Експерти: Окрупняването на българския банков пазар не носи нищо добро
Българският банков пазар се трансформира в типичен олигополистичен пазар. Процесът на уедряване на банките ще се отрази отрицателно на българския консуматор, тъй като ще докара до понижаване на конкуренцията на пазара. Около тази позиция се сплотиха финансовите специалисти, които БГНЕС интервюира по отношение на идното придобиване на „ Сосиете Женерал Експресбанк “ от ДСК, която е благосъстоятелност на унгарската ОТП.
В началото на август гръмна новината, че ДСК ще купи 99,74% от „ Сосиете Женерал Експресбанк “, която с пазарен дял от 6,7% е седмата по величина банка в страната. В резултат на това придобиване ОТП ще ускори още повече своето наличие на родния пазар, което ще доближи съвсем 20%, т.е. тя ще се изравни по тежест с другата огромна банка в страната - „ Уникредит Булбанк “.
Концентрация на пазара
Анализаторите предизвестяват, че окрупняването на банковия бранш може да докара до основаването на пазарна конструкция – сходна на олигопола/картела в бранш горива.
„ През последните години се следи развой на обединение на банки, от който няма по какъв начин конкуренцията да не пострада. Тенденцията на повдигане на таксите, а не толкоз ни лихвите ще се резервира “, разяснява пред БГНЕС финансистът Васил Кендов, ръководител на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.
Според него идната договорка няма да окаже чак толкоз огромно въздействие върху лихвите. Да, те ще тръгнат нагоре най-вероятно през идната година, само че това няма да е резултат от това придобиване, а от трендове, които са в международен мащаб.
Конкуренцията също ужасно ще намалее, склонен е и професор Ганчо Ганчев. През последните години се вижда ясна наклонност на обединение на финансовите институции: покупката на Банка „ Виктория “ от КТБ, покупката на ОББ от СИ Банк и други „ Това трансформира българският банков пазар в типичен олигополистичен пазар, което нямам по какъв начин да не се отрази отрицателно “, счита икономистът.
Изненадани клиенти
Най-голямата смяна ще бъде за клиентите на „ Сосиете Женерал Експресбанк “, които са изтеглили заем. „ За тях нещата ще се трансформират фрапантно, тъй като в такива случаи купуващата банка прави всичко допустимо да принуди клиента да подпише някакви анекси, тъй че изискванията на заема му да станат съизмерими с тези на банката покупател “, отбелязва Васил Кендов и прибавя: „ Представете си даден човек е теглил заем за 20 години от „ Сосиете Женерал Експресбанк “, само че на петата година се оказва с заем от ДСК. Представете си, че той преди този момент съзнателно не е желал да тегли заем точно от ДСК “.
„ От тук идва огромният въпрос дали има действителен избор на банка и артикули за клиента. Едно нещо е несъмнено, че изискванията им по заемите, такива каквито са били в „ Сосиете Женерал “ няма да останат такива до края на периода на контракта, те ще бъдат изменени и ще бъдат тласкани към изискванията и съвпадения на изискванията с банка ДСК “, разяснява финансистът.
Опасна експозиция на българския банков пазар към унгарската финансова система
След сливането на ДСК и „ Сосиете Женерал Експресбанк “ към 20% от активите на българската банкова система ще бъдат следени от ОТП с централа Унгария. Унгария е страна отвън еврозоната и със свободно плаващ валутен курс. Следователно, българската банкова система ще бъде извънредно подвластна от решенията на унгарската централна банка, не просто откъм непоклатимост на банката-майка, само че и по линията на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка. При съществуване на инфлационни или дефлационни шокове и съответни внезапни дейности на унгарската централна банка, смяната в цената на унгарската валута може да има пряк резултат върху банка ДСК.
„ Унгария не е член на еврозоната и тя има едно скептично отношение към влизането в нея. Все отново считам, че ОТП е относително самостоятелна и това надали ще има някакво политическо отражение. То ще бъде основно икономическо, т.е. още по-голяма съгласуваност на лихвените политики и някакво разделяне на пазарите и така нататък “, разяснява проф. Ганчев.
Потенциалните отрицателни резултати могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично стесняване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково евакуиране на финансиране от дъщерната банка /с цел покриване на загуби на банката-майка/, което би могло да я дестабилизира, предизвестяват специалистите.
Те напомнят, че този проблем е стабилно следен в исторически проект в редица дребни страни, чиито банкови браншове са доминирани от задгранични банки с друга икономическа, фискална и парична конструкция. Вероятно най-известните проблеми са в прибалтийските страни и несъразмерната взаимозависимост на техните банкови системи от скандинавските.
Печалбата ще продължи да се изнася
След консолидацията първите три банки в България ще са с обща годишна облага от към 1 милиард лв.. Имайки поради тяхната добре развита инфраструктура в България, в това число необятната клонова мрежа с цялостен обсег, може да се допусна, че те няма да осъществят огромни стратегии за реинвестиции на облагите и ще ги изтеглят като дивиденти от време на време.
„ Банките ще продължат да раздават дивиденти и да изнасят облагите си отвън България. Това по този начин или другояче се случва през последните години, за този развой малко се приказва. Която и да било задгранична банка няма причина да реинвестира облагата си в България. Те имат задоволително клонове и клиенти “, съобщи Васил Кендов.
Според него конкуренцията понижава с всяка минала година поради тези сливания и политиката на Българска народна банка. „ От времето на Иван Искров политиката на Българска народна банка е да не позволява нови играчи на пазара и да не раздава нови лицензи. Виждаме, че това работи. Броят на банките на нашия пазар много понижа. Това води до спад на конкуренцията, тогава какъв е смисълът една банка да реинвестира в България “, прецизира финансистът.
Той със страдание отбелязва, че българският консуматор няма достъп до различен по-развит банков пазар. „ В България няма нито една огромна британска, немска или швейцарска банка. Нашият банков пазар не е забавен на огромните европейски играчи. Виждаме, че те даже се изнасят. Това е втората френска банка, която напуща след „ Креди Агрикол “, отбелязва Кендов.
Професор Ганчев отбелязва като много противен факт, че „ такава огромна френска банка като „ Сосиете Женерал “ напуща страната. Тя отразява малко по-различни стопански ползи съпоставяне с унгарската ОТП. Това не е позитивно “, безапелационен е икономистът. /БГНЕС
В началото на август гръмна новината, че ДСК ще купи 99,74% от „ Сосиете Женерал Експресбанк “, която с пазарен дял от 6,7% е седмата по величина банка в страната. В резултат на това придобиване ОТП ще ускори още повече своето наличие на родния пазар, което ще доближи съвсем 20%, т.е. тя ще се изравни по тежест с другата огромна банка в страната - „ Уникредит Булбанк “.
Концентрация на пазара
Анализаторите предизвестяват, че окрупняването на банковия бранш може да докара до основаването на пазарна конструкция – сходна на олигопола/картела в бранш горива.
„ През последните години се следи развой на обединение на банки, от който няма по какъв начин конкуренцията да не пострада. Тенденцията на повдигане на таксите, а не толкоз ни лихвите ще се резервира “, разяснява пред БГНЕС финансистът Васил Кендов, ръководител на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.
Според него идната договорка няма да окаже чак толкоз огромно въздействие върху лихвите. Да, те ще тръгнат нагоре най-вероятно през идната година, само че това няма да е резултат от това придобиване, а от трендове, които са в международен мащаб.
Конкуренцията също ужасно ще намалее, склонен е и професор Ганчо Ганчев. През последните години се вижда ясна наклонност на обединение на финансовите институции: покупката на Банка „ Виктория “ от КТБ, покупката на ОББ от СИ Банк и други „ Това трансформира българският банков пазар в типичен олигополистичен пазар, което нямам по какъв начин да не се отрази отрицателно “, счита икономистът.
Изненадани клиенти
Най-голямата смяна ще бъде за клиентите на „ Сосиете Женерал Експресбанк “, които са изтеглили заем. „ За тях нещата ще се трансформират фрапантно, тъй като в такива случаи купуващата банка прави всичко допустимо да принуди клиента да подпише някакви анекси, тъй че изискванията на заема му да станат съизмерими с тези на банката покупател “, отбелязва Васил Кендов и прибавя: „ Представете си даден човек е теглил заем за 20 години от „ Сосиете Женерал Експресбанк “, само че на петата година се оказва с заем от ДСК. Представете си, че той преди този момент съзнателно не е желал да тегли заем точно от ДСК “.
„ От тук идва огромният въпрос дали има действителен избор на банка и артикули за клиента. Едно нещо е несъмнено, че изискванията им по заемите, такива каквито са били в „ Сосиете Женерал “ няма да останат такива до края на периода на контракта, те ще бъдат изменени и ще бъдат тласкани към изискванията и съвпадения на изискванията с банка ДСК “, разяснява финансистът.
Опасна експозиция на българския банков пазар към унгарската финансова система
След сливането на ДСК и „ Сосиете Женерал Експресбанк “ към 20% от активите на българската банкова система ще бъдат следени от ОТП с централа Унгария. Унгария е страна отвън еврозоната и със свободно плаващ валутен курс. Следователно, българската банкова система ще бъде извънредно подвластна от решенията на унгарската централна банка, не просто откъм непоклатимост на банката-майка, само че и по линията на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка. При съществуване на инфлационни или дефлационни шокове и съответни внезапни дейности на унгарската централна банка, смяната в цената на унгарската валута може да има пряк резултат върху банка ДСК.
„ Унгария не е член на еврозоната и тя има едно скептично отношение към влизането в нея. Все отново считам, че ОТП е относително самостоятелна и това надали ще има някакво политическо отражение. То ще бъде основно икономическо, т.е. още по-голяма съгласуваност на лихвените политики и някакво разделяне на пазарите и така нататък “, разяснява проф. Ганчев.
Потенциалните отрицателни резултати могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично стесняване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково евакуиране на финансиране от дъщерната банка /с цел покриване на загуби на банката-майка/, което би могло да я дестабилизира, предизвестяват специалистите.
Те напомнят, че този проблем е стабилно следен в исторически проект в редица дребни страни, чиито банкови браншове са доминирани от задгранични банки с друга икономическа, фискална и парична конструкция. Вероятно най-известните проблеми са в прибалтийските страни и несъразмерната взаимозависимост на техните банкови системи от скандинавските.
Печалбата ще продължи да се изнася
След консолидацията първите три банки в България ще са с обща годишна облага от към 1 милиард лв.. Имайки поради тяхната добре развита инфраструктура в България, в това число необятната клонова мрежа с цялостен обсег, може да се допусна, че те няма да осъществят огромни стратегии за реинвестиции на облагите и ще ги изтеглят като дивиденти от време на време.
„ Банките ще продължат да раздават дивиденти и да изнасят облагите си отвън България. Това по този начин или другояче се случва през последните години, за този развой малко се приказва. Която и да било задгранична банка няма причина да реинвестира облагата си в България. Те имат задоволително клонове и клиенти “, съобщи Васил Кендов.
Според него конкуренцията понижава с всяка минала година поради тези сливания и политиката на Българска народна банка. „ От времето на Иван Искров политиката на Българска народна банка е да не позволява нови играчи на пазара и да не раздава нови лицензи. Виждаме, че това работи. Броят на банките на нашия пазар много понижа. Това води до спад на конкуренцията, тогава какъв е смисълът една банка да реинвестира в България “, прецизира финансистът.
Той със страдание отбелязва, че българският консуматор няма достъп до различен по-развит банков пазар. „ В България няма нито една огромна британска, немска или швейцарска банка. Нашият банков пазар не е забавен на огромните европейски играчи. Виждаме, че те даже се изнасят. Това е втората френска банка, която напуща след „ Креди Агрикол “, отбелязва Кендов.
Професор Ганчев отбелязва като много противен факт, че „ такава огромна френска банка като „ Сосиете Женерал “ напуща страната. Тя отразява малко по-различни стопански ползи съпоставяне с унгарската ОТП. Това не е позитивно “, безапелационен е икономистът. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ