Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа[1] политическа партия в

Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа[1] политическа партия в България. Българска социалистическа партия е директният правоприемник на Българска комунистическа партия – комунистическа партия от тоталитарния режим, открит в България след края на Втората международна война, когато страната става част от така наречен руска зона на въздействие зад Желязната завеса.
Българска социалистическа партия е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 година и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дейността ѝ се управлява от Национален съвет (НС), отпред с ръководител.
След извършен общопартиен референдум в края на март 1990 година, на 3 април 1990 година Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на Българска социалистическа партия и се отхвърля от прецизното използване на марксизма.
Най-високата служба в йерархията на Българска социалистическа партия е ръководител на Висшия/Националния съвет. Тази служба са заемали:
Александър Лилов (1990 – 1991)
Жан Виденов (1991 – 1996)
Георги Първанов (1996 – 2001)
Сергей Станишев (2001 – 2014)
Михаил Миков (2014 – 2016)
Корнелия Нинова (2016 – )
Изборни победи
Българска социалистическа партия печели изборите за 7 Велико Народно заседание, 37 Народно заседание и 40 Народно заседание.
На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е някогашен ръководител на Висшия съвет. Като водач на партията го наследява Сергей Станишев.
На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава максимален % от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. Българска социалистическа партия в началото се коалира с Движение за права и свободи и се пробва да образува държавно управление на малцинството, отпред с ръководителя на Българска социалистическа партия Сергей Станишев. Национална движение „Симеон Втори" отхвърля да го поддържа, тъй като държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е утвърден от Народното събрание за министър председател, само че съставът на кабинета е отритнат. След дълги договаряния и благодарение на президента Георги Първанов се образува необятна тристранна коалиция с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, по формулата за разделяне на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.
Изборни провали
В изборите за 36 Народно заседание и 38 Народно заседание остава втора политическа мощ, като остава надлежно след Съюз на демократичните сили (в интервала 1991 – 1994 г.) и ОДС (в интервала 1997 – 2001 г.). На изборите за 39 Народно заседание записва доста неприятен резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след Национална движение „Симеон Втори" и ОДС. В изборите за 41 Народно заседание остава втора политическа мощ след ГЕРБ. В изборите за 42 Народно заседание още веднъж губи от ГЕРБ и остава на второ място, само че съумява да сформира съдружно държавно управление с присъединяване на Движение за права и свободи и поддръжката на Атака. Година и половина по-късно, на изборите за 43 Народно заседание губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за народен парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в съпротива в границите на 44 Общински народен съвет.