Кошмар в Норвегия! Отнемат българчета от семействата им след клевети на съседи
Български фамилии стават жертва на обществената работа в Норвегия, откакто децата им са били отнети. За случаите описа наш съотечественик в страната, който се свърза с bTV. Оказа се, че български фамилии бягат от Норвегия, откакто подредили там целия си живот, с цел да спасят децата си.
В Норвегия законодателството е доста прецизно във връзка с децата и всяка клетка от обществото – учители, медицински служащи, съседи, са задължени да рапортуват даже при най-малкото подозрение, че някое дете е в риск. През 2015 година там отпада обвиняването за клюка, т.е. неизвестен сигнал, който съдържа погрешни данни за дете, няма да бъде осъден. Това стимулира доста хора да употребяват това и да алармират службата за протекция на детето по разнообразни проблеми.
Според данните за 2016 година в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск са 58 200. Случаите на интервенция на службата са 54 620. В 60% децата остават в домовете си и им се оказва помощ вътре в дома, само че в 40% от случаите децата са отнемани от техните фамилии. Тоест в случай че се стигне до това, службата да ревизира твоето семейство, има голям късмет детето ти да бъде отнето.
Ето и някои от случаите на български фамилии, застрашени от сходна обстановка:
Лекарите споделят на Деница и Станислав , че няма да имат деца. Деница обаче забременява и ражда Зара и София. Семейството живее в Норвегия и вижда бъдещето си там.
„ Всичко беше доста розово, щяхме да си купуваме къща, до момента в който кучето ни не взе да лае”, описа Деница Димитрова – Спасова.
Двамата със Станислав описват, че поради кучето Кристофър почнали споровете им със съседите. Но вместо да се оплачат от животното, съседите алармирали Барневерн – норвежката работа за протекция на детето.
„ Сигналът е, че децата плачат непрестанно – и през деня, и нощем. Деца на година и 8 месеца, близнаци, няма по какъв начин да не плачат! Тогава тъкмо започваха градина, растяха им зъби”, съобщи Деница.
В сходна обстановка попада и фамилията на Надежда . Заминават за Норвегия, откакто огромната им щерка не е призната в детски ясли в София, а там се ражда второто им дете. Заради спор съседка ги заплашва със сигнал до службата за протекция на детето.
„ Казва, че аз съм истеричка и измъчвам детето, то непрестанно крещи и реве, което не е по този начин, и ще се обади на Барневерн. Хората си мислят: Абе те несъмнено са си пребивали детето, несъмнено са го малтретирали. Всъщност не е нужно нищо да правиш, с цел да ти го вземат, в случай че това по този начин е пристигнало като информация от съсед”, описа Надежда.
В Норвегия такива сигнали до службата за протекция на детето могат да доведат до инспекции на фамилията и да завършат с отнемането на детето от родителите.
„ Започнахме да четем за брутални случаи на отнети от родителите им деца. Започнахме да разбираме, че родителите нямат безусловно никакви права върху децата. Едно дете като е било 3 месеца в Норвегия, то става благосъстоятелност на страната. На родителската среща ни се споделя, че първата институция, на която ще се обадят, в случай че има проблем, не е фамилията, ами на Барневерн”, означи Надежда.
„ Има случай на отнето дете поради кариес. Има случай за отнето новородено бебе от майка си, тъй като спяло в леглото на майка си в болничното заведение. Има неуместни ситуации”, добави и Деница.
„ Научавайки от ден на ден и повече за това, започнахме да живеем в боязън – дали детето си е измило зъбите или не – това може да провокира проблем, дали има петънце на блузата”, призна Надежда.
По думите на Деница има случаи на отнети деца поради неистина на дете в учебното заведение или за неконцентрация.
„ Моята другарка е на 55 години. Най-малката ѝ щерка в този момент стана на 18 години. Жената ми сподели: Сега към този момент мога да си отдъхна. Тя е имала и с трите си деца проблеми. Няма норвежци, няма мюсюлмани, няма християни, никой не го интересува”, сподели тя. „ Въпросната институция е страна в държавата”, безапелационен е Станислав.
В Норвегия на децата им коментират в учебно заведение правата, които имат, а учителите ги поучават да алармират Службата за протекция на детето, в случай че родителите им не се преценяват с тези права.
„ Тя може да ми направи проблем, в случай че я карам да си пристигна у дома, а на открито ѝ е доста занимателно. Може да я поставям да си легне, а тя да не желае. Там не е желателно да се караш. Детето би трябвало да се развива както си се развива. В Норвегия не можеш да си позволиш нищо. Дори когато се роди, аз съблюдавах всичките им правила от страх”, сподели още Надежда.
Заради всички истории за деца, отнети от фамилиите им, тя прецизно спазвала всички условия за развъждането и на новороденото си бебе.
„ Всичко е следено, те идват час по час у дома да ни ревизират. За кърмата, с кантари, с всичко, никога вода да не давам на детето. Не може да не искаш да кърмиш или да не имунизираш детето си”, означи Надежда.
Деница и Станислав също удостоверяват, че инспекциите са съществени. Изискват всички документи от полицията, детската градина, персоналния доктор, „ Бърза помощ”.
„ Естествено нямаше какво да крием. Аз бях доста уплашена поради всички истории, които сме чували. Той се свърза с адвокатката и нейният съвет беше да изведем децата по най-бързия метод от страната. Напуснах работа и купих билети”, съобщи Деница.
И двете фамилии вземат решение да не рискуват и извеждат децата си от страната.
„ Няма какво да вършим тук. Събрахме си къщата, продадох всичко, което имахме, напуснахме жилището и си дойдохме. Не сме уведомили нито учебни заведения, нито институции. Купих билети и те излязоха”, сподели Надежда.
„ Искам да кажа първо на всички българи, които са тръгнали към Норвегия, че това е една чудесна страна, с невероятна природа, богата, с уредени хиляди неща. Прекрасна причина да си осигуриш старините там или да натрупаш капитал за младините. Но в случай че имаш деца, прочети и се информирай, преди да тръгнеш, тъй като там би трябвало да се съобразиш с невъзможни неща, с цел да си запазиш децата и да живееш в спокойствие”, предложи тя.
Въпреки решението на двете фамилии да се приберат в България страната ни не е последна спирка за тях и децата им.
Станислав отпътува за Германия. Скоро Деница, Зара и София ще се отидат при него. Надежда и мъжът ѝ също обмислят къде на запад да стартират живота си от начало.
Цветелина Оланд не е виждала двете си деца – момче на 10 година и момиче на 11 година, от 25 април. т.г. След като се е разделила с към този момент някогашния си брачен партньор, който е норвежец, той стартира да приказва отрицателно за майката на децата, когато са при него. „ Говореше неприятно за мен, за България, за моите родители, което настрои децата против него, тъй като те обожават България. Те се отдръпнаха, в един миг споделиха: „ Не”. Когато не можех да ги убедя да вървят при бащата, той заведе дело против мен”, разкри Цветелина Оланд в предаването „ Тази сутрин” по bTV.
Така службата за протекция на детето се намесва в проблема. „ Получи се сигнал от вещото лице по делото – психоложка, която изпрати писмо, че е обезпокоена за психическото здраве на децата. Направиха тест за просветеност на мен и бащата. Оказа се, че аз съм над междинното равнище, а той – под междинното. Използваха го против мен, мотивираха се, че този мой висок коефициент ми разрешава да манипулирам децата”, добави тя.
Сега децата са разграничени в две обособени приемни фамилии, на 200 км един от различен. Майката може да ги вижда за час и половина един път в седмицата и по време на срещите би трябвало наложително да приказват на норвежки.
„ След като ги взеха, първите 5 дни аз не знаех къде са, нямах никаква връзка с тях”, описа Цветелина Оланд.
Когато полицията и обществените служащи са пристигнали да вземат децата, тя е пробвала да се държи умерено. „ Ако се държиш истерично, те набедяват, че имаш психологични отклонения. Положих безчовечен старания, с цел да запазя успокоение и поради децата, и поради обществените, които бяха там. Децата седнаха до мен на дивана и се вкопчиха в мен. Аз трябваше умерено да обясня, че всичко ще се оправи, и трябваше да го кажа на норвежки. Плачеха, стискаха ме, единствено поради мен потеглиха. Казах им: Съдействайте на хората, мама ще се бори”, описа майката през сълзи.
На нея не ѝ е разрешено даже да отиде до учебните заведения на сина и щерка ѝ. Не ѝ е позволено да им звъни, в случай че те не ѝ се обадят.
Сега обаче и седмичните им срещи към този момент са неразрешени. „ Не мога да виждам децата до януари 2019 година, с цел да нямам неприятно въздействие върху тях. Тяхното мнение е, че децата са прекомерно привързани към мен, че аз доста елементарно мога да ги манипулирам и има заплаха ние да избягаме от страната, макар че през ноември предходната година взеха паспортите на децата”, съобщи Цветелина Оланд.
Тя се е свързала с българския консул в Осло и е получила уверението му, че може да участва на съвещанията като надзор.
„ Надявам се българските институции да извърнат внимание и да се намесят в тази ситуация. Става въпрос за две български деца, никое дете не заслужава тази съдба”, безапелационна е Цветелина.
Написала е писмо до премиера Бойко Борисов, в което упорства за интервенция и помощ от нашите институции.
В Норвегия законодателството е доста прецизно във връзка с децата и всяка клетка от обществото – учители, медицински служащи, съседи, са задължени да рапортуват даже при най-малкото подозрение, че някое дете е в риск. През 2015 година там отпада обвиняването за клюка, т.е. неизвестен сигнал, който съдържа погрешни данни за дете, няма да бъде осъден. Това стимулира доста хора да употребяват това и да алармират службата за протекция на детето по разнообразни проблеми.
Според данните за 2016 година в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск са 58 200. Случаите на интервенция на службата са 54 620. В 60% децата остават в домовете си и им се оказва помощ вътре в дома, само че в 40% от случаите децата са отнемани от техните фамилии. Тоест в случай че се стигне до това, службата да ревизира твоето семейство, има голям късмет детето ти да бъде отнето.
Ето и някои от случаите на български фамилии, застрашени от сходна обстановка:
Лекарите споделят на Деница и Станислав , че няма да имат деца. Деница обаче забременява и ражда Зара и София. Семейството живее в Норвегия и вижда бъдещето си там.
„ Всичко беше доста розово, щяхме да си купуваме къща, до момента в който кучето ни не взе да лае”, описа Деница Димитрова – Спасова.
Двамата със Станислав описват, че поради кучето Кристофър почнали споровете им със съседите. Но вместо да се оплачат от животното, съседите алармирали Барневерн – норвежката работа за протекция на детето.
„ Сигналът е, че децата плачат непрестанно – и през деня, и нощем. Деца на година и 8 месеца, близнаци, няма по какъв начин да не плачат! Тогава тъкмо започваха градина, растяха им зъби”, съобщи Деница.
В сходна обстановка попада и фамилията на Надежда . Заминават за Норвегия, откакто огромната им щерка не е призната в детски ясли в София, а там се ражда второто им дете. Заради спор съседка ги заплашва със сигнал до службата за протекция на детето.
„ Казва, че аз съм истеричка и измъчвам детето, то непрестанно крещи и реве, което не е по този начин, и ще се обади на Барневерн. Хората си мислят: Абе те несъмнено са си пребивали детето, несъмнено са го малтретирали. Всъщност не е нужно нищо да правиш, с цел да ти го вземат, в случай че това по този начин е пристигнало като информация от съсед”, описа Надежда.
В Норвегия такива сигнали до службата за протекция на детето могат да доведат до инспекции на фамилията и да завършат с отнемането на детето от родителите.
„ Започнахме да четем за брутални случаи на отнети от родителите им деца. Започнахме да разбираме, че родителите нямат безусловно никакви права върху децата. Едно дете като е било 3 месеца в Норвегия, то става благосъстоятелност на страната. На родителската среща ни се споделя, че първата институция, на която ще се обадят, в случай че има проблем, не е фамилията, ами на Барневерн”, означи Надежда.
„ Има случай на отнето дете поради кариес. Има случай за отнето новородено бебе от майка си, тъй като спяло в леглото на майка си в болничното заведение. Има неуместни ситуации”, добави и Деница.
„ Научавайки от ден на ден и повече за това, започнахме да живеем в боязън – дали детето си е измило зъбите или не – това може да провокира проблем, дали има петънце на блузата”, призна Надежда.
По думите на Деница има случаи на отнети деца поради неистина на дете в учебното заведение или за неконцентрация.
„ Моята другарка е на 55 години. Най-малката ѝ щерка в този момент стана на 18 години. Жената ми сподели: Сега към този момент мога да си отдъхна. Тя е имала и с трите си деца проблеми. Няма норвежци, няма мюсюлмани, няма християни, никой не го интересува”, сподели тя. „ Въпросната институция е страна в държавата”, безапелационен е Станислав.
В Норвегия на децата им коментират в учебно заведение правата, които имат, а учителите ги поучават да алармират Службата за протекция на детето, в случай че родителите им не се преценяват с тези права.
„ Тя може да ми направи проблем, в случай че я карам да си пристигна у дома, а на открито ѝ е доста занимателно. Може да я поставям да си легне, а тя да не желае. Там не е желателно да се караш. Детето би трябвало да се развива както си се развива. В Норвегия не можеш да си позволиш нищо. Дори когато се роди, аз съблюдавах всичките им правила от страх”, сподели още Надежда.
Заради всички истории за деца, отнети от фамилиите им, тя прецизно спазвала всички условия за развъждането и на новороденото си бебе.
„ Всичко е следено, те идват час по час у дома да ни ревизират. За кърмата, с кантари, с всичко, никога вода да не давам на детето. Не може да не искаш да кърмиш или да не имунизираш детето си”, означи Надежда.
Деница и Станислав също удостоверяват, че инспекциите са съществени. Изискват всички документи от полицията, детската градина, персоналния доктор, „ Бърза помощ”.
„ Естествено нямаше какво да крием. Аз бях доста уплашена поради всички истории, които сме чували. Той се свърза с адвокатката и нейният съвет беше да изведем децата по най-бързия метод от страната. Напуснах работа и купих билети”, съобщи Деница.
И двете фамилии вземат решение да не рискуват и извеждат децата си от страната.
„ Няма какво да вършим тук. Събрахме си къщата, продадох всичко, което имахме, напуснахме жилището и си дойдохме. Не сме уведомили нито учебни заведения, нито институции. Купих билети и те излязоха”, сподели Надежда.
„ Искам да кажа първо на всички българи, които са тръгнали към Норвегия, че това е една чудесна страна, с невероятна природа, богата, с уредени хиляди неща. Прекрасна причина да си осигуриш старините там или да натрупаш капитал за младините. Но в случай че имаш деца, прочети и се информирай, преди да тръгнеш, тъй като там би трябвало да се съобразиш с невъзможни неща, с цел да си запазиш децата и да живееш в спокойствие”, предложи тя.
Въпреки решението на двете фамилии да се приберат в България страната ни не е последна спирка за тях и децата им.
Станислав отпътува за Германия. Скоро Деница, Зара и София ще се отидат при него. Надежда и мъжът ѝ също обмислят къде на запад да стартират живота си от начало.
Цветелина Оланд не е виждала двете си деца – момче на 10 година и момиче на 11 година, от 25 април. т.г. След като се е разделила с към този момент някогашния си брачен партньор, който е норвежец, той стартира да приказва отрицателно за майката на децата, когато са при него. „ Говореше неприятно за мен, за България, за моите родители, което настрои децата против него, тъй като те обожават България. Те се отдръпнаха, в един миг споделиха: „ Не”. Когато не можех да ги убедя да вървят при бащата, той заведе дело против мен”, разкри Цветелина Оланд в предаването „ Тази сутрин” по bTV.
Така службата за протекция на детето се намесва в проблема. „ Получи се сигнал от вещото лице по делото – психоложка, която изпрати писмо, че е обезпокоена за психическото здраве на децата. Направиха тест за просветеност на мен и бащата. Оказа се, че аз съм над междинното равнище, а той – под междинното. Използваха го против мен, мотивираха се, че този мой висок коефициент ми разрешава да манипулирам децата”, добави тя.
Сега децата са разграничени в две обособени приемни фамилии, на 200 км един от различен. Майката може да ги вижда за час и половина един път в седмицата и по време на срещите би трябвало наложително да приказват на норвежки.
„ След като ги взеха, първите 5 дни аз не знаех къде са, нямах никаква връзка с тях”, описа Цветелина Оланд.
Когато полицията и обществените служащи са пристигнали да вземат децата, тя е пробвала да се държи умерено. „ Ако се държиш истерично, те набедяват, че имаш психологични отклонения. Положих безчовечен старания, с цел да запазя успокоение и поради децата, и поради обществените, които бяха там. Децата седнаха до мен на дивана и се вкопчиха в мен. Аз трябваше умерено да обясня, че всичко ще се оправи, и трябваше да го кажа на норвежки. Плачеха, стискаха ме, единствено поради мен потеглиха. Казах им: Съдействайте на хората, мама ще се бори”, описа майката през сълзи.
На нея не ѝ е разрешено даже да отиде до учебните заведения на сина и щерка ѝ. Не ѝ е позволено да им звъни, в случай че те не ѝ се обадят.
Сега обаче и седмичните им срещи към този момент са неразрешени. „ Не мога да виждам децата до януари 2019 година, с цел да нямам неприятно въздействие върху тях. Тяхното мнение е, че децата са прекомерно привързани към мен, че аз доста елементарно мога да ги манипулирам и има заплаха ние да избягаме от страната, макар че през ноември предходната година взеха паспортите на децата”, съобщи Цветелина Оланд.
Тя се е свързала с българския консул в Осло и е получила уверението му, че може да участва на съвещанията като надзор.
„ Надявам се българските институции да извърнат внимание и да се намесят в тази ситуация. Става въпрос за две български деца, никое дете не заслужава тази съдба”, безапелационна е Цветелина.
Написала е писмо до премиера Бойко Борисов, в което упорства за интервенция и помощ от нашите институции.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ