Най-значимите събития в ядрената енергетика по света и в България
Българският атомен конгрес (БУЛАТОМ) показа ранглиста на най-значимите събития в нуклеарната енергетика по света и в България, направена въз основата на анкетно допитване до енергийните кореспонденти на национални и районни медии. Онлайн анкетата бе извършена в средата на ноември, а за присъединяване в нея бяха поканени редактори и кореспонденти, отразяващи протичащото се в области като стопанска система и енергетика. В гласуването взеха присъединяване 27 публицисти, в това число и екипът на ФАКТИ .
В класацията на събитията от международно значение челните места заеха единствената в света плаваща АЕЦ „ Академик Ломоносов “ на съветската корпорация „ Росатом “, която бе въведена в промишлена употреба през май тази година, лицензионният прогрес на плана за дребен модулен реактор на американската компания NuScale, началото на монтажа на пробния нуклеарен реактор ITER, който се построява във Франция и първата АЕЦ в арабския свят – „ Барака “, в ОАЕ.
Като най-значими събития в атомната енергетика на България бяха отличени възраждането на концепцията за създаване на 7 енергоблок в АЕЦ " Козлодуй ", подписаните от „ Росатом “ меморандуми за съгласие с Framatome SAS и с GE Steam Power по отношение на плана за АЕЦ „ Белене “ и писмата на Булатом до българското държавно управление и Европейска комисия с гледище атомната сила да бъде включена в „ Зелената договорка “, а първи и втори енергоблок на плана АЕЦ „ Белене “ и седми и осми на АЕЦ „ Козлодуй “ да са част от енергийната тактика на страната.
Резултатите бяха показани пред публицисти посредством виртуална среща, в която се включиха ръководителят на БУЛАТОМ Богомил Манчев, основният секретар на организацията Станислав Георгиев, както и енергийните специалисти Борислав Боев и Петър Манчев.
В резюме на събитията през отиващата си година Богомил Манчев акцентира, че политическият напън върху Европа и света продължава да върви в посока към възобновими източници, което не взема решение казуса със сигурността на доставките на електрическа енергия.Според него е нужен „ по-добър микс сред нуклеарната енергетика, която може да бъде контролирана в границите на 24 часа, и развиването на ВЕИ, които обезпечават чисто произвеждане, въпреки и не 100% от позиция на лъчение на въглероден диоксид”.
„ За България най-значимо е, че продължава процедурата за стратегически вложител за плана АЕЦ „ Белене “. Има явен интерес от водещи международни компании - и „ Росатом “, и Фраматом “, и GE са колоси в бранша, и присъединяване им в плана удостоверява неговата икономическа целенасоченост. Правилно е да се преглежда, въпреки и в по-далечно бъдеще, концепцията за създаване на 7 и 8 блок на АЕЦ „ Козлодуй “, разяснява още Манчев.
Най-значимите атомни събития в България разяснява Петър Манчев, основен финансов шеф на консултантската компания GCR. Той изрече страдание, че първите 4 енергоблока на АЕЦ „ Козлодуй “ са били пожертвани с лека ръка и уточни обстоятелството, че същата ВВЕР технология със същите блокове сега се експлоатира сполучливо в редица страни членки на Европейски Съюз като Финландия, Чехия, Унгария и Словакия.
„ Абсолютно погрешно е да се опълчват плановете АЕЦ „ Белене “ и 7 и 8 блок на АЕЦ „ Козлодуй “. От днешна дата, да вземем за пример, реализацията на АЕЦ „ Белене “ би могла да се случи в границите на 7-8 години. Защото правно-административният път е изминат – имаме утвърдена площадка, имаме съвсем утвърден механически план, имаме доставено оборудването с дълъг цикъл на произвеждане на площадка „ Белене “. Така, че това са два плана които се допълват във времето като гаранти на енергийната сигурност на България и фактически би трябвало да поставим всички старания да осъществяваме и двата “,коментира още Петър Манчев.
Събитията на световния атомен енергиен пазар през актуалната година проучва Борислав Боев, докторант в катедра „ Индустриален бизнес и предприемачество “ в Стопанската академия в Свищов. По думите му всяко откриване на нови атомни мощности е във фокуса на медиите, забавно е и е вест. Това се вижда и в класацията, в която репортерите са сложили преди всичко стартирането в употреба на първата плаващата АЕЦ в света - „ Академик Ломоносов “. Той акцентира техническите благоприятни условия на плана, които разрешават доставяне с електричество и топлинна сила на отдалечени региони без обичайната систематична съгласуваност. „ Идеята на една плаваща АЕЦ е да бъде маневрена и да може да реагира на изключителни ситуации”, добави Боев. По думите му ПАТЕЦ „ Академик Ломоносов” работи с реактори вид КЛТ-40С, всеки с мощ 35 MW и „ те са послужили за основа на съветския дребен реактор РИТМ – 200”.
По отношение на дребните модулни реактори, Боев заключи, че „ с цел да проработи действително тази технология е нужно пътят им да бъде „ политически разчистен”, което за жалост не се следи в нуклеарната енергетика по този начин, както за бранша на възобновимите енергийни източници.
В класацията на събитията от международно значение челните места заеха единствената в света плаваща АЕЦ „ Академик Ломоносов “ на съветската корпорация „ Росатом “, която бе въведена в промишлена употреба през май тази година, лицензионният прогрес на плана за дребен модулен реактор на американската компания NuScale, началото на монтажа на пробния нуклеарен реактор ITER, който се построява във Франция и първата АЕЦ в арабския свят – „ Барака “, в ОАЕ.
Като най-значими събития в атомната енергетика на България бяха отличени възраждането на концепцията за създаване на 7 енергоблок в АЕЦ " Козлодуй ", подписаните от „ Росатом “ меморандуми за съгласие с Framatome SAS и с GE Steam Power по отношение на плана за АЕЦ „ Белене “ и писмата на Булатом до българското държавно управление и Европейска комисия с гледище атомната сила да бъде включена в „ Зелената договорка “, а първи и втори енергоблок на плана АЕЦ „ Белене “ и седми и осми на АЕЦ „ Козлодуй “ да са част от енергийната тактика на страната.
Резултатите бяха показани пред публицисти посредством виртуална среща, в която се включиха ръководителят на БУЛАТОМ Богомил Манчев, основният секретар на организацията Станислав Георгиев, както и енергийните специалисти Борислав Боев и Петър Манчев.
В резюме на събитията през отиващата си година Богомил Манчев акцентира, че политическият напън върху Европа и света продължава да върви в посока към възобновими източници, което не взема решение казуса със сигурността на доставките на електрическа енергия.Според него е нужен „ по-добър микс сред нуклеарната енергетика, която може да бъде контролирана в границите на 24 часа, и развиването на ВЕИ, които обезпечават чисто произвеждане, въпреки и не 100% от позиция на лъчение на въглероден диоксид”.
„ За България най-значимо е, че продължава процедурата за стратегически вложител за плана АЕЦ „ Белене “. Има явен интерес от водещи международни компании - и „ Росатом “, и Фраматом “, и GE са колоси в бранша, и присъединяване им в плана удостоверява неговата икономическа целенасоченост. Правилно е да се преглежда, въпреки и в по-далечно бъдеще, концепцията за създаване на 7 и 8 блок на АЕЦ „ Козлодуй “, разяснява още Манчев.
Най-значимите атомни събития в България разяснява Петър Манчев, основен финансов шеф на консултантската компания GCR. Той изрече страдание, че първите 4 енергоблока на АЕЦ „ Козлодуй “ са били пожертвани с лека ръка и уточни обстоятелството, че същата ВВЕР технология със същите блокове сега се експлоатира сполучливо в редица страни членки на Европейски Съюз като Финландия, Чехия, Унгария и Словакия.
„ Абсолютно погрешно е да се опълчват плановете АЕЦ „ Белене “ и 7 и 8 блок на АЕЦ „ Козлодуй “. От днешна дата, да вземем за пример, реализацията на АЕЦ „ Белене “ би могла да се случи в границите на 7-8 години. Защото правно-административният път е изминат – имаме утвърдена площадка, имаме съвсем утвърден механически план, имаме доставено оборудването с дълъг цикъл на произвеждане на площадка „ Белене “. Така, че това са два плана които се допълват във времето като гаранти на енергийната сигурност на България и фактически би трябвало да поставим всички старания да осъществяваме и двата “,коментира още Петър Манчев.
Събитията на световния атомен енергиен пазар през актуалната година проучва Борислав Боев, докторант в катедра „ Индустриален бизнес и предприемачество “ в Стопанската академия в Свищов. По думите му всяко откриване на нови атомни мощности е във фокуса на медиите, забавно е и е вест. Това се вижда и в класацията, в която репортерите са сложили преди всичко стартирането в употреба на първата плаващата АЕЦ в света - „ Академик Ломоносов “. Той акцентира техническите благоприятни условия на плана, които разрешават доставяне с електричество и топлинна сила на отдалечени региони без обичайната систематична съгласуваност. „ Идеята на една плаваща АЕЦ е да бъде маневрена и да може да реагира на изключителни ситуации”, добави Боев. По думите му ПАТЕЦ „ Академик Ломоносов” работи с реактори вид КЛТ-40С, всеки с мощ 35 MW и „ те са послужили за основа на съветския дребен реактор РИТМ – 200”.
По отношение на дребните модулни реактори, Боев заключи, че „ с цел да проработи действително тази технология е нужно пътят им да бъде „ политически разчистен”, което за жалост не се следи в нуклеарната енергетика по този начин, както за бранша на възобновимите енергийни източници.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ