Българските протести продължават да пишат своята биография. Настоящите са третият

...
Българските протести продължават да пишат своята биография. Настоящите са третият
Коментари Харесай

Тези протести са по-честни от предишните

Българските митинги не престават да пишат своята биография. Настоящите са третият огромен протест против властта след преустановяването на двуполюсния модел. Те са и доста любопитни, тъй като връщат партиите легално на протестната сцена. В рамките на двуполюсния модел Съюз на демократичните сили вееше знамената си против Българска социалистическа партия (при двата кабинета на Луканов и Виденовата зима). После хиляди българи демонстрираха против „ Борисов 1 ” и Пламен Орешарски с ярка рекламация за безпартийност. Сега опозиционните обединения и водачите им са на площада,

 

не се крият зад множеството,

 

въпреки митингите още веднъж да са етикирани като цивилен. Легално за водачество на барикадите се борят Христо Иванов и „ Демократична България ” (ДБ), Мая Манолова с „ Изправи се.БГ ”, Костадин Костадинов от „ Възраждане ”. Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова също показват публично, а даже Васил Божков счете за нужно да основе партия.

Всичко това прави актуалните митинги по-различни. Те са първите национални безредици против властта през последните 20 години, в които политическите сили вземат участие с имената си. С това стават с една концепция по-честни от предходните. Кратка ретроспекция на предходните два митинга изяснява за какво.

Зимата на 2013-а ще бъде запомнена с претенции за по-ниски цени на тока и няколко самозапалвания на незнайни до този миг българи. Според националния фолклор това бе „ протест на бедните и онеправданите ”, а според изрече на подалия оставка Бойко Борисов – нещо, „ спретнато от руснаците ”. Партиите, като изключим спорадични изяви на „ Атака ” и Вътрешна македонска революционна организация, не бяха публично на площадите.

 

Протестът бе „ против всички ”,

 

„ против системата ” и така нататък Само че руснаци нямаше по улиците, а край онеправданите българи се промъкваха и подставени лица на системата, която сякаш агонизираше. Маските постоянно падат по избори, без значение по кое време  – музикант с прозвището Флейтата бе поканен в листата на Движение за права и свободи при предварителния избор през 2014 година (Кристиян Коев), Полина Карастоянова му стана колежка от листата на НФСБ по-рано, напролет на 2013 година и Таско Ерменков „ обогати ” БСП; Андрей Слабаков поизчака, само че пък удари десетката – през днешния ден е евродепутат от Вътрешна македонска революционна организация. Десетки локални сякаш безпартийни „ звезди ” от зимата на 2013 година се приютиха в листи и на общинските вотове, откакто и по-рано бяха в тях. Всички тези хора се оказаха доста по-важни от онеправданите, тъй като насочваха гнева или сядаха на масата за договаряния от негово име.

 

Това бяха партийни аватари

 

в сякаш непартийния митинг (най-интересен бе Ерменков, който дефилираше в качеството на самостоятелен рокер). С прокси- сдружения участваше и Алексей Петров. Накрая, без значение от откровения яд на болшинството, „ антисистемният митинг ” докара до система с Делян Пеевски отпред на ДАНС.

Стартиралите няколко месеца по-късно демонстрации не отбелязаха като зложелател цялата система, а съответно олигархията, задкулисието, претендираха за „ нови полезности ”. Както към момента не е забравено, реанимираха Бойко Борисов. По-интересното е, че те също се водеха от името на необвързани с партиите жители, които в реалност бяха прекалено много обвързани. Основната „ гражданска ” конструкция „ Протестна мрежа ” и най-близките й сподвижници бяха сегашни и минали

 

деятели на ДСБ, Съюз на демократичните сили, и други десни обединения.

 

Кълняха се в гласност и все по този начин в партийна самостоятелност, само че скрито координираха общи дейности с учредяващия се Реформаторски блок (РБ). По-възрастните бяха синекура от ръководството на Съюз на демократичните сили, а по-младите след митинга се трансфораха в синекура на Република България при съюза с ГЕРБ (или пласираха роднини). Колелото на времето се върти с подигравка, тъй като през днешния ден доста от тях заплащат членски импорт в Демократична България, т.е. гушка ги партията майка, преименувана в „ градска десница ”. В разгара на ДАНСwithme се пусна мухата, че в действителност вземат участие не непартийни, а хора от всички партии. Но стачкуващите с леви убеждения бяха прогонени след автосегрегация, болшинството остана дясно. Ако се съди по резултата, това не бяха митинги против олигархията и за полезности, а просто десни митинги – едно лявоцентристко държавно управление бе заменено с друго дясноцентристко.

Вярно е, че

 

огромният печеливш Бойко Борисов не се вясна

 

на площада, може би по тази причина някои до през днешния ден смятат изявите за непартийни.

И двата тогавашни митинга избухнаха непринудено, само че добре познати политически сили ги овладяха и задаваха звук. Партийното присъединяване не е наложително неприятен факт. Той е неприятен и безпардонно непочтен тогава, когато се крие от хората. И в двата случая се скри, откакто партийни агитки заместиха самите обединения. Лъжата си имаше разбираема за политтехнолозите цел - „ партия ” е мръсна дума за българина, митингите би трябвало да се водят от „ самостоятелни жители ”. За електората, който не следи от близко събитията, т.е. за голямото болшинство,

 

подмяната след предварителните избори бе голяма –

 

стачкува против всички, разсънва се с държавно управление на Движение за права и свободи и БСП; гони задкулисието, след това вижда „ градската десница ” пришита към него.

Днес е по-различно. Може отново да има аватари, да се излъже след това, само че най-малко от позиция на партийното присъединяване нещата са ясни. Каквито и обединения да има отсега нататък, каквито и врътки, партиите зад митинга не се крият. Божков е на ярко, Слави Трифонов също (макар и пасивен); Демократична България е на терен, Българска социалистическа партия, „ Изправи се.БГ ”, „ Възраждане ”  - те са, други няма. Тези партии не са вода ненапита, поскарват се, само че най-малко са пред очите на хората. Не лъжат, че се борят против всички, застават с имената си и претендират да носят смяна. Колко тъкмо я носят е друга тематика, само че днешният сюжет е доста по-честен. След като основатели и бранители на митинга са обществени,

 

българите могат да създадат осведомен избор.

 

И всеки гласоподавател самичък да носи отговорност за припознаването или отхвърлянето на препоръчаната опция. Този митинг е по-честен и тъй като няма непознати посланици, обикалящи площадите, все едно ги вълнува животът на българите – какво и да се случи, то ще е плод на самите българи.

Всичко това не значи, че внезапно партиите са се трансформирали качествено към положително. Или че българите са ги харесали, та по тази причина излязоха на ярко. Не е по този начин, евентуално иде тирада за стичане на събитията. Но е реалност, че етикетът „ самостоятелни от партиите жители ” леко даде фира (само така наречен Отровно трио държи на него, въпреки поотделно да поддържа Мая Манолова за кмет преди 9 месеца). Факт е също, че партиите се завърнаха при митинга и по този начин самите те създават една неистина по-малко.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР