Българските и сръбските политици използват българското малцинство по време на

Българските и сръбските политици употребяват българското малцинство по време на своите срещи, само че без да решат неговите проблеми. Разговорите им са изпълнени с клишета и положителни пожелания, от които нищо положително не може да последва.

Посещението на ръководителя на Народното събрание Димитър Главчев в Сърбия е част от външната политика на София в навечерието на идното българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Ако някой е очаквал, че ситуацията на българското малцинство в Сърбия ще бъде приоритет в двустранните връзки, се е излъгал. Акцентът в публикуваните изказвания след срещите на Главчев в Белград бяха сложени върху поддръжката, която България ще даде на Сърбия в договарянията й с Европейски Съюз.

Тук българското национално малцинство участва официално, едвам се отбие номера. На срещата в Ниш са участвали български организации, като част от тях в действителност са отстоявали правата на нашето малцинство, само че други със своето държание малко са се различавали от формалните сръбски представители, защитавайки ползите на Сърбия.
Председателят на Народното събрание Димитър Главчев на трибуната на сръбския парламент. / БГНЕС
През 1947 година на път за Белград Георги Димитров стопира в Цариброд, където го посрещат локалните поданици и той им споделя: „ Братя царибодчани, вие ще сте мост на съдействие в бъдещите връзки сред Сърбия и България, сред братския югославски народ и България “. Днес Димитър Главчев приканва българското малцинство да бъдат дейни жители на Сърбия. Клишето „ мост на съдействие “ се сменя с „ дейни жители “.

Проблемите на българското национално малцинство остават, нито един от тях не може да бъде решен вследствие на сходна политика. Езикът на омразата и предразсъдъците в Сърбия по отношение на нас остават. Достатъчно е да напомним конференциите в редица градове на Южна Сърбия, на които се говореше за българските окупатори и бяха необятно посетени от сръбския държавен връх. Сръбската православна черква продължава със своята шовинистична пропаганда и агитация и не позволява български свещеници. Българските възпитаници и тази образователна година започнаха с учебници на сръбски език, образованието си остава такова каквото беше и преди. Паметната плоча отдадена на Босилеградския разгром през 1917 година остава задържана. Т.е. нито един проблем на българското малцинство не е решен и надали ще се реши в бъдеще.

В същото време в самата Сърбия опозицията е в спор с едноличната власт на Александър Вучич, напрежението е непрекъснато, митингите не престават, медиите се управляват от властта. На 24 октомври заместник-помощник държавният секретар на Съединени американски щати за Централна и Източна Европа Хойт Брайън Ий сподели, че Сърбия не може да стои на два стола. Ако желае да влезе в Евросъюза, би трябвало да има обикновено европейско държание и да зачита правата на малцинствата. Забележките извън към Белград са огромни, тъй като тя сякаш се е насочила към Европейски Съюз, само че в това време си играе своя игра с Китай и Русия и е антинатовски настроена.

В цялата тази политика българското малцинство за Сърбия не съставлява никакъв проблем. За това спомага и политиката на София. Българските политици не желаят да слагат по-остро въпроса, с цел да се разрешат насъбраните проблеми. Целта очевидно е да не се нагнетяват връзките в навечерието на поемането на председателството на Съвета на Европейски Съюз. Така за следващ път ще се отсрочи цялостното решение на проблемите на българската малцинство. /БГНЕС

----------------------------

Зденка Тодорова, журналистка и активистка за правата на нашите сънародници Сърбия. Анализът е изработен особено за БГНЕС.