Боян Петров: Пулсът вече се успокои, готови сме да поемем нагоре
Българският планинар Боян Петров към този момент са намира в Лагер 1 под Гашербурм II. Това е вторият му опит да изкачи върха като част от плана му " Българин на 14х8000 ", с което желае да влезе измежду двайсетте алпинисти, съумели да изкачат и 14-те най-високи върха на планетата. Този път той е в компанията на Слави Несторов, с който ще нападат пакистанския великан. През 2009 година Петров се наложи да се върне на 40 м под върха заради липса на въже и сътрудник.
Ето първата част от дневника на алпиниста преди достигането до Лагер 1:
В серия от репортажи в идващите към 30 дни ще ви срещам с напредъка, триумфите и проблемите, с които ще се сблъскаме дружно със Слави Несторов по време на експедицията ни за изкачването на тринадесетия по височина връх в света - Гашербрум II (8035м) в Пакистан.
Част 1. След като успяхме да прелетим дистанцията от София, през Истанбул и Исламабад, прескочихме жегите в низините и за към 24 часа се озовахме в северните елементи на Пакистан в живописното планинско градче Скарду. Запознахме се с останалите членове на експедицията ни - поляците Яцек, Марчин и Марек. Само един ден ни лиши да купим всичко изчезнало, да наредим целия си багаж в 11 товара по 25 кг, да хапнем любеница и череши за последно, да погалим една жертвена коза (традиция преди всяка експедиция) и да разгледаме Музея на италианците, построен по случай 50-годишнината от първото нанагорнище на К2.
В продължение на 7 дни изминахме пешком малко над 100 км като се изкачихме от 3000 на 5050 метра височина. Керванът ни от 35 носачи и 12 мулета мина през прахоляка на първите три дни, последователно напуснахме зелените оазиси, преминахме през живописни скални откоси и опряхме в челото на ледника Балторо.
© Боян Петров
Началото на трекинга по ледника Балторо минава през прашни и съвсем лишени от растителност скатове.
По традиция, един ден починахме в лагера Пайю (3470 м), където носачите си изпекоха тестени питки (чапати), с които щяха да се хранят през идващите 4-5 дни. Нагоре продължихме по Балторо, като с многочислени серпентини, изкачвания и слизания напредвахме по маршрута, а гледките ни ставаха все по-снежни и ледени. Дневните преходи от 11 до 20 километра ни отнемаха сред 5 и 8 часа. Организмът ни последователно се адаптираше към височината и се приготвяше за дългия престой над 5 хиляди метра.
© Боян Петров
Носачи пекат чапати в лагера Пайю (3470 м).
По време на трека до базовия лагер Слави стана прочут измежду носачите като доктор и всеки ден се намираха по двама трима, които му посочваха рани, главобол, навяхвания, зъбобол и желаеха помощ. На един от лагерите желаеха даже помощ за надуто от трева муле, което Слави съумя да възвърне с инжекция.
© Боян Петров
Слави оказа помощ на над 10 носача с разнообразни проблеми.
Въпреки че за седми път изминавах този незабравим трекинг, отново се удивих на суровостта и голотата на каракорумската природа. Последствията от измененията в климата бяха явни на всички места.
© Боян Петров
Със сателитен телефон може да предадеш информация от всяка точка, даже и в най-затънтените краища на огромните планини.
За последните единствено 16 години бях станал очевидец по какъв начин страничните ледници над 4 хиляди метра последователно бяха отстъпили доста от предходните си размери, а дебелината им очевидно се беше стопила.
© Боян Петров
Гашербрум IV (7925 м) е един от най-красивите върхове във веригата на Гашербрум.
За една седмица вървене времето се промени няколко пъти като преминахме през облаци, вятър, мощно слънце и сняг в последните дни. На 21.06., в първия ден от лятото, стигнахме до базовия лагер под Гашербрум I и Гашербрум II на височина 5050 м. Сняг и температури под нулата бяха обещаващо начало за сезона на изкачванията.
В лагера към този момент имаше две експедиции, които действаха към Гашербрум I и Гашербрум IV. Разположихме палатките, столовата и кухнята на същото място, където през 2009 година бяхме дружно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков.
© Боян Петров
Първата заран в базовия лагер ни посрещна с 20см нов сняг.
Тогава главната ни цел беше първо българско нанагорнище на Гашербрум I (8068 м), което сполучливо реализирахме на 26 юли 2009 година
© Боян Петров
Прегледът и подреждането на храната, оборудването и инвентара в базовия лагер лишава най-малко половин ден.
След като починахме два дни, главоболът изчезна, пулсът стартира да се успокоява и към този момент сме подготвени да поемем нагоре. Утре към 3:30 ч. сутринта ще стартираме изкачването към лагер 1 на 5900 м. Засега всичко в експедицията ни се развива по проект, изискванията в планината наподобяват удобни, тъй че очаквайте идващите новини;)
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (110)
Ето първата част от дневника на алпиниста преди достигането до Лагер 1:
В серия от репортажи в идващите към 30 дни ще ви срещам с напредъка, триумфите и проблемите, с които ще се сблъскаме дружно със Слави Несторов по време на експедицията ни за изкачването на тринадесетия по височина връх в света - Гашербрум II (8035м) в Пакистан.
Част 1. След като успяхме да прелетим дистанцията от София, през Истанбул и Исламабад, прескочихме жегите в низините и за към 24 часа се озовахме в северните елементи на Пакистан в живописното планинско градче Скарду. Запознахме се с останалите членове на експедицията ни - поляците Яцек, Марчин и Марек. Само един ден ни лиши да купим всичко изчезнало, да наредим целия си багаж в 11 товара по 25 кг, да хапнем любеница и череши за последно, да погалим една жертвена коза (традиция преди всяка експедиция) и да разгледаме Музея на италианците, построен по случай 50-годишнината от първото нанагорнище на К2.
В продължение на 7 дни изминахме пешком малко над 100 км като се изкачихме от 3000 на 5050 метра височина. Керванът ни от 35 носачи и 12 мулета мина през прахоляка на първите три дни, последователно напуснахме зелените оазиси, преминахме през живописни скални откоси и опряхме в челото на ледника Балторо.
© Боян Петров
Началото на трекинга по ледника Балторо минава през прашни и съвсем лишени от растителност скатове.
По традиция, един ден починахме в лагера Пайю (3470 м), където носачите си изпекоха тестени питки (чапати), с които щяха да се хранят през идващите 4-5 дни. Нагоре продължихме по Балторо, като с многочислени серпентини, изкачвания и слизания напредвахме по маршрута, а гледките ни ставаха все по-снежни и ледени. Дневните преходи от 11 до 20 километра ни отнемаха сред 5 и 8 часа. Организмът ни последователно се адаптираше към височината и се приготвяше за дългия престой над 5 хиляди метра.
© Боян Петров
Носачи пекат чапати в лагера Пайю (3470 м).
По време на трека до базовия лагер Слави стана прочут измежду носачите като доктор и всеки ден се намираха по двама трима, които му посочваха рани, главобол, навяхвания, зъбобол и желаеха помощ. На един от лагерите желаеха даже помощ за надуто от трева муле, което Слави съумя да възвърне с инжекция.
© Боян Петров
Слави оказа помощ на над 10 носача с разнообразни проблеми.
Въпреки че за седми път изминавах този незабравим трекинг, отново се удивих на суровостта и голотата на каракорумската природа. Последствията от измененията в климата бяха явни на всички места.
© Боян Петров
Със сателитен телефон може да предадеш информация от всяка точка, даже и в най-затънтените краища на огромните планини.
За последните единствено 16 години бях станал очевидец по какъв начин страничните ледници над 4 хиляди метра последователно бяха отстъпили доста от предходните си размери, а дебелината им очевидно се беше стопила.
© Боян Петров
Гашербрум IV (7925 м) е един от най-красивите върхове във веригата на Гашербрум.
За една седмица вървене времето се промени няколко пъти като преминахме през облаци, вятър, мощно слънце и сняг в последните дни. На 21.06., в първия ден от лятото, стигнахме до базовия лагер под Гашербрум I и Гашербрум II на височина 5050 м. Сняг и температури под нулата бяха обещаващо начало за сезона на изкачванията.
В лагера към този момент имаше две експедиции, които действаха към Гашербрум I и Гашербрум IV. Разположихме палатките, столовата и кухнята на същото място, където през 2009 година бяхме дружно с Дойчин Боянов, Николай Петков и Николай Вълков.
© Боян Петров
Първата заран в базовия лагер ни посрещна с 20см нов сняг.
Тогава главната ни цел беше първо българско нанагорнище на Гашербрум I (8068 м), което сполучливо реализирахме на 26 юли 2009 година
© Боян Петров
Прегледът и подреждането на храната, оборудването и инвентара в базовия лагер лишава най-малко половин ден.
След като починахме два дни, главоболът изчезна, пулсът стартира да се успокоява и към този момент сме подготвени да поемем нагоре. Утре към 3:30 ч. сутринта ще стартираме изкачването към лагер 1 на 5900 м. Засега всичко в експедицията ни се развива по проект, изискванията в планината наподобяват удобни, тъй че очаквайте идващите новини;)
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (110)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ