Български учен влезе в Менделеевата таблица
Български академик записа името си в Менделеевата таблица. Доцент Мария Спасова от института по полимери към Българска академия на науките е отличена от Международния съюз по чиста и приложна химия влезе в историята поради химичния детайл " антимон ", който се намира под номер 51 в Менделеевата таблица.
Това е следващото отличие за младия доцент. Дисертацията ѝ е измежду първите шест най-хубави в света, стана ясно от предаването " 120 минути " на bTV. Най-голямото ѝ достижение до момента е основаването на уред за нановлакна, които се употребяват в региона на актуалната в медицина, в това число и за лекуване на рак.
Иновациите на доцент Спасова са взаимна работа с научния и началник проф. Илия Рашков.
" В лабораторията на Българска академия на науките създаваме научно приложни проучвания, които са свързани със синтеза и охарактеризирането на полимери от възобновими източници – като да вземем за пример някои зърнени култури, отпадни артикули от рибната индустрия и дърводобива ", описа доцент Спасова.
" Тези неща ние ги преработваме, синтезираме и по-късно с разнообразни способи, ги формуваме до нановлакна или наночастици, които могат да намерят евентуално приложение в доста области – като медицина, селско стопанство или за изработката на защитни военни дрехи и други”, уточни ученият.
" Разработили сме тъкани, които не се мокрят и които се самопочистват. Тази наша разработка пристигна като концепция от природата, защото доста листа на растения и цветове имат това неповторимо свойство, ние в действителност имитирахме структурата на листото на лотоса и получихме подобен вид материали ", сподели още доцент Спасова.
Това е следващото отличие за младия доцент. Дисертацията ѝ е измежду първите шест най-хубави в света, стана ясно от предаването " 120 минути " на bTV. Най-голямото ѝ достижение до момента е основаването на уред за нановлакна, които се употребяват в региона на актуалната в медицина, в това число и за лекуване на рак.
Иновациите на доцент Спасова са взаимна работа с научния и началник проф. Илия Рашков.
" В лабораторията на Българска академия на науките създаваме научно приложни проучвания, които са свързани със синтеза и охарактеризирането на полимери от възобновими източници – като да вземем за пример някои зърнени култури, отпадни артикули от рибната индустрия и дърводобива ", описа доцент Спасова.
" Тези неща ние ги преработваме, синтезираме и по-късно с разнообразни способи, ги формуваме до нановлакна или наночастици, които могат да намерят евентуално приложение в доста области – като медицина, селско стопанство или за изработката на защитни военни дрехи и други”, уточни ученият.
" Разработили сме тъкани, които не се мокрят и които се самопочистват. Тази наша разработка пристигна като концепция от природата, защото доста листа на растения и цветове имат това неповторимо свойство, ние в действителност имитирахме структурата на листото на лотоса и получихме подобен вид материали ", сподели още доцент Спасова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ