БСК с три аргумента за определяне на минималната работна заплата
Българската стопанска камара (БСК) показва три основни аргумента, свързани с методиката за установяване на минималната работна заплата в подтекста на провеждания публичен и институционален спор, оповестиха от БСК.
Първият е, че на никое място в плана на Директива по отношение на съответните минимални работни заплати (МРЗ) в Европейския съюз няма обвързване те да се дефинират единствено като 50 на 100 от междинната работна заплата, и държавите-членки могат да употребяват индикативни референтни стойности, разнообразни от брутната медианна и междинна работни заплати, които се употребяват на национално равнище.
На второ място планът на инструкция по отношение на съответните МРЗ в Европейски Съюз не анулира използването на Конвенция 131 на Международната организация по труда (МОТ) за установяване на МРЗ. Според член 3,б. МРЗ би трябвало да се дефинира, като се вземат поради равнищата на продуктивност (вкл. продуктивност на труда), условията за икономическо развиване (растеж), желанието за реализиране и поддържане на високо ниво на претовареност (недопускане на покачване на коефициента на безработица).
istock
Като трети мотив от БСК акцентират, че през последните 10 години (2012-2022 г.), България е една от трите страни в Европейски Съюз с най-голям ритъм на увеличение на МРЗ. Според Евростат трите държави-членки, първенци на Европейски Съюз, са Румъния (с нарастване на МРЗ от 12,6 на сто), Литва (12,1 на сто) и България 9,4 на сто).
Предвид безспорния факт, че България е една от трите държави-отличнички в Европейски Съюз по ритъм на повишаване на МРЗ, не може да се каже, че актуалният модел на определянето й е във щета на служащите. По-скоро противоположното, на напред във времето стои казусът за опазване на дълготрайната резистентност и конкурентоспособност на стопанската система, и противопоставяне на инфлацията, считат работодателите.
Първият е, че на никое място в плана на Директива по отношение на съответните минимални работни заплати (МРЗ) в Европейския съюз няма обвързване те да се дефинират единствено като 50 на 100 от междинната работна заплата, и държавите-членки могат да употребяват индикативни референтни стойности, разнообразни от брутната медианна и междинна работни заплати, които се употребяват на национално равнище.
На второ място планът на инструкция по отношение на съответните МРЗ в Европейски Съюз не анулира използването на Конвенция 131 на Международната организация по труда (МОТ) за установяване на МРЗ. Според член 3,б. МРЗ би трябвало да се дефинира, като се вземат поради равнищата на продуктивност (вкл. продуктивност на труда), условията за икономическо развиване (растеж), желанието за реализиране и поддържане на високо ниво на претовареност (недопускане на покачване на коефициента на безработица).
istock Като трети мотив от БСК акцентират, че през последните 10 години (2012-2022 г.), България е една от трите страни в Европейски Съюз с най-голям ритъм на увеличение на МРЗ. Според Евростат трите държави-членки, първенци на Европейски Съюз, са Румъния (с нарастване на МРЗ от 12,6 на сто), Литва (12,1 на сто) и България 9,4 на сто).
Предвид безспорния факт, че България е една от трите държави-отличнички в Европейски Съюз по ритъм на повишаване на МРЗ, не може да се каже, че актуалният модел на определянето й е във щета на служащите. По-скоро противоположното, на напред във времето стои казусът за опазване на дълготрайната резистентност и конкурентоспособност на стопанската система, и противопоставяне на инфлацията, считат работодателите.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ