Българският е изключително жив и богат език, намаляват обаче носителите

Българският е извънредно жив и богат език, понижават обаче носителите му. Езикът ни се трансформира от първия миг на появяването му като писмен език през IX в. до през днешния ден.

Това сподели в изявление за БГНЕС доцент Ваня Мичева, която работи в секция „ История на българския език ” в Института по български език на Българска академия на науките.

[b]Старият и актуален български език[/b]

В началото е старобългарският е език, който е с доста падежи, има 7 падежа. Така е било и в праславянския общ език, по този начин и в старобългарския. Дори и да имаме падежни останки в персоналните местоимения да вземем за пример, като цяло падежи нямаме.

Променят се и глаголните форми, изчезва така наречен инфинитив, който в други славянски езици го има. Нашият инфинитив е една такава особена глаголна форма, която последователно се замества с „ да изречение ”, като този развой стартира още в старобългарския език, т.е. към XI - XII в. към този момент имаме първите образци по тази причина по какъв начин се замества инфинитивът с „ да изречение ”. Повява се членуването.

Също доста значима линия на актуалния български език, която в остарелия език я няма, е членуването – жена-жената, мъж-мъжът. Появява се някъде към XII в.

Най-големите промени обаче в българския език се случват незабавно след старобългарския интервал, който е през IX в., в края на XI и началото на XII в., среднобългарският интервал, който е в рамките на XII - XIV в. Това e времето на огромните промени, когато от синтетичен език, език с падежи, българският език се трансформира в изчерпателен, език без падежи. Тогава се утвърждава и членуването.

Още от XII в. имаме първите мостри човекъ-Т, това „ т ” се прилепва и става в действителност индикатор за яснота на съществителното име. Появяват се също по този начин наречените аналитични степени на прилагателните. В старобългарски, в случай че искаш да кажеш по-хубав ще кажеш красная иши. Днес споделяме по-хубав, най-хубав. Това също е значима смяна в езика ни.

В старобългарския интервал IX - XI в. писменият литературен език е обвързван с говоримия. Идеята за литературен език непосредствен до говоримия е най-големият принос на Кирило-Методиевото дело, продължено и в България към европейската цивилизация, тъй като да слушаш и да разбираш езика на божието слово за това време е неповторимо. Никой различен народ, с изключение на ние, славяните във Великоморавия и малко по-късно през X в. славяните в Киевска Русия и в Сърбия, които са били покръстени от нашите духовници и с нашите книги, никой различен не е разбирал какво му приказват, какво написа в Евангелието, тъй като то е било на латиница и старогръцки език, които тогава към този момент са мъртви езици.

В последните 10 години измененията в езика са подбудени от процеса на глобализацията на човешката цивилизация, в културата на всички нива и е обикновено да навлизат доста непознати думи. Те са термини и нетермини, които биха могли да бъдат сменени с български думи, само че въпреки всичко това е един повсеместен развой в световния свят. В този миг се разтваря езикът към жаргонни и разговорни думи. И тук към този момент е въпрос на мярка на индивида, който употребява езика до каква степен може да пуснем турцизмите.

Да приказваме за илачи вместо за медикаменти или да приказваме за хайдуци и кеседжии, които не са уместни, когато приказваме за престъпността в България - е въпрос на персонален нюх към езика и въпрос на норма.

Какъв език ще приказваме зависи от образованието и това, което чуваме по радиото и малкия екран, които образуват моделите. Ако там чуваме по-чист български език, без доста чуждици, без доста турски думи и жаргони, това е гаранция, че идващите генерации ще употребяват думите от родния ни език.

Независимо от обстоятелството, че навлизат доста чуждици в езика ни, той не умира. Българският е извънредно жив и доста богат език. Нашите речници и историческите, и актуалните, демонстрират какъв брой доста думи съдържа той, какъв брой е богат на фразеологизми. По-скоро носителите му понижават, което е най-голямата заплаха за всеки език.

[b]Глаголицата и Кирилицата[/b]

Интересен факт е, че към момента хората не знаят глаголицата или кирилицата е първата българска писменост. А науката знае. Константин-Кирил Философ е изобретил, измислил и основал една доста красива, истинска, единствена и това е глаголицата. Тя е първата писменост, само че пък би трябвало да знаем, че без нея кирилица не би имало. Защото кирилицата не е просто щерка на гръцката писменост, както и латиницата. Кирилицата и латиницата са две сестрички, които са дъщерички на гръцката писменост. Кирилицата е пригодена за българския език и това е нейното достолепие.

В актуалната ни писменост буквите Б, Ж, Ш, З, Ц, С са заети от глаголицата. Затова ние назоваваме днешната писменост кирилица, тъй като в нея има спомен от словотворчеството на Кирил. Именно тези 12 букви са характерните старобългарски звуци, единствени и единствено наши са заети от глаголицата. И ние с това име кирилица изричаме своето почитание и памет за това, което са създали братята Кирил и Методий.

Продължават да стоят неразкрити въпроси и пред науката. Във всички учебници в междинния курс написа, че писмеността е изобретена през 855 година Във всички учебници по българска лингвистика, върховен курс обаче написа, че е изобретена през 862 или 863 година Има източници, които поддържат едното и другото изказване. За нас е значимо не дали изрично ще приемем едната или другата дата, а ще приемем, че това фактически се е случило и че таман Кирил е основал тази писменост. Ще приемем, че таман на старобългарски език са първите преводи, а годината евентуално е по-ранната, тъй като в житието на Кирил се споделя, че той на часа с божия помощ изобретил буквите, незабавно превел и тръгнал за Великоморавия. По-вероятно е най-малко към 7-8 години по-рано двамата с Методий да са работили в един манастир дружно.

[b]Първите български букви в изложба[/b]

До 19 май в огромния салон на Българска академия на науките против постройката на Народното събрание гостува изложбата „ Азбуката през вековете ”. В нея демонстрираме първите български букви – глаголическите, до тях ще забележим остарелия кирилски тип на буквите и до тях актуалния. Ще проследим връзката във вековете. Тази връзка проличава най-ясно при характерните български звуци. Ш е единствената писмен знак, която съответствува в трите писмености. Доста близки по тип са и Щ, Ц, Ч. Но ще забележим и такива, които в глаголицата са истински, а пък в кирилицата са заети от гръцката както са буквите В и А.

Първата писмен знак в глаголицата е кръст, това е А и напълно не е инцидентно. Историците на графичните системи споделят, че глаголицата е първата християнска писменост. Всички други писмености са измислени от езичници, нищо, че се употребяват по-късно за християнските книги. А пък тази е измислена от надълбоко набожен човек, мисионер, който в самите форми на буквите е вложил християнско наличие. Тези кръгчета, които символизират сакралността, вечността на божественото, кръстообразните, преплетените прави черти, които също са знак на най-важния знак за християнството – кръстът. /БГНЕС