секторен метод? Струва ми се значимо да се открият етични стандарти в региона на опазването на здравето. Транспортът е различен основен бранш, изключително що се отнася до самостоятелните коли “, добави още Христов.
В отговора си комисар Вестагер уточни, че избира опростена рамка във връзка с рисковите технологии, в сравнение с прекомерно подробна, само че неприложима такава.
Българският евродепутат обърна внимание и на настоящия в последно време проблем с потреблението на технологии за различаване на лица. „ В Китай, да вземем за пример, тази технология е необятно публикувана. Използва се за заплашване на стачкуващите и за наблюдаване. В някои страни в Европейски Съюз, като Швеция, технология за различаване на лица е употребена в образователни заведения.
Комисар Вестагер бе безапелационна, че би трябвало да си дадем задоволително време, с цел да се уверим, че този вид технологии са в действителност сигурни, въпреки да сме наясно, че те могат да бъдат в действителност потребни. „ В противоположен случай ще се окаже, че тази еволюция подкопава съществени наши права, заложени в конституциите ни, в учредителните контракти на Европейски Съюз “, счита тя.
По думите на Иво Христов би трябвало да има общ метод на европейско равнище в региона на изкуствения разсъдък. „ Изглежда всички са съгласни с това. В същото време някои страни членки по-скоро клонят към използването на национални законодателни рамки и това крие риск от раздробяването на вътрешния пазар. Как ще се справите с този проблем, с цел да се окажат в неподходящо състояние европейските компании? “, попита той.
„ Можем да сравним смисъла на изкуствения разсъдък през 21 век със общественото влияние на нуклеарната сила през предходния век. Ако Европейският съюз желае да бъде софтуерен водач и да изпревари Съединени американски щати и Китай в тази област, би трябвало да действаме бързо. Затова и с неспокойствие чакаме Бялата книга за изкуствения разсъдък, която Комисията скоро ще показа “, сподели българският евродепутат.
Христов попита какъв метод ще схване Европейската комисия, що се отнася до нуждата от улеснение на достъпа до данни.
„ Планирате ли обзор на Общия правилник за отбрана на данните за да бъдат избегнати вероятни спънки пред развиването на изкуствения разсъдък? Напоследък са налице значително терзания по отношение на използването на член 5 от Регламента, който се отнася до събирането и потреблението на данни.
Как ще постигнете салдото сред нуждата от основаване на законодателна рамка, която пази жителите, и задължението да бъде непокътната
конкурентоспособността на европейските компании? “
По думите на комисар Вестагер по-важно е цялостното използване, а не ревизирането на GDPR. „ Все още има какво да се направи, с цел да могат хората да почувстват, че нещата са под надзор. На процедура, ние имаме правата на цифровия жител. Хубаво е да имаме права, само че още по-хубаво е да знаем по какъв начин да ги използваме “, отговори Вестагер.
Тя обърна внимание и на обстоятелството, че би трябвало да се окаже помощ на дребния и междинен бизнес да бъде извлечена оптималната изгода от данните, с които разполагат – да надградят активността си, да прибавят нови услуги. Според Вестагер шерването на данни е от основно значение, а в доста от случаите хората се тормозят и просто не знаят какво да вършат с информацията, с която разполагат.
„ Що се отнася до етичните аспекти, ще заложите ли на секторен метод? Струва ми се значимо да се открият етични стандарти в региона на опазването на здравето. Транспортът е различен основен бранш, изключително що се отнася до самостоятелните коли “, добави още Христов.
В отговора си комисар Вестагер уточни, че избира опростена рамка във връзка с рисковите технологии, в сравнение с прекомерно подробна, само че неприложима такава.
Българският евродепутат обърна внимание и на настоящия в последно време проблем с потреблението на технологии за различаване на лица. „ В Китай, да вземем за пример, тази технология е необятно публикувана. Използва се за заплашване на стачкуващите и за наблюдаване. В някои страни в Европейски Съюз, като Швеция, технология за различаване на лица е употребена в образователни заведения.
Комисар Вестагер бе безапелационна, че би трябвало да си дадем задоволително време, с цел да се уверим, че този вид технологии са в действителност сигурни, въпреки да сме наясно, че те могат да бъдат в действителност потребни. „ В противоположен случай ще се окаже, че тази еволюция подкопава съществени наши права, заложени в конституциите ни, в учредителните контракти на Европейски Съюз “, счита тя.
По думите на Иво Христов би трябвало да има общ метод на европейско равнище в региона на изкуствения разсъдък. „ Изглежда всички са съгласни с това. В същото време някои страни членки по-скоро клонят към използването на национални законодателни рамки и това крие риск от раздробяването на вътрешния пазар. Как ще се справите с този проблем, с цел да се окажат в неподходящо състояние европейските компании? “, попита той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ