Българската стопанска камара изразява становище, че мярката 60/40 законодателно е

" Българската стопанска камара показва мнение, че мярката 60/40 законодателно е регламентирана по метод, който значително затруднява непосредствените цели, които си слага, а точно – опазване на заетостта “, се споделя в мнение на БСК по отношение на показаните за разискване в Националния съвет за тристранно съдействие планове за промени в Постановление на Министерски съвет №55: 30.03.2020 година Според БСК, при настоящата законова уредба, дебатът по техническо изчистване на текстовете на Постановление №55 към този момент е стар и значително е изгубил своя смисъл.
Тристранката със съвещание за нови ограничения в поддръжка на стопанската система
„ Понастоящем мярката „ 60/40 “ остава единствената стартирала мярка, която трябваше да подкрепи работодатели (като понижи разхода им) и служащите (като резервира приходите им) в първите дни след рецесията. За наше страдание, месец след въвеждане на изключителното състояние и противоепидемичните ограничения до бизнеса към момента не е достигнал никакъв финансов запас. “, се споделя в мнението на БСК.
Припомняме, че още преди приемането на Закона за изключителното състояние (ЗМДВИП), БСК възрази против задължението на работодателя да дължи цялостния размер на заплащане на служащи и чиновници, които не работят. Нормативното решение, при работа на ненапълно време да се получава заплащане за цялостно работно време, намираме за неефективно и, с изключение на всичко останало - като изцяло лишено от всякаква икономическа логичност и тласък за работодателя да се възползва от него.
Внасянето на план за изменение на ЗМДВИП в Народното събрание беше оценено като късмет от страна на работодателските организации за изправяне на установените дефекти в мярката 60/40, а точно:
1. на служащи и чиновници, които не работят, да не се дължи заплащане, а обезщетение , доколкото според чл.48, алинея 5 на Конституцията е записано, че служащите и чиновниците имат право на възнаграждение, съответстващо на осъществената работа (а не за неизвършената такава). Не ни е известно и да са осъществени промени в Кодекса за обществено обезпечаване, допускащи от фонд „ Безработица “ да се изплащат „ обезщетения “ на работодатели, а не „ компенсации “ на обезпечените лица.
2. да не се основават предпоставки за дискриминация сред служащи, които работят, и такива, които не работят, посредством погашение на цялото трудово заплащане и на двете групи служащи.
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) насочи свои оферти за законодателни промени, посредством които да се откри рационален излаз от създалата се обстановка. За страдание, предложенията не бяха разисквани и възприети от народните представители.
В подтекста на всичко това, на днешното съвещание на НСТС БСК ще упорства за промяна в част от препоръчаните за смяна текстове в Постановление на Министерски съвет №55. Една от значимите забележки на БСК е по повод задължението за опазване на заетостта от страна на работодатели, възползвали се от мярката „ 60/40 “. Според БСК, това обвързване следва да се отнася само до служащи и чиновници, за които е получена отплата . „ Няма никакви учредения изкуствено да се лимитира опцията на работодателя за метаморфоза на активността си и обновяване на естествен потенциал на работа посредством налагане на ограничавания за преустановяване на трудовите правни отношения с служащи, без значение от основанието, за които не е изискал и не е получил обезщетения “, се споделя в позицията на БСК.