Писатели искат пари и за ксерокопията на книгите им
Български писатели излязоха с писмо до страната. Те желаеха да получават финансова поддръжка за всяка тяхна книга, взета от библиотеката или преснимана на ксерокс.
И в този момент законът за авторското право планува писателите да получават отчисления за отдаването на техни книги в библиотеките или преснимането им на ксерокс. Но на процедура няма механизъм, по който това да се случва, оповестява Нова тв.
„ Просто без тази работа се трансформираме в една духовна пустиня”, счита Алек Попов.
А писателите са тези, които могат да утолят жаждата ни. Напоследък – все по-често и с все по-впечатляващи заглавия.
„ Проблеми в връзките сред читателя и писателя общо взето няма. Даже в противен случай – сега, бих споделил, българската литература се радва на напредък – един засилен интерес от страна на читателите, което е доста хубаво”, разяснява Алек Попов.
Приходите от българската литература обаче не порастват наедно с интереса към нея.
„ За мен също като публицист колкото повече хора могат да прочетат книгите ми, само че въпреки това – въпреки всичко, нещо би трябвало да се връща и при хората, които основават тези неща, тъй като в противоположен случай те не биха могли да ги създават”, съобщи още Алек Попов.
Подкрепа създателите получават от разпространяването в книжарниците.
По друг метод стоят нещата с библиотеките. Затова писателите пишат, този път не книги, а писмо. И питат: Когато една ария се слуша по радио, в ресторант или на публично място, носителите на авторски права получават отчисления. Защо това да не се случва книгите?
„ Вие знаете, че за 10 лв. не мога да купя и една книга дори”, разяснява Райка Христова, шеф на Регионална библиотека – Благоевград „ Димитър Талев”.
Точно толкоз коства годишната карта в благоевградската библиотека.
„ Бюджетът ни е стеснен, ние купуваме, гледаме всяко ново настоящо заглавие да бъде купено, да бъде предоставено на нашите читатели и по какъв начин ще станат тези отчисления, аз просто не мога да си го обясня това”, изяснява Христова.
Една от концепциите е парите да идват от особено основан фонд.
„ Общата концепция е, когато правиш такова ксерокопие е част от парите, които се заплащат за ксерокс, отиват в съответния фонд. Както и когато купуваш подобен ксерокс, някакви два % отиват в този фонд”, съобщи Алек Попов.
От фонда, с изключение на създателите, повече пари ще получават и библиотеките, тъй че да попълнят лавиците си с нови заглавия. Допълнителни средства във фонда могат да постъпват и в случай че натам се насочват сумите от Данък добавена стойност върху книгите.
И в този момент законът за авторското право планува писателите да получават отчисления за отдаването на техни книги в библиотеките или преснимането им на ксерокс. Но на процедура няма механизъм, по който това да се случва, оповестява Нова тв.
„ Просто без тази работа се трансформираме в една духовна пустиня”, счита Алек Попов.
А писателите са тези, които могат да утолят жаждата ни. Напоследък – все по-често и с все по-впечатляващи заглавия.
„ Проблеми в връзките сред читателя и писателя общо взето няма. Даже в противен случай – сега, бих споделил, българската литература се радва на напредък – един засилен интерес от страна на читателите, което е доста хубаво”, разяснява Алек Попов.
Приходите от българската литература обаче не порастват наедно с интереса към нея.
„ За мен също като публицист колкото повече хора могат да прочетат книгите ми, само че въпреки това – въпреки всичко, нещо би трябвало да се връща и при хората, които основават тези неща, тъй като в противоположен случай те не биха могли да ги създават”, съобщи още Алек Попов.
Подкрепа създателите получават от разпространяването в книжарниците.
По друг метод стоят нещата с библиотеките. Затова писателите пишат, този път не книги, а писмо. И питат: Когато една ария се слуша по радио, в ресторант или на публично място, носителите на авторски права получават отчисления. Защо това да не се случва книгите?
„ Вие знаете, че за 10 лв. не мога да купя и една книга дори”, разяснява Райка Христова, шеф на Регионална библиотека – Благоевград „ Димитър Талев”.
Точно толкоз коства годишната карта в благоевградската библиотека.
„ Бюджетът ни е стеснен, ние купуваме, гледаме всяко ново настоящо заглавие да бъде купено, да бъде предоставено на нашите читатели и по какъв начин ще станат тези отчисления, аз просто не мога да си го обясня това”, изяснява Христова.
Една от концепциите е парите да идват от особено основан фонд.
„ Общата концепция е, когато правиш такова ксерокопие е част от парите, които се заплащат за ксерокс, отиват в съответния фонд. Както и когато купуваш подобен ксерокс, някакви два % отиват в този фонд”, съобщи Алек Попов.
От фонда, с изключение на създателите, повече пари ще получават и библиотеките, тъй че да попълнят лавиците си с нови заглавия. Допълнителни средства във фонда могат да постъпват и в случай че натам се насочват сумите от Данък добавена стойност върху книгите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ