Българската волейболистка Добриана Рабаджиева спечели сърцата на съотборничките си в

Българската волейболистка Добриана Рабаджиева завоюва сърцата на съотборничките си в Итамбе Минас Тенис Клуб, треньорите и най-много на почитателите в късия си престой в Бразилия. Родната представителка, която се изявява на поста посрещач и стана шампионка на Южна Америка с отбора от Бело Оризонте, даде особено изявление за бразилското издание Estadao Esporte и журналиста Бруно Волох.

Доби описа за какво е приела офертата на Минас, както и разкрива дали има намерение да се върне в клуба един ден. Българката приказва за престоя си в Китай, за сериозните аргументи, които я накараха да не играе за националния тим, само че и за възможното завръщане след измененията във федерацията.
Бразилия без първенец при дамите

Прочетете всичко това и още в редовете по-долу:

Защо приехте предлагането на Минас?

Преди да дойде в Минас към този момент знаех какви са задачите. Играх против тях на международното клубно състезание и видях качеството и високото равнище на тима. Веднага одобрих предлагането, тъй като една от фантазиите ми беше близо да се сбъдне и имах огромен късмет да печеля Суперлигата. Просто желаех да дойда и да оказа помощ на тима с каквото би трябвало, с цел да можем да реализираме задачите на клуба и моите фантазии. Адаптацията ми беше лесна, тъй като всички девойки ми помогнаха. Можех единствено да се изучавам и модернизирам с тях. Оценявам опцията, която получих.
Добриана Рабаджиева: Предупредиха ни да стоим надалеч от почитателите

Как се получи привързаността на съотборничките и на почитателите?

Честно казано, не знам по какъв начин се случи. Бях нова там. Вярвам в една сентенция, която гласи „ привличаш това, което излъчваш “. Мисля, че моите съотборнички, почитателите и всички от отбора са същите като мен. Обичам да се усмихвам, да играя, да се любувам нещата на и отвън игрището и, несъмнено, най-важното беше постоянно да печелим мачовете.



Каква е тайната на цялата тази позитивна среда, която сте построили? Преди било ли е по този начин?

Имам доста достижения, мемоари и положителни времена и с другите тимове, в които съм играла. Във времето, в което бях част от Минас, всичко беше друго. Обикновено лишава време, с цел да се адаптираш към средата, само че още от първата подготовка се почувствах, все едно съм тук от началото на сезона. И сигурно ще остане едно от обичаните ми места, с обичани хора. Обичам ги всички.

Ще се върне ли Добриана в Минас?

С наслаждение бих дал отговор, само че в тази обстановка просто желая всички да са здрави и здрави. Мисля и се любувам на това, което е в този момент. Животът е доста динамичен и желая да пребивавам за мига. Не знам какво ще бъде на следващия ден. Задайте ми още веднъж този въпрос, откакто светът се върне към естественото състояние.



А по какъв начин минаха годините в Китай?

Изненадващо за доста хора - споделям, че обичам Китай. Прекарах два сезона там и доста ми хареса. Запознах се с нова просвета и в действителност я обикнах. Хората са доста деликатни и отзивчиви. Да играя там е доста забавно, шампионата е мощно, тъй че Китай постоянно ще бъде вид за моето бъдеще.

Не сте ли определила бъдещето си още? Минас част от него ли е?

Бих се радвала да се върна, тъй като Минас се трансформира в доста особено място за мен. Оставих другари и страхотни мемоари. Както споделих нагоре, най-важното е да сме здрави, а по-късно, когато тази ужасна обстановка завърши, мога да стартира да върша проекти.

Какво беше чувството да играете даже за малко в Бразилия?

Това е домът на волейбола за мен. Влюбих се в тази страна и желаех да изпитам това възприятие. Не е нужно да загатвам всички трофеи, които Бразилия е спечелила. Обичам да се състезавам и тук е най-хубавото място за това. Най-невероятното нещо са почитателите, тъй като в никакъв случай не съм виждала такава пристрастеност.



Липсва ли ти всичко това?

Да, липсва ми времето с тима, липсва ми да играя пред почитателите, липсва ми бригадейрос (б.р. обичаен бразилски десерт, сходен на шоколадовите бонбони), пао де куейжо (б.р. кашкавалки с брашно от тапиока) и фънк танцът ми. Искаше ми се да остана по-дълго, имах проекти след сезона да остана и да обиколя Бразилия повече, само че за жалост коронавирусът промени всичко.

А за какво Добриана към този момент не играе за националния тим на България? Какво се случи?

Преди две години имах неприятна обстановка с нашата федерация. Казаха, че симулирам травми. Имах проблеми с контузиите по това време. Те направиха ядрено-магнитен резонанс и по-късно скриха резултата. Въпреки, че имах съществено инфектиране, желаеха да играя. Разбира се, че нямаше да мога да съм пълноценна на терена. Това се случи след дългия сезон в Турция и тогава взех решение, че след всички тези години, като част от националния тим, може би е време да си потегли. Не можах да намеря решение на казуса си, а желаех да продължа да играя волейбол. Не можех да пожертвам. Но през днешния ден обстановката е друга.



Федерацията има нов президент и казусът ви е бил с предходната администрация. Така че бихте ли могли още веднъж да играете за родината си?

Ще забележим по какъв начин ще бъдат нещата. За мен е чест да мога да пазя цветовете на страната си. Следващата година ще го обсъдим.

Да поговорим и за персоналния ви живот? Деца? Брак?

Разбира се, само че когато пристигна подобаващото време. За брака не съм сигурна, тъй като съм на мнение, че пръстенът не е толкоз значим. Надявам се да намеря подобаващия мъж и да имам крепко и хубаво семейство.

Докога смятате да играете?

Никога не съм мислила за това. Просто желая да играя до момента в който тялото ми разрешава и до момента в който я има тръпката към спорта.