Зам.-омбудсманът доц. Диана Ковачева пред „Труд“: Детският плач у нас е част от пейзажа
Български фамилии остават без деца, откакто съдът в Норвегия им ги лишава. Други, които са се устроили в тази красива и богата страна, продават къщите си там и се прибират от боязън, че ще станат жертви на тамошната работа за протекция на детето „ Барневерн “. Тя прави строги инспекции по сигнали, че хлапето плаче, че дрешките му са оцапани, че го боли зъб, че родителите му се карат – и взема ограничения да го изведе от вкъщи му, с цел да бъде отглеждано от страната. Разговаряхме на тази тематика със зам.-омбудсмана Диана Ковачева. Разсъждавахме кое е по-добре за дребните – да се престарават обществените в грижата си за тях или да ги оставят на произвола на ориста?
– Историите на бягащите от Норвегия майки, на които им лишават децата, провокираха безредици измежду родителите в България. Развълнуваха ли ви и вас, г-жо Ковачева?
– Да, несъмнено. Институцията на омбудсмана беше сезирана от госпожа Цветелина Оланд, чиито деца през април са отнети и предадени в приемно семейство в Норвегия. Г-жа Оланд е симпатична, умна жена, надълбоко смутена от раздялата си с децата. Тя става, откакто татко им – норвежки жител, подава сигнал, че майка им ги настройва против него и пречи на контактите му с тях. Това е обстановка, позната и у нас като Синдром за родителско отчуждение, който нанася прочувствена контузия на децата. Вярно е, че ги травмират и свадите сред родителите, те гледат подиуми на принуждение, чуват викове и повтарят този модел в своето семейство, като пораснат. Но отнемането им от родителите е последна мярка, която съгласно мен следва да се вземе едвам откакто е направено изпитание за възстановяване на родителския потенциал. Така или другояче, ние сезирахме за този проблем Държавната организация за отбрана на детето и министерствата на правораздаването и външните работи. Те назабавно се заеха с работа. Разбрахме се да помогнем на госпожа Оланд, в това число с адвокатска отбрана при обжалване на съдбовното за нея правосъдно решение. Писахме за нея на норвежкия детски омбудсман. Проблемът е, че тя ангажира вниманието ни на късен стадий – година и половина е текло делото и децата са отнети. След като съдът се е произнесъл, дипломацията мъчно може да се намеси. Апелирам към българите, в случай че изпаднат в сходна неволя в Норвегия или в други страни, по-рано да осведомят институциите у нас, с цел да може на равнище посолство и консулство да им се окаже помощ. Впрочем, разсъждавайки по тематиката, ние стигнахме до извода, че способените институции би трябвало да разгласяват в уеб страниците си информация за тия страни, чиято правна система за протекция на детето е друга от нашата.
– Би Ти Ви изнесе плашеща информация. През 2016 година в Норвегия били родени 58 890 бебета, а сигналите за деца в риск били 58 200.Случаите на интервенция на обществената работа били 54 620 и 60% от тях приключили със фамилна разлъка.
– В случая на с госпожа Оланд децата – на 10 и 11 година са разграничени освен от нея, а и едно от друго. Приемните фамилии, в които са настанени са на 180 км разстояние. Нашата организация за протекция на детето ще пита норвежката: не е ли редно децата да са дружно под приемна грижа? Не стига ли, че сменят дома си и учебното заведение? Ще се зададе и въпросът за какво контактите с майката са единствено един път в годината? Ние чухме госпожа Оланд, чакаме да чуем нещата и от другата позиция. И да споделим опит. В България при каузи за разводи и прехрана на децата се оказва потребен методът на медиацията. Медиаторите беседват със спорещите родители и доста пъти реализират съглашения и възстановяване на връзките. Едва ли е добре едно дете да не се вижда с татко си под въздействие на майката. Но по-добре ли е да не се вижда и с двамата?
– Имало 10 случая, в които по искане на службата „ Барнервет “ са взети рожбите на българи единствено тъй като някой съсед чул в дома им детски рев.
– Да, до нас стигнаха разнообразни сигнали. Още м.г. ги обсъждахме с детския омбудсман в Норвегия. Коментирахме, че в България е друго. На нас ни звучи шокиращо, че шамарът за непослушно дете в Норвегия е закононарушение. По-шокиращо ни звучи от детския рев, който е нещо като част от пейзажа. 40% от българите споделят, че употребяват шамарите като възпитателно средство. А там телесните санкции са безусловно неприемливи.
У нас насилието в фамилията е дълго проучен, само че неосветен феномен. Насилието над децата – вербално и физическо, като да вземем за пример издърпването на ухото, разрушава тяхното достолепие, кара ги да се усещат малоценни. Вредата от него е сериозна.
– Но евентуално всеки втори българин се притеснява, че в случай че забранят шамарите, хлапетата ще му се качат на главата. Той самият е шамаросван в детството си и твърди, че по този начин татко му го е направил човек.
– Да, има основни културни разлики сред някои европейски страни, дори и конфликт сред тях. Норвегия е постоянно подложена на критика за отнемането на деца. Там прагът на държавната интервенция в фамилията е доста невисок. А тук се смята, че родителската среда е най-хубавата за детето, даже и при липса на наставнически потенциал, която прочее не е непоправима. Правата на детето са свързани с неговия най-хубав интерес. Но за най-хубавия интерес няма публична формулировка. Да, той се състои в това детето да е нахранено, крепко, душевен устойчиво, в прочувствена връзка с двамата си родители. Според някои източници то би трябвало и да е щастливо, като щастието се преглежда през призмата на благосъстоянието му.
– Благосъстоянието е релативно разбиране. Вижте белия самун. У нас обичайно се счита, че, когато е мек, той е деликатес, който съумелите родители поставят на трапезата. В Норвегия това се смятало за закононарушение, от него децата щели да се разболеят. В разнообразни светове ли живеем?
– Стандартите са разнообразни, несъмнено. В нашите детски градини и учебни заведения дават за закуска кифла, сандвич, чаша мляко. Аз като родител смятам, че най-хубавото хранене е уравновесеното, не знам дали е най-здравословен черният самун, само че съм наясно, че би трябвало да са по-малко тестените и сладки неща. Може би инцидентно полемиката за храненето в детските градини у нас бе паралелна с тази за норвежкото отношение към децата. У нас се разисква рецептурник, който стига до екстравагантни крайности – киноа, авокадо… Казвам „ екстравагантни “, тъй като те са потребни, само че необикновени за усетите на нашите деца. А са и доста скъпи. Как учебните заведения и детските градини с ограничавания си бюджет ще ги обезпечат? Здравословното хранене не изключва традициите.
– Ами ракията? У нас тя се вади с горделивост и се споделя на децата: дядо ви я е направил от кайсии, хубава е станала. В Норвегия пиенето и пушенето пред малчуганите се санкционира с разлъка. Това са две крайности, коя бихте избрала?
– Никоя прекаленост не е добра. Но, като българи би трябвало да се запитаме дали сме в час с европейските трендове в развъждането на децата. Ето, ние получаваме тъжби от деца, че тяхното мнение не се взема поради при никакви условия, те не вземат участие в решенията, които ги касаят. А в Норвегия правото на детско присъединяване не се нарушава. Детският омбудсман взема мнението им и за законодателство, отнасящо се за тях.
– Според нашето законодателство най-хубавата грижа за детето е родителската, даже и в случай че майката и бащата са калпави. Смятате ли, че това е вярно?
– Приемната грижа е специалност и у нас, само че това не значи, че е най-правилната. Тук страната не се намесва в фамилията, с изключение на, когато в него става нещо неправилно. И това не е най-правилното, резултатът е забележим: висок % на принуждение над децата в фамилията и в учебното заведение. Учителите у нас не са подготвени да следят признаците за принуждение над децата и да алармират за тях неотложно. Понякога те не се показват в синини, а в смяна на държанието – детето става затворено, смуче си дрехата, обезпокоеното е. В Норвегия хората доста постоянно подават сигнали до институциите. Това е нещо, което ние мъчно разбираме, може би имаме предрешение от отминалите времена на Държавна сигурност.
– А може би, тъй като у нас доверието в институциите е ниско.
– И това го има. Ние едвам м.г. направихме акция и научихме децата, че всяко може да напише писмо до омбудсмана, да се оплаче и да получи отбрана, в случай че са му нарушени правата. И занапред на нашия уебсайт ще разработим детска страница, показваща правата и типовете принуждение над децата. В Норвегия и децата са подготвени да подават сигнали против своите родители. Друг въпрос е до каква степен едно дете си дава сметка, че като подаде сигнал до обществените служби, оттова ще дойдат не да се скарат на родителите му, а да го вземат и дадат на други.
– Кое е по-добре? Службите по протекция на детето да се престарават или да не си правят работата, като у нас?
– Нито едното, нито другото. В Норвегия се счита, че децата имат тъкмо толкоз права, колкото и възрастните, и че страната може да се грижи толкоз добре за тях, колкото и родителите им. У нас се счита, че фамилията е най-хубавото място, децата до късна възраст остават при родителите, които гледат и внуци. Това е част от нашата традиция. Ние мъчно разбираме скандинавската система, в която детето е обсъждано като независим индивид, откъслечен с родителите си и техния интерес. Според мен толкоз дълбока интервенция в персоналния и фамилен живот е несъразмерна.
– Ще помогнете на майките в Норвегия, отлично. Но по какъв начин как ще помогнете на децата, които се отглеждат неприятно в България? Те са доста. Живеят в коптори, не си дояждат, не вървят на учебно заведение, бият ги, пращат ги да просят и проституират…
– Помните ли нашата акция „ Без такси в детските градини “? У нас по закон предучилищното обучение е наложително и гратис, а родителите заплащат разнообразни такси – за вода, консумативи и други Тези суми – сред 10 и 70 лева са решаващи за уязвимите групи – семейства, в които българският не е най-силният език. Забавачката се оказва недостъпна за тях, а тя им би трябвало, с цел да се приготвят за 1-ви клас… Институцията на омбудсмана може да реагира на всеки сигнал. Реагирахме на сигналите за принуждение над деца с увреждания, взехме отношение към закриването на интернати поради мизерията. Не сме безучастни и към жалбите свързани с приемни фамилии.
– Разселването на сираците от мизерните приюти в цветни къщички, не се оказа цялостно благополучие. У нас приемното родителство се е трансформирало в подозрителен бизнес на ромски семейства.
– България почерпи от най-хубавите образци на приемна грижа във Англия. Но се появиха проблеми – кадрови, финансови. Решението им е в контрола от организацията за протекция на детето. В норвежката система контролът е доста сериозен, той може да послужи за пример, макар че, ето – и там имало приемни родители, които се напиват пред децата. Но в умозаключение би трябвало да кажем, че Европейският съд по правата на индивида се е занимавал с проблема „ Норвегия “ по тъжби на майки. Практиката е спорна, само че като цяло има доста малко каузи извоювани от тях. От Евросъда не е излязло обръщение, че норвежката система за протекция на детето не е задоволително добра. И Норвегия нееднократно се дава за образец в грижата за децата.
Нашият посетител
Диана Ковачева е родена в София. Магистър е по право от СУ „ Св. Климент Охридски ” и „ Нанси II ”, Франция. Била е помощник в Института за правни науки на Българска академия на науките, учител в УНСС и СУ, шеф на Transparency International – България и министър на правораздаването (2011– 2013) Зам.- омбудсман е от 2016 година Носител е на ордена на Британската империя на Нейно величество Кралица Елизабет II.
– Историите на бягащите от Норвегия майки, на които им лишават децата, провокираха безредици измежду родителите в България. Развълнуваха ли ви и вас, г-жо Ковачева?
– Да, несъмнено. Институцията на омбудсмана беше сезирана от госпожа Цветелина Оланд, чиито деца през април са отнети и предадени в приемно семейство в Норвегия. Г-жа Оланд е симпатична, умна жена, надълбоко смутена от раздялата си с децата. Тя става, откакто татко им – норвежки жител, подава сигнал, че майка им ги настройва против него и пречи на контактите му с тях. Това е обстановка, позната и у нас като Синдром за родителско отчуждение, който нанася прочувствена контузия на децата. Вярно е, че ги травмират и свадите сред родителите, те гледат подиуми на принуждение, чуват викове и повтарят този модел в своето семейство, като пораснат. Но отнемането им от родителите е последна мярка, която съгласно мен следва да се вземе едвам откакто е направено изпитание за възстановяване на родителския потенциал. Така или другояче, ние сезирахме за този проблем Държавната организация за отбрана на детето и министерствата на правораздаването и външните работи. Те назабавно се заеха с работа. Разбрахме се да помогнем на госпожа Оланд, в това число с адвокатска отбрана при обжалване на съдбовното за нея правосъдно решение. Писахме за нея на норвежкия детски омбудсман. Проблемът е, че тя ангажира вниманието ни на късен стадий – година и половина е текло делото и децата са отнети. След като съдът се е произнесъл, дипломацията мъчно може да се намеси. Апелирам към българите, в случай че изпаднат в сходна неволя в Норвегия или в други страни, по-рано да осведомят институциите у нас, с цел да може на равнище посолство и консулство да им се окаже помощ. Впрочем, разсъждавайки по тематиката, ние стигнахме до извода, че способените институции би трябвало да разгласяват в уеб страниците си информация за тия страни, чиято правна система за протекция на детето е друга от нашата.
– Би Ти Ви изнесе плашеща информация. През 2016 година в Норвегия били родени 58 890 бебета, а сигналите за деца в риск били 58 200.Случаите на интервенция на обществената работа били 54 620 и 60% от тях приключили със фамилна разлъка.
– В случая на с госпожа Оланд децата – на 10 и 11 година са разграничени освен от нея, а и едно от друго. Приемните фамилии, в които са настанени са на 180 км разстояние. Нашата организация за протекция на детето ще пита норвежката: не е ли редно децата да са дружно под приемна грижа? Не стига ли, че сменят дома си и учебното заведение? Ще се зададе и въпросът за какво контактите с майката са единствено един път в годината? Ние чухме госпожа Оланд, чакаме да чуем нещата и от другата позиция. И да споделим опит. В България при каузи за разводи и прехрана на децата се оказва потребен методът на медиацията. Медиаторите беседват със спорещите родители и доста пъти реализират съглашения и възстановяване на връзките. Едва ли е добре едно дете да не се вижда с татко си под въздействие на майката. Но по-добре ли е да не се вижда и с двамата?
– Имало 10 случая, в които по искане на службата „ Барнервет “ са взети рожбите на българи единствено тъй като някой съсед чул в дома им детски рев.
– Да, до нас стигнаха разнообразни сигнали. Още м.г. ги обсъждахме с детския омбудсман в Норвегия. Коментирахме, че в България е друго. На нас ни звучи шокиращо, че шамарът за непослушно дете в Норвегия е закононарушение. По-шокиращо ни звучи от детския рев, който е нещо като част от пейзажа. 40% от българите споделят, че употребяват шамарите като възпитателно средство. А там телесните санкции са безусловно неприемливи.
У нас насилието в фамилията е дълго проучен, само че неосветен феномен. Насилието над децата – вербално и физическо, като да вземем за пример издърпването на ухото, разрушава тяхното достолепие, кара ги да се усещат малоценни. Вредата от него е сериозна.
– Но евентуално всеки втори българин се притеснява, че в случай че забранят шамарите, хлапетата ще му се качат на главата. Той самият е шамаросван в детството си и твърди, че по този начин татко му го е направил човек.
– Да, има основни културни разлики сред някои европейски страни, дори и конфликт сред тях. Норвегия е постоянно подложена на критика за отнемането на деца. Там прагът на държавната интервенция в фамилията е доста невисок. А тук се смята, че родителската среда е най-хубавата за детето, даже и при липса на наставнически потенциал, която прочее не е непоправима. Правата на детето са свързани с неговия най-хубав интерес. Но за най-хубавия интерес няма публична формулировка. Да, той се състои в това детето да е нахранено, крепко, душевен устойчиво, в прочувствена връзка с двамата си родители. Според някои източници то би трябвало и да е щастливо, като щастието се преглежда през призмата на благосъстоянието му.
– Благосъстоянието е релативно разбиране. Вижте белия самун. У нас обичайно се счита, че, когато е мек, той е деликатес, който съумелите родители поставят на трапезата. В Норвегия това се смятало за закононарушение, от него децата щели да се разболеят. В разнообразни светове ли живеем?
– Стандартите са разнообразни, несъмнено. В нашите детски градини и учебни заведения дават за закуска кифла, сандвич, чаша мляко. Аз като родител смятам, че най-хубавото хранене е уравновесеното, не знам дали е най-здравословен черният самун, само че съм наясно, че би трябвало да са по-малко тестените и сладки неща. Може би инцидентно полемиката за храненето в детските градини у нас бе паралелна с тази за норвежкото отношение към децата. У нас се разисква рецептурник, който стига до екстравагантни крайности – киноа, авокадо… Казвам „ екстравагантни “, тъй като те са потребни, само че необикновени за усетите на нашите деца. А са и доста скъпи. Как учебните заведения и детските градини с ограничавания си бюджет ще ги обезпечат? Здравословното хранене не изключва традициите.
– Ами ракията? У нас тя се вади с горделивост и се споделя на децата: дядо ви я е направил от кайсии, хубава е станала. В Норвегия пиенето и пушенето пред малчуганите се санкционира с разлъка. Това са две крайности, коя бихте избрала?
– Никоя прекаленост не е добра. Но, като българи би трябвало да се запитаме дали сме в час с европейските трендове в развъждането на децата. Ето, ние получаваме тъжби от деца, че тяхното мнение не се взема поради при никакви условия, те не вземат участие в решенията, които ги касаят. А в Норвегия правото на детско присъединяване не се нарушава. Детският омбудсман взема мнението им и за законодателство, отнасящо се за тях.
– Според нашето законодателство най-хубавата грижа за детето е родителската, даже и в случай че майката и бащата са калпави. Смятате ли, че това е вярно?
– Приемната грижа е специалност и у нас, само че това не значи, че е най-правилната. Тук страната не се намесва в фамилията, с изключение на, когато в него става нещо неправилно. И това не е най-правилното, резултатът е забележим: висок % на принуждение над децата в фамилията и в учебното заведение. Учителите у нас не са подготвени да следят признаците за принуждение над децата и да алармират за тях неотложно. Понякога те не се показват в синини, а в смяна на държанието – детето става затворено, смуче си дрехата, обезпокоеното е. В Норвегия хората доста постоянно подават сигнали до институциите. Това е нещо, което ние мъчно разбираме, може би имаме предрешение от отминалите времена на Държавна сигурност.
– А може би, тъй като у нас доверието в институциите е ниско.
– И това го има. Ние едвам м.г. направихме акция и научихме децата, че всяко може да напише писмо до омбудсмана, да се оплаче и да получи отбрана, в случай че са му нарушени правата. И занапред на нашия уебсайт ще разработим детска страница, показваща правата и типовете принуждение над децата. В Норвегия и децата са подготвени да подават сигнали против своите родители. Друг въпрос е до каква степен едно дете си дава сметка, че като подаде сигнал до обществените служби, оттова ще дойдат не да се скарат на родителите му, а да го вземат и дадат на други.
– Кое е по-добре? Службите по протекция на детето да се престарават или да не си правят работата, като у нас?
– Нито едното, нито другото. В Норвегия се счита, че децата имат тъкмо толкоз права, колкото и възрастните, и че страната може да се грижи толкоз добре за тях, колкото и родителите им. У нас се счита, че фамилията е най-хубавото място, децата до късна възраст остават при родителите, които гледат и внуци. Това е част от нашата традиция. Ние мъчно разбираме скандинавската система, в която детето е обсъждано като независим индивид, откъслечен с родителите си и техния интерес. Според мен толкоз дълбока интервенция в персоналния и фамилен живот е несъразмерна.
– Ще помогнете на майките в Норвегия, отлично. Но по какъв начин как ще помогнете на децата, които се отглеждат неприятно в България? Те са доста. Живеят в коптори, не си дояждат, не вървят на учебно заведение, бият ги, пращат ги да просят и проституират…
– Помните ли нашата акция „ Без такси в детските градини “? У нас по закон предучилищното обучение е наложително и гратис, а родителите заплащат разнообразни такси – за вода, консумативи и други Тези суми – сред 10 и 70 лева са решаващи за уязвимите групи – семейства, в които българският не е най-силният език. Забавачката се оказва недостъпна за тях, а тя им би трябвало, с цел да се приготвят за 1-ви клас… Институцията на омбудсмана може да реагира на всеки сигнал. Реагирахме на сигналите за принуждение над деца с увреждания, взехме отношение към закриването на интернати поради мизерията. Не сме безучастни и към жалбите свързани с приемни фамилии.
– Разселването на сираците от мизерните приюти в цветни къщички, не се оказа цялостно благополучие. У нас приемното родителство се е трансформирало в подозрителен бизнес на ромски семейства.
– България почерпи от най-хубавите образци на приемна грижа във Англия. Но се появиха проблеми – кадрови, финансови. Решението им е в контрола от организацията за протекция на детето. В норвежката система контролът е доста сериозен, той може да послужи за пример, макар че, ето – и там имало приемни родители, които се напиват пред децата. Но в умозаключение би трябвало да кажем, че Европейският съд по правата на индивида се е занимавал с проблема „ Норвегия “ по тъжби на майки. Практиката е спорна, само че като цяло има доста малко каузи извоювани от тях. От Евросъда не е излязло обръщение, че норвежката система за протекция на детето не е задоволително добра. И Норвегия нееднократно се дава за образец в грижата за децата.
Нашият посетител
Диана Ковачева е родена в София. Магистър е по право от СУ „ Св. Климент Охридски ” и „ Нанси II ”, Франция. Била е помощник в Института за правни науки на Българска академия на науките, учител в УНСС и СУ, шеф на Transparency International – България и министър на правораздаването (2011– 2013) Зам.- омбудсман е от 2016 година Носител е на ордена на Британската империя на Нейно величество Кралица Елизабет II.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ