Български пенсионер с необичайна молба за помощ
Български пенсионер разгласява вик за помощ. Той обаче не желае нищо материално или пари, макар другите си болежки, а желае книги. На необикновената молба към този момент са откликнали мнозина. Всеки ден в дома му идват колета от цялата страна.
Тополовград
Той е Николай Петров. Пенсионер на 66 години, с пенсия от 207 лв.. Обича да чете, само че не може да си купува книги. Тогава се родила концепцията да разгласява вик за помощ за книги.Живее на улица " Мур " 10 в Тополовград. Дълги години е бил доставчик в локалния цех за медицински произведения. За малко даже е работил в книжарница, а любовта му към книгите се заражда още в детството.
Николай Петров: " Като дребен чета до късно, загъвам се през глава с едно фенерче, поставям едно килимче на вратата да не види майка, тъй като иска ми се кара. С книгите по-лесно се живее, по-друго е. Това е любознание, срещаш нови хора, нови, нови. "
В дома на Николай има над 1000 книги, прилежно описни в специфичен азбучник. Последната в библиотеката му е " Глад " от Алма Катсу, изпратена му от 19-годишно момиче от Пещера.
Николай Петров: Книгите ми дават среща с новостите. Кога ще отида в Париж, Лондон, Египет, Мелбърн, да вземем за пример, Нова Зеландия... Въображението ти доста работи и аз се топвам в самата книга просто. Когато чета и някой чука, не мога да чуя. Вътре съм, аз съм част. Някъде крачиш по тротоара, някъде съм на плажа, някъде съм в морето, някъде съм в космоса.
Обича да чете и фантастика, и Джон Гришам, и Стивън Кинг и исторически книги.
Николай Петров: Една от обичаните ми книги е " История на Древния Изток ". Даже в случай че някой има учебници по история, може да ми прати.
Разказва, че има всевъзможни книги. Започвал е да чете такива, които не е успявал да довърши, само че има и книги, които препрочита по 5 - 6, даже по 10 пъти. Николай Петров е впечатлен от отзивчивостта на хората, тъй като книгите са значими, само че по-важна е човещината и благодари на всички, които са му изпратили книга.
Николай Петров: Някакъв човек отваря библиотеката с неговите книги, взема кашонче, поставя ги, опакова ги, връзва ги, разноски по пощата, за да ти достави наслада. И какъв брой хора около книгите срещнах, малко в кавички, срещнах прелестни хора, с някои си приказваме, с някои си пишем и ти доставят наслада.
Четящият пенсионер от Тополовград е подготвен на собствен ред за следващ път да подари част от книги си, с цел да зарадва и други фенове на литературата, които нямат опция да си закупят.
Николай Петров се интересува и от политика, само че не може да одобри непрекъснатото отрицателно говорене за нас българите. Смята, че щом има хора, които са откликнали на обявата му, значи хората са положителни. И чака следващата пратка с нови книги на адреса си в Тополовград.
Тополовград
Той е Николай Петров. Пенсионер на 66 години, с пенсия от 207 лв.. Обича да чете, само че не може да си купува книги. Тогава се родила концепцията да разгласява вик за помощ за книги.Живее на улица " Мур " 10 в Тополовград. Дълги години е бил доставчик в локалния цех за медицински произведения. За малко даже е работил в книжарница, а любовта му към книгите се заражда още в детството.
Николай Петров: " Като дребен чета до късно, загъвам се през глава с едно фенерче, поставям едно килимче на вратата да не види майка, тъй като иска ми се кара. С книгите по-лесно се живее, по-друго е. Това е любознание, срещаш нови хора, нови, нови. "
В дома на Николай има над 1000 книги, прилежно описни в специфичен азбучник. Последната в библиотеката му е " Глад " от Алма Катсу, изпратена му от 19-годишно момиче от Пещера.
Николай Петров: Книгите ми дават среща с новостите. Кога ще отида в Париж, Лондон, Египет, Мелбърн, да вземем за пример, Нова Зеландия... Въображението ти доста работи и аз се топвам в самата книга просто. Когато чета и някой чука, не мога да чуя. Вътре съм, аз съм част. Някъде крачиш по тротоара, някъде съм на плажа, някъде съм в морето, някъде съм в космоса.
Обича да чете и фантастика, и Джон Гришам, и Стивън Кинг и исторически книги.
Николай Петров: Една от обичаните ми книги е " История на Древния Изток ". Даже в случай че някой има учебници по история, може да ми прати.
Разказва, че има всевъзможни книги. Започвал е да чете такива, които не е успявал да довърши, само че има и книги, които препрочита по 5 - 6, даже по 10 пъти. Николай Петров е впечатлен от отзивчивостта на хората, тъй като книгите са значими, само че по-важна е човещината и благодари на всички, които са му изпратили книга.
Николай Петров: Някакъв човек отваря библиотеката с неговите книги, взема кашонче, поставя ги, опакова ги, връзва ги, разноски по пощата, за да ти достави наслада. И какъв брой хора около книгите срещнах, малко в кавички, срещнах прелестни хора, с някои си приказваме, с някои си пишем и ти доставят наслада.
Четящият пенсионер от Тополовград е подготвен на собствен ред за следващ път да подари част от книги си, с цел да зарадва и други фенове на литературата, които нямат опция да си закупят.
Николай Петров се интересува и от политика, само че не може да одобри непрекъснатото отрицателно говорене за нас българите. Смята, че щом има хора, които са откликнали на обявата му, значи хората са положителни. И чака следващата пратка с нови книги на адреса си в Тополовград.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ