Български берачи на домати работят в условия на експлоатация и

Български берачи на домати работят в условия на употреба и иго в Италия. Над 20 000 българи са сезонните служащи, заети в земеделието, на Ботуша.

Повечето от българските берачи на домати във Фоджа не знаят езика и мъчно намират работа сами. Разчитат на индивида, който ги е довел – назовават го " капурал ". Той се занимава с всичко – от идването им, през настаняването във фургони и бараки, до уреждането на работа.

Много постоянно обаче се случва капуралът да взима документите на служащите, да ги принуждава да живеят в нечовешки условия, да работят в нечовешки условия, да се подиграва с тях и да ги малтретира.

Според италианците капуралите са тясно обвързани със структурата на локалната мафия.

Само допреди 10 дни сред 700 и 1000 българи са живеели в гето в провинция Фоджа, област Пулия, Южна Италия – без къщи, в бараки и саморъчно направени колиби, където няма вода, ток и обикновени хигиенични условия. В Италия са го наричали „ гетото на българите”.

--> „ Повече от 10 години това е място, където идват хората от България, има и съществено наличие на доста дребни деца. И точно това беше главната причина, заради която управляващите съумяха да разрушат гетото. Всички тези хора напуснаха това място, само че в този момент са в нови по-малки гета и в необитаеми къщи в околността”, изяснява Рафаеле Фалконе, чиновник по имиграционните въпроси в локалния аграрни профсъюз.

„ В България няма нищо, идваме да се прехраним. Хората желаят условия, желаят обучение, ние имаме начално, в България хората желаят тапия, желаят обучение, няма работа, общи служащи няма. Затова сме тук, стоим по 4-5 месеца и през октомври се прибираме”, споделя Слав, който е от Сливен.

Ели, също от Сливен, изяснява за какво е принудена да работи в Италия. „ Да не мислиш, че на мен ми харесва тази бедност. В България си имам къща, двор, всичко, но като не те вземат, гладна можеш ли да останеш? Като няма от кое място да вземеш и ти да си, и ти ще дойдеш”, безапелационна е тя.

В Италия има 25 000 българи, които работят единствено в земеделието, към 90% работят сезонна работа и без контракти, в нарушаване на всевъзможни трудови правила. „ Голяма част от българските служащи са в условия на иго. Поради неведение на езика, заради това, че са в обстановка непременно да намерят работа, идват и употребяват услугите на медиатори, които тук назовават капурали”, споделя Валентина Васильонова, зам.-председател на Федерация на самостоятелните синдикати от земеделието.

„ В общия случай капуралът е от същата народност като служащите – българин, който се възползва от сънародниците си, взимайки % от тяхната отплата. Занимава се с всичко - от идването на хората, през настаняването им във фургони по 20 души, до намирането на работа. Той самият обаче не работи на полето, не бере домати, само че изкарва доста повече пари от тези, които работят”, добавя Рафаеле Фалконе.

По време на дейния сезон представители на локалните синдикати вървят на полето, с цел да приказват непосредствено с хората, да разяснят правата им и да им оказват помощ да се спасят от порочния кръг, в който се намират.

„ За доста български служащи, а и освен, капуралът е позитивен индивид. Той е индивидът, който им дава работа, и те не се оплакват, тъй като избират да му дадат част от това, което изкарват, тъй като за сметка на това имат работа и това е единствената система, която те познават”, изяснява Магдалена Явчак, секретар в локалния профсъюз.

„ Много постоянно обаче се случва капуралът да взима документите на служащите, да ги принуждава да живеят в нечовешки условия, да работят в нечовешки условия, да се подиграва с тях и да ги малтретира”, споделя още тя.

В Италия се счита, че капуралите са тясно свързани с мафията. Te може да изкарват до 500-600 евро дневно.

Рафаеле Фалконе споделя, че е попаднал на български капурал, който провежда 60 души и той взима по 50 цента на всяка касетка с домати. Така излизат към 300 евро дневно на гърба на хората, които берат. Освен това всеки човек дава по 5 евро на капурала за превоза дневно, което значи още 300 евро.

Капуралът единствено следи дали служащите си правят работата, само че сега, в който дойдат синдикатите, незабавно стартира да работи с тях, с цел да се смеси с останалите.

„ Този феномен е присъщ за южната част на Италия, обичайно известна с паралелни структури, мощни и към момента настоящи. Дали ще ги назовем мафия или паралелни публични структури, само че те са свързани с употреба и ръководство на хора за непочтено изкарване на пари. Капуралите са ниското равнище в тази верига”, отбелязва Валентина Васильонова.

Магдалена Явчак, секретар в локалния профсъюз, преди 17 година също е пристигнала във Фоджа и е работила в същите мизерни условия. „ Моят капурал беше от нашия жанр. Аз съм полякиня и в Полша той набираше хора, които да работят за него в Италия. Това, което ми оказа помощ да изляза от порочния кръг, беше едно италианско семейство, което на процедура ми даде опция да се отделя от тази среда”, споделя тя.

На петдесетина километра от Фоджа, в Сера Каприола, животът за българските служащи наподобява друго.

Там Емине от Разград допреди 2 години се е занимавала със земеделие, а към този момент има магазин и продава плодове и зеленчуци. „ Лошото е, че аз 17 години съм тук, надали имам 2 години стаж. Отиваш на работа, цялостен месец работиш, два дни ти пишат. Ако искаш да те обезпечават, за теб работа няма. Ако работиш на черно – има работа”, признава тя.

„ Незнаейки какви права имаш, какви са локалните закони, ти можеш доста елементарно да попаднеш в обстановка, която те слага според. Срещу това се опитваме да се борим с всички сили и най-много да споделяме на хората, преди да тръгнат от България, да са готови – да знаят къде отиват, какво ще им е работното място, кой ще им е работодателят, в какви условия ще живеят”, показва Валентина Васильонова.