Българските оръжия от Розовата долина и Кремъл
" Българските оръжейни компании от дълго време са бодил в очите на Кремъл ", написа швейцарският " Нойе Цюрхер Цайтунг " в обширна публикация за боеприпасите, създавани в Розовата котловина в България. Дойче Веле (я показва с известни съкращения`
***
Присъствието на " Арсенал " в дребния град Казанлък, ситуиран на 170 километра от София, е навсякъде, написа " Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ). Освен че спонсорира културния център, множеството спортни клубове и ФК Розова Долина, " Арсенал " обезпечава и работа на към 8000 души.
През есента броят на чиновниците на " Арсенал " бе повишен с 1000 души. Търсят се и още хора. Заплатите стартират от 1400 лв., което е добре за България, споделя пред НЦЦ Борислава, която работи в едно кафене в центъра на града. Служителите на " Арсенал " получават и ваучери за извършване на покупки на стойност 200 лв., както и постоянни бонуси, прибавя тя. " Моят шурей неотдавна стартира работа във фабриката. Но аз избирам да продавам торти, в сравнение с да съединявам оръжия ", споделя сервитьорката.
Ръстът в търговията с оръжия оказва помощ на целия район
" Арсенал " не е единственият боен цех в региона, отбелязва швейцарският всекидневник. Само на 50 километра западно от Казанлък се намира Сопот, където е и ВМЗ. Причината за тази централизация е топографска - Розовата котловина е място, което елементарно се отбранява. Когато заводите на " Арсенал " са преместени в региона преди към 100 години, опцията за отбрана е била извънредно значима.
Розовата котловина е кръстена на втория най-съществен стопански бранш в региона - продукцията на розово масло, споделя по-нататък НЦЦ и показва, че точно заради това в журналистическите материали за Казанлък и околията постоянно има отпратка към американската рок група Guns N` Roses.
Но до момента в който производството на оръжия отбелязва растеж, в областта на розовото масло се оплакват от липса на берачи. " Срещу " Арсенал " нямаме късмет като шеф ", споделя Павел Адамов. Почти никой не желае да бере рози против 35 лв. дневно. И въпреки всичко той показва пред швейцарското издание, че когато " Арсенал " e добре, и целият район е добре. А сега оръжейната промишленост в страната се развива сполучливо: съгласно прогнозите, експортът през 2022 година е сред 1,5 и 3 милиарда евро. През 2021 той е бил едвам 650 милиона.
Не единствено боеприпасите по руски стандарт са от голяма важност
Причината за този напредък е войната в Украйна. Българските компании създават нещо, което е от извънредно значение за продължаващите сражения в Донбас - муниции. Тази промишленост датира от времето на социализма, когато България е произвеждала повече патрони от Полша, Румъния и Чехословакия взети дружно, отбелязва НЦЦ.
Европейски Съюз знае какъв брой огромен е потенциалyt на България. Затова и през март еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон посети няколко военни предприятия, измежду които и ВМЗ-Сопот.
Повечето български компании създават към момента по стандартите на Варшавския контракт, отбелязва швейцарското издание. Тези оръжия са с различен диаметър, друг от употребяваните в НАТО. Поради това боеприпасите не са съвместими.
България изнася в над 50 страни, като значим пазар е Близкият изток, където се употребява руска, надлежно съветска техника. 2017 година да вземем за пример, когато се водеха най-сериозните боеве със Ислямска страна, беше най-силната за износа на България. До началото на войната в Украйна. Украинската войска към момента разполага с огромни ресурси от руска оръжейна техника и разчита на тези муниции.
Но мунициите по натовски стандарт получават все по-голямо значение. " За нашите компании е от интерес да станат част от европейската верига за доставки ", споделя министърът на стопанската система Никола Стоянов пред НЦЦ. " За това преустрояване обаче са нужни обилни вложения ", изяснява той. За задачата сега се водят договаряния с компании в Германия, Франция и Съединени американски щати. " Имаме ниски налози, относително ниски заплати и огромен опит в промишлеността. България е привлекателно място ", добавя Стоянов.
Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията дава и съответен образец: индустриалната цена на един патрон за 30-милиметрова картечница коства 150 $ на Запад и 30 $ в България. " Българските компании не създават високотехнологични артикули. Но при солидните консумативи сме доста конкурентоспособни ", изяснява той.
" Розите са по-романтични от оръжията "
Компанията ЕМКО на Емилиян Гебрев е почнала преди няколко години да създава боеприпаси по стандарт на НАТО. И със съответните вложения може да усили това произвеждане, изяснява той в писмен отговор на въпросите на НЦЦ.
Българските оръжейни компании от дълго време са бодил в очите на Кремъл, отбелязва изданието. Авторите напомнят за отравянето на Гебрев през 2015 година, както и честите детонации и трудови злополуки в предприятията му в последно време. Вероятно това е една от аргументите, с изключение на наследената от руско време традиция на мистериозност, този бранш да е доста затворен, а работещите в него да заобикалят да приказват с медии. Както и фактът, че тематиката с доставките на оръжия продължава да е противоречива на политическо равнище.
Журналистите от НЦЦ не съумяват да проведат доста от интервютата, за които пращат запитвания. Включително кметицата на Казанлък отхвърля да отговори на въпросите им и им предлага по-добре да прегледат розовите полета. " Розите просто са по-романтични от оръжията. Аз също избирам да приказвам за цветя ", споделя производителят на розово масло Адамов пред швейцарския вестник.
***
Присъствието на " Арсенал " в дребния град Казанлък, ситуиран на 170 километра от София, е навсякъде, написа " Нойе Цюрхер Цайтунг " (НЦЦ). Освен че спонсорира културния център, множеството спортни клубове и ФК Розова Долина, " Арсенал " обезпечава и работа на към 8000 души.
През есента броят на чиновниците на " Арсенал " бе повишен с 1000 души. Търсят се и още хора. Заплатите стартират от 1400 лв., което е добре за България, споделя пред НЦЦ Борислава, която работи в едно кафене в центъра на града. Служителите на " Арсенал " получават и ваучери за извършване на покупки на стойност 200 лв., както и постоянни бонуси, прибавя тя. " Моят шурей неотдавна стартира работа във фабриката. Но аз избирам да продавам торти, в сравнение с да съединявам оръжия ", споделя сервитьорката.
Ръстът в търговията с оръжия оказва помощ на целия район
" Арсенал " не е единственият боен цех в региона, отбелязва швейцарският всекидневник. Само на 50 километра западно от Казанлък се намира Сопот, където е и ВМЗ. Причината за тази централизация е топографска - Розовата котловина е място, което елементарно се отбранява. Когато заводите на " Арсенал " са преместени в региона преди към 100 години, опцията за отбрана е била извънредно значима.
Розовата котловина е кръстена на втория най-съществен стопански бранш в региона - продукцията на розово масло, споделя по-нататък НЦЦ и показва, че точно заради това в журналистическите материали за Казанлък и околията постоянно има отпратка към американската рок група Guns N` Roses.
Но до момента в който производството на оръжия отбелязва растеж, в областта на розовото масло се оплакват от липса на берачи. " Срещу " Арсенал " нямаме късмет като шеф ", споделя Павел Адамов. Почти никой не желае да бере рози против 35 лв. дневно. И въпреки всичко той показва пред швейцарското издание, че когато " Арсенал " e добре, и целият район е добре. А сега оръжейната промишленост в страната се развива сполучливо: съгласно прогнозите, експортът през 2022 година е сред 1,5 и 3 милиарда евро. През 2021 той е бил едвам 650 милиона.
Не единствено боеприпасите по руски стандарт са от голяма важност
Причината за този напредък е войната в Украйна. Българските компании създават нещо, което е от извънредно значение за продължаващите сражения в Донбас - муниции. Тази промишленост датира от времето на социализма, когато България е произвеждала повече патрони от Полша, Румъния и Чехословакия взети дружно, отбелязва НЦЦ.
Европейски Съюз знае какъв брой огромен е потенциалyt на България. Затова и през март еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон посети няколко военни предприятия, измежду които и ВМЗ-Сопот.
Повечето български компании създават към момента по стандартите на Варшавския контракт, отбелязва швейцарското издание. Тези оръжия са с различен диаметър, друг от употребяваните в НАТО. Поради това боеприпасите не са съвместими.
България изнася в над 50 страни, като значим пазар е Близкият изток, където се употребява руска, надлежно съветска техника. 2017 година да вземем за пример, когато се водеха най-сериозните боеве със Ислямска страна, беше най-силната за износа на България. До началото на войната в Украйна. Украинската войска към момента разполага с огромни ресурси от руска оръжейна техника и разчита на тези муниции.
Но мунициите по натовски стандарт получават все по-голямо значение. " За нашите компании е от интерес да станат част от европейската верига за доставки ", споделя министърът на стопанската система Никола Стоянов пред НЦЦ. " За това преустрояване обаче са нужни обилни вложения ", изяснява той. За задачата сега се водят договаряния с компании в Германия, Франция и Съединени американски щати. " Имаме ниски налози, относително ниски заплати и огромен опит в промишлеността. България е привлекателно място ", добавя Стоянов.
Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията дава и съответен образец: индустриалната цена на един патрон за 30-милиметрова картечница коства 150 $ на Запад и 30 $ в България. " Българските компании не създават високотехнологични артикули. Но при солидните консумативи сме доста конкурентоспособни ", изяснява той.
" Розите са по-романтични от оръжията "
Компанията ЕМКО на Емилиян Гебрев е почнала преди няколко години да създава боеприпаси по стандарт на НАТО. И със съответните вложения може да усили това произвеждане, изяснява той в писмен отговор на въпросите на НЦЦ.
Българските оръжейни компании от дълго време са бодил в очите на Кремъл, отбелязва изданието. Авторите напомнят за отравянето на Гебрев през 2015 година, както и честите детонации и трудови злополуки в предприятията му в последно време. Вероятно това е една от аргументите, с изключение на наследената от руско време традиция на мистериозност, този бранш да е доста затворен, а работещите в него да заобикалят да приказват с медии. Както и фактът, че тематиката с доставките на оръжия продължава да е противоречива на политическо равнище.
Журналистите от НЦЦ не съумяват да проведат доста от интервютата, за които пращат запитвания. Включително кметицата на Казанлък отхвърля да отговори на въпросите им и им предлага по-добре да прегледат розовите полета. " Розите просто са по-романтични от оръжията. Аз също избирам да приказвам за цветя ", споделя производителят на розово масло Адамов пред швейцарския вестник.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ