Българският аниматор с канадски паспорт Теодор Ушев откри инсталацията си

Българският аниматор с канадски паспорт Теодор Ушев откри инсталацията си " Като в мрачно огледало " във вторник в Софийската градска художествена изложба. Това е първа негова галерия у нас след емиграцията му преди близо 20 години. През предходната година бе на крачка от " Оскара " за анимацията " Сляпата Вайша " по описа на Георги Господинов. Много от филмите му са награждавани в чужбина. Стана Кавалер на ордена на изкуствата и културата на Франция, само че в родната си България изпадна от културната стратегия на европредседателството.

Защо избяга през 1999 година от България?

Много пъти съм разказвал тази история. Бях стигнал до някакъв предел, в който всичко ми тежеше доста. Беше доста депресивно и трябваше да се махна, с цел да спася самия себе си.

Ако беше останал тук, щеше ли да постигнеш това, което си през днешния ден?

Абсолютно не. Със сигурност щях да пропадна, да принизявам. Усещах, че стартирам да зациклям. Много е значимо човек да усети, че нещата не вървят. В този смисъл това завръщане в този момент в България може би по някакъв метод е бягство за момента от Канада.

Аз мисля, че прекомерната подреденост, прекомерната сигурност, тъй като там всичко е несъмнено, е довело до това да стартира да изгубвам сензитивност към проблемите, към споровете.

Може би завръщането тук беше предизвикано от това, че аз желая по някакъв метод да имам спор с действителността. Когато е доста подредено, това стартира в един миг да тежи.

Един създател не би трябвало да се усеща удобно. Той би трябвало да има една неустановеност, един противовес, един антагонист, с цел да може да се развива, в противоположен случай зацикля и става предостатъчно прасе.

Има ли доста самодоволни свине в България?

Има, това е доста необичайно, само че го има. И повода е, че хората се опасяват.

Когато хората не са уверени в личните си сили, те се стремят да търсят очакване и убеденост в религията, в национализма, в расата и по този начин се зараждат изолационистки придвижвания, които сега тресат цяла Европа.

Когато вие имате по-малка убеденост в себе си, в това, което работите, което вършите - тогава търсите очакване в неща, които са отвън нас.

Двадесет години по-късно по какъв начин намирате България?

Аз си идвах постоянно, тъй че за мен не е шоково това, което се случва тук. В един миг нещата бяха по-добри. Това беше към 2007 година, когато България стана член на Европейския съюз. Тогава имаше доста оптимизъм и вяра.

Сега чувствам и по хората, надали не има някаква спешна обстановка, която идва от рецесията с моралните полезности. Това, което виждам в страната, е експанзия.

Хората се съмняват в посоката. Съмняват се, че ние сме европейци, което е цялостна нелепост. България постоянно е била европейска страна. Няма смисъл да я ръгаме и бутаме назад към Азия и Русия и не знам си къде. Макар и в периферията, България постоянно е била европейска страна и ще си остане такава. Няма смисъл да пречим да се развива, няма смисъл да плашим хората, които са на открито. Няма смисъл да демонизираме всичко живо в близост, да се капсулираме и да мислим, че сме единственото островче на нормалността. Това не е правилно. Хората в България не са по-малко естествени от тези в останалия свят. Ние сме едно и също.

Казахте че сега има три Българии – мислеща, ретроградна и индиферентна към останалите две. Коя България ще вземе връх?

Мислещата България е на тези, които желаят страната да върви напред. Ретроградните се борят да запазят статуквото, само че самите не са уверени, че това е допустимо. Индифирентните са се затворили в своя пашкул, в еснафския си живот. Целта е да се преживее катарзис, да се замислим по какъв начин може да изплуваме.

Аз съм оптимист и в действителност имам вяра, че мислещите хора, които движат нещата напред, въпреки и мъчно ще продължат и нещата ще се случват.

Не смятате ли, че те са малцинство?

Не са малцинство. Смятам, че са изгубили малко религия. Много обичам да върша аналог с " Властелинът на пръстените ". Да го кажем по този начин – няма безнадеждна обстановка. Макар и наивно да звучи, аз считам, че положителното постоянно побеждава. Смятам, че интелигентните и положителните хора ще съумеят да се обединят, ще престанат да се карат със себе си и ще победят.

Ретроградната България няма доста почва под краката си. Тя е краткотрайно събитие и ще мине. В момента, в който изгубят спонсора си, когато изгубят мощните хора, които я влачат и поддържат, тя ще отпадне от единствено себе си. Защото хората, които работят за тази ретроградна България, самите те не имат вяра на своите господари. Те просто го вършат, тъй като са изгубили независимостта си. Пише го на един от надписите на изложбата – " Зависимостта може да бъде ваучър за храна ".

Като че ли мислещите поемат пътя зад граница?

Това не е правилно. Митологията, че всички умни и интелигентни хора били избягали на открито, не е вярна. Процентът на надарените, които са останали в България, е по-голям от тези, които са на открито.

Сравняват ви с Кристо Явашев – какво е общото и особеното сред вас?

Общото е, че сътворяваме изкуство на мига. Различното е, че той финансира плановете си, продавайки картини. Аз отхвърлям да продавам картините си, тъй като нямам доверие на пазара, който действа сега. Финансирам инсталациите си с грантове, с помощ от разнообразни страни, донори и така нататък Това е разликата.

Иначе аз съм нищо спрямо него. Кристо Явашев е човек, който е постигнал доста, прави страхотни неща и аз ужасно доста го почитам. Един от най-големите български художници, който в миналото се е раждал. Така че това съпоставяне е несвоевременно.

Според определението на някои български медии излиза, че си един " грантаджия ". Обижда ли те това?

Чудесно! Естествено, че съм грантаджия. Използвам грантове от всички страни, в които вървя. Аз съм грантаджия на Канада, грантаджия на Япония, грантаджия на Франция. Вече съм и грантаджия на България. Нямам нищо срещу да ме назовават по този начин.

Какво неприятно има в това да получаваш грантове? Изкуството е основано на това получаваш грантове. Цялото модерно концептуално изкуство не може да съществува без да получава помощ от обществото и страната. Дори в Съединени американски щати е по този начин.

Нина Добрев или Теодор Ушев е по-популярен в Канада?

Разбира се, че е Нина Добрев и е обикновено да бъде по този начин. Един артист е по-популярен от един художник. Ако не е по този начин, значи има нещо сбъркано.

Аз съм необятно прочут, само че в тесни кръгове. Познават ме кинаджиите. Покрай " Оскар " -ите получих известност, тъй като историята е безусловно същата, каквато е и през днешния ден и ме връща една година обратно, когато ставах заран в 5 часа и започвах да давам изявленията. Прибирах се отпаднал и даже не беше допустимо да рисувам. Да, номинацията за " Оскар " ми оказа помощ за по-голяма видимост и популярност и аз в този момент съумявам да я използвам.

Следващото предизвикателство?

Работя по доста планове. Продължавам с работата по кино лентата " Физика на тъгата ", тъй като с инсталацията " Като в мрачно огледало " бях спрял за известно време по този план. Имам доста работа - филми, съоръжения, даже не ми остава време да се огледам.

Планове за галерия в родния Кюстендил?

Много хора ми задават този въпрос. Следващите четири години са ми тотално ангажирани, всичко е написано. Ако би трябвало да върша някакъв план, би трябвало да е за след четири, пет години. В България е доста мъчно политиците и хората на изкуството да мислят дълготрайно. Трябва да спра някакъв план, с цел да направя нещо в Кюстендил, което по принцип не е невероятно.