Български историци отправиха обръщение във връзка с Разяснителния меморандум относно

Български историци насочиха послание по отношение на Разяснителния меморандум по отношение на връзките на Република България с Република Северна Македония в подтекста на разширението на Европейския съюз. " Не сме съгласни само Република Северна Македония да се показва като страна, която не се „ оправя със личното си минало “. Не считаме, че единственият историографски проблем е „ идеологическото завещание “ на „ комунистическа Югославия “. Проблем е и господството на едно изживяло времето си, сантиментално и митологично историографско мислене в самата България. Не считаме, че процесът на образуване на македонската нация, при всичките му специфики, се разграничава същностно от пътя, по който са образувани и другите народи ", пишат те.

Пълния текст на обръщението и включилите се към него историци вижте тук:

ОБРЪЩЕНИЕ

на

български историци и учени в полето на филантропичните и обществени науки

по отношение на Разяснителния меморандум по отношение на

връзките на Република България с Република Северна Македония в подтекста на разширението на Европейски Съюз

Наскоро съпредседателят на Смесената българо-македонска мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси Ангел Димитров съобщи, че българският обяснителен Mеморандум по отношение на връзките на България с Република Северна Македония, изпратен до всички страни-членки на Европейския съюз, отразявал достиженията на „ българската историческа просвета “. Отново преди дни членът на упоменатата комисия Иван Илчев се оплака в българските медии, че „ Европа не ни схваща “.

Ние обаче сме надълбоко уверени, че Меморандумът не отразява постигнатото от редица български историци през последните десетилетия. Не виждаме и по какъв начин Европа може да разбере тезите на някои институционално авторитетни български учени, които не приказват езика нито на актуалната историография, нито на актуалните филантропични и обществени науки. Заедно с това Българският Меморандум не отразява „ правилата и полезностите, върху които е построен Европейския съюз “ и в поддръжка на които се афишира.

Ето за какво бихме желали с добитата през годините обща научна експертност и съответни знания било по отношение на предишното на Македония, българо-македонските връзки, естеството на историческите разкази, основаването на нациите и националните идеологии и така нататък, да заявим:

Не сме съгласни само Република Северна Македония да се показва като страна, която не се „ оправя със личното си минало “.

Не считаме, че единственият историографски проблем е „ идеологическото завещание “ на „ комунистическа Югославия “. Проблем е и господството на едно изживяло времето си, сантиментално и митологично историографско мислене в самата България.

Не считаме, че процесът на образуване на македонската нация, при всичките му специфики, се разграничава същностно от пътя, по който са образувани и другите народи, нито считаме, че той може да се сведе до формулата на Меморандума за „ етнически и езиков инженеринг “. Противопоставяме се на опростенческото показване на македонската нация като плод на „ югославска агитация “. Наивно звучат и понятия като „ обективните критерии, свързани с идентичността на лицето “: идентичността не е „ естествена ” характерност, предаваща се генетично, а социално-конструирана категория.

Внушенията на Меморандума за еднаквост на „ преобладаващото болшинство “ от славянското население на Македония в исторически проект са наивни и не подхождат на достиженията на актуалната историография, обществените и филантропичните науки. Те са подчинени на едно остаряло схващане за „ национална история “, което наподобява несъответстващо на фона на сериозната историческа просвета през днешния ден.

Наясно сме, че всички стандартизирани езици са в някакъв смисъл изкуствени, доколкото книжовната норма постоянно се намесва в говоримите диалекти и дефинира кои детайли от тях са „ верни “ и кои – „ неправилни “.

За нас изказванията за рождена дата на нация и на език са научно незащитими и са в прорез с достиженията на историческата просвета, както и на обществените и филантропичните науки като цяло.

Макар да одобряваме понятието „ обща история “, ние се противопоставяме на неговите обикновени тълкования, както и на потреблението му за налагане на единствен роман – в тази ситуация официализирания в България роман за предишното.

Смятаме също, че претенцията за обща история до 1944 година, еднопосочно тълкувана като българска, е неубедително. Заедно с това, имаме вяра, че концепции като „ споделена история “ и „ преплетена история “ биха могли да дообогатят нашите разбирания за предишното.

Особено нелепа е посочената в Меморандума численост жертви на югославския комунистически режим в Македония. Тя надвишава всички рационални параметри и компрометира от време на време основателните настоявания от българска страна за придържане в интерпретациите към обстоятелствата и документите.

Смятаме, че е нужна кардинална промяна на парадигмата в историческото мислене, за която е извънредно време да бъдат отворени и българските медии.

Стефан Дечев, историк, Югозападен университет, хоноруван преподасвател в Софийския университет

Чавдар Маринов, историк, Института по философия и социология при Българска академия на науките

Александър Везенков, историк

Мария Тодорова, историк, Университет Илинойс Урбана-Шампейн, Съединени американски щати

Димитър Бечев, политолог, Институт за науки за индивида, Виена

Румен Дакалов, историк, Нов български университет

Светла Иванова, историк, Софийски университет,

Николай Аретов, книжовен историк

Елица Станоева, историк, Европейски университет, Флоренция

Кирил Дрезов, политолог, Университет Кийл, Англия

Юлия Златкова, историк, Институт за балканистика, Българска академия на науките

Красимира Даскалова, историк, Софийски университет

Теодора Драгостинова, историк, Държавен университет Охайо, Съединени американски щати

Олга Арнаудова, лингвист, Университет на Отава, Канада

Кета Мирчева, историк на свободна процедура

Александър Кьосев, историк на културата, Софийски университет

Албена Хранова, историк на културата, Пловдивски университет

Десислава Лилова, историк на културата, Софийски университет

Миладина Монова, обществен антрополог, Института по философия и социология при Българска академия на науките

Ивайло Дичев, културен антрополог, Софийски университет

Красен Станчев, икономист и мъдрец, Софийски университет, Институт за пазарна стопанска система

Василка Танкова, историк

Николай Маринов, политолог, Хюстънски университет, Съединени американски щати

Илияна Кръпова, Венециански университет, Италия

Деян Кюранов, политолог, Център за демократични тактики

Ружа Смилова, политолог, Софийски университет

Михаил Иванов, консултант на президента Желю Желев по националните въпроси