Руска медия: България се научи да вярва на Русия, но няма да ѝ помогне
Българските управляващи демонстрираха впечатляваща сърдечност към недоволството на Москва от най-високо равнище, разяснява съветската осведомителна организация РИА Новости в материал, озаглавен " България се научи да има вяра на Русия. Но това няма да ѝ помогне ".
Струваше си президентът на Руската федерация Владимир Путин да каже, че София съзнателно забавя построяването на " Турски поток " на своята територия, тъй като единствено няколко часа по-късно българският министър председател (Бойко Борисов) увери, че аргументите са свързани извънредно със " наложителните процедури " на Европейския съюз. Бойко Борисов също изрази вяра за сполучливо пускане на плана.
Коментарът на премиера освен не опонира, само че по-скоро ускорява мнението на съветския президент, че продължаващите забавяния явно са свързани с " напън извън ". България е принудена непрестанно да удостоверява, че е - още веднъж според думите на самия Борисов - " предан и мощен член на НАТО и Европейски Съюз ". И това, несъмнено, не се вписва добре с осъществяването на стратегически план в региона на енергетиката, привързан с Москва.
Проблемът е, че дразненето на Русия с бюрокрацията на София не е вид. Путин изрично съобщи, че в случай че българските управляващи не желаят да ускорят работата по " Турски поток ", то тогава Москва ще откри други пътища към Южна Европа.
Българите знаят повече от всеки различен, че сходни думи от Кремъл не съставляват празна опасност. Тъжната орис на " Южен поток ", който, в случай че беше осъществен, щеше да трансформира България в най-важната директна страна, служи за непрекъснато увещание и удостоверение.
Ако през 2014 година, когато съветската неизбежност и идният провал бяха явни за цяла Европа, то 5 години по-късно очакванията, че Кремъл ще търпи до безконечност бюрократичното заплитане на България, наподобява илюзорно. София не се съмнява, че Москва ще извърши обещанието си.
Размяната на мнения от последните дни може да послужи като урок освен за София, само че и за доста други европейски (и световни) столици. На първо място, значим е техният зараждащ се табиет да имат вяра в Москва.
Иронично е, че консолидирането на обусловения инстикт към обстановката " в случай че Русия споделя, значи ще го направи ", е на база негативен опит. Там, където дълго време многочислените " моркови " под формата на увещание, преференциални условия и разнообразни " добрини " не сработиха, обстановката се раздвижи доста, едвам когато " тоягата " се трансформира в главно средство на другарство.
Всъщност такава бърза реакция на българския министър председател на думите на Путин просто удостоверява напредъка по този въпрос.
Второ, еднообразно значима последица от протичащото се е осъзнаването, на някои места доста мъчително, от същински прозападните страни от Източна Европа на простата истина, че суверенната политика постоянно е по-изгодна, в сравнение с усърдно да се угажда на определения стопанин.
Преди 5 години България загуби " Южен поток ". Забележките на Путин ясно загатват, че София към този момент е на няколко крачки от загубата и на " Турски поток ".
И като цяло човек би могъл да разбере българските елити, които се опасяват да покачат гласа си в отбрана на националните ползи, тъй като страната им е толкоз незначителна и слаба спрямо великите сили на Запада.
Но наоколо до нея има напълно разнообразни образци. Някои страни в Източна Европа, вместо да затвърждават окаяното си състояние, като повтарят " ние сме дребни, небогати и слаби, нямаме опция да се противопоставим на заповедите на американците и Европейски Съюз ", много сполучливо маневрират, поставяйки личните си ползи на напред във времето.
И което е особено, резултатите от такава политика са неведнъж по-добри от тези на в действителност бедна България, която даде всичко от себе си за ярко европейско бъдеще.
За Полша, която не може да бъде упреквана за състрадание към Русия, не може да се твърди, че има самостоятелна политика. Но тя въобще не се опасява от раздразнението на Европейски Съюз. Има и Унгария, която прави това, което сметне за належащо, и никакво неодобрение извън не е в положение да трогне публична Будапеща.
В последна сметка има дребна бедна Сърбия, която, макар целия напън от страна на Запада, отхвърля да загърби дълбоката връзка с Русия - и това не води до съдбовни последствия за Белград от доста години.
Сега обстановката към българската част на " Турски поток " стартира да буди клиничен интерес: дали управляващите на страната ще рискуват да защитят националните ползи, или ще доведат обстановката до разумния край – загубата и на този план.
В случая на последния вид България, несъмнено, ще се трансформира за целия свят в монумент на отхвърлянето на суверенитета като национална концепция и следствията, до които водят сходни дейности. А това единствено по себе си е забавно и потребно по собствен метод – само че за другите.
Струваше си президентът на Руската федерация Владимир Путин да каже, че София съзнателно забавя построяването на " Турски поток " на своята територия, тъй като единствено няколко часа по-късно българският министър председател (Бойко Борисов) увери, че аргументите са свързани извънредно със " наложителните процедури " на Европейския съюз. Бойко Борисов също изрази вяра за сполучливо пускане на плана.
Коментарът на премиера освен не опонира, само че по-скоро ускорява мнението на съветския президент, че продължаващите забавяния явно са свързани с " напън извън ". България е принудена непрестанно да удостоверява, че е - още веднъж според думите на самия Борисов - " предан и мощен член на НАТО и Европейски Съюз ". И това, несъмнено, не се вписва добре с осъществяването на стратегически план в региона на енергетиката, привързан с Москва.
Проблемът е, че дразненето на Русия с бюрокрацията на София не е вид. Путин изрично съобщи, че в случай че българските управляващи не желаят да ускорят работата по " Турски поток ", то тогава Москва ще откри други пътища към Южна Европа.
Българите знаят повече от всеки различен, че сходни думи от Кремъл не съставляват празна опасност. Тъжната орис на " Южен поток ", който, в случай че беше осъществен, щеше да трансформира България в най-важната директна страна, служи за непрекъснато увещание и удостоверение.
Ако през 2014 година, когато съветската неизбежност и идният провал бяха явни за цяла Европа, то 5 години по-късно очакванията, че Кремъл ще търпи до безконечност бюрократичното заплитане на България, наподобява илюзорно. София не се съмнява, че Москва ще извърши обещанието си.
Размяната на мнения от последните дни може да послужи като урок освен за София, само че и за доста други европейски (и световни) столици. На първо място, значим е техният зараждащ се табиет да имат вяра в Москва.
Иронично е, че консолидирането на обусловения инстикт към обстановката " в случай че Русия споделя, значи ще го направи ", е на база негативен опит. Там, където дълго време многочислените " моркови " под формата на увещание, преференциални условия и разнообразни " добрини " не сработиха, обстановката се раздвижи доста, едвам когато " тоягата " се трансформира в главно средство на другарство.
Всъщност такава бърза реакция на българския министър председател на думите на Путин просто удостоверява напредъка по този въпрос.
Второ, еднообразно значима последица от протичащото се е осъзнаването, на някои места доста мъчително, от същински прозападните страни от Източна Европа на простата истина, че суверенната политика постоянно е по-изгодна, в сравнение с усърдно да се угажда на определения стопанин.
Преди 5 години България загуби " Южен поток ". Забележките на Путин ясно загатват, че София към този момент е на няколко крачки от загубата и на " Турски поток ".
И като цяло човек би могъл да разбере българските елити, които се опасяват да покачат гласа си в отбрана на националните ползи, тъй като страната им е толкоз незначителна и слаба спрямо великите сили на Запада.
Но наоколо до нея има напълно разнообразни образци. Някои страни в Източна Европа, вместо да затвърждават окаяното си състояние, като повтарят " ние сме дребни, небогати и слаби, нямаме опция да се противопоставим на заповедите на американците и Европейски Съюз ", много сполучливо маневрират, поставяйки личните си ползи на напред във времето.
И което е особено, резултатите от такава политика са неведнъж по-добри от тези на в действителност бедна България, която даде всичко от себе си за ярко европейско бъдеще.
За Полша, която не може да бъде упреквана за състрадание към Русия, не може да се твърди, че има самостоятелна политика. Но тя въобще не се опасява от раздразнението на Европейски Съюз. Има и Унгария, която прави това, което сметне за належащо, и никакво неодобрение извън не е в положение да трогне публична Будапеща.
В последна сметка има дребна бедна Сърбия, която, макар целия напън от страна на Запада, отхвърля да загърби дълбоката връзка с Русия - и това не води до съдбовни последствия за Белград от доста години.
Сега обстановката към българската част на " Турски поток " стартира да буди клиничен интерес: дали управляващите на страната ще рискуват да защитят националните ползи, или ще доведат обстановката до разумния край – загубата и на този план.
В случая на последния вид България, несъмнено, ще се трансформира за целия свят в монумент на отхвърлянето на суверенитета като национална концепция и следствията, до които водят сходни дейности. А това единствено по себе си е забавно и потребно по собствен метод – само че за другите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ