Николай Малинов потвърди схемите на Цветан Василев и Константин Малофеев за отклоняване на активи от КТБ
Българската прокуратура не е повдигала обвиняване за шпионаж от десетилетия, а фактът, че го направи във връзка с ръководителя на придвижване „ Русофили “ Николай Малинов, който напълно не е инцидентна фигура в българския политически живот, приказва самичък по себе си за сериозността на обстановката, написа "Труд ".
Забраните по отношение на военачалник Леонид Решетников и Константин Малофеев да влизат в България за период от 10 години също е прекомерно знакова, и то освен поради въздействието им в Москва, а и поради това, че когато тази мярка се ползва по отношение на толкоз високопоставени непознати жители, се допуска, че службите разполагат с задоволително данни за тяхна активност, която е от естество да заплаши националната ни сигурност.
Очевидно е освен това състояние, че заставайки във вторник пред медиите, основният прокурор Сотир Цацаров, заместникът му Иван Гешев, вътрешният министър Младен Маринов и шефът на ДАНС Димитър Георгиев, са били наясно какъв отзив ще имат тези дейности освен в страната, само че и в Русия. Поради което и всяка нова информация от страна на проверяващите органи по случая, сигурно ще бъде освен чакана от обществото, само че и дълго оценена след това.
Изненадващо, още на идващия ден първи повдигна завесата към обстоятелствата по обвиняването не прокуратурата, а самият Николай Малинов. В изявление пред бТВ, в желанието си да се отбрани и може би да омаловажи слагането му в центъра на абсурда, Малинов показа неща, които обаче реализираха тъкмо противоположния резултат – образно разкриха както неговата роля в събитията, по този начин и тази на Цветан Василев и съветските им другари.
Дали и по какъв начин тези разкрития ще се отразят на делото за шпионаж, занапред ще стане ясно, само че е несъмнено, че след изказването на Малинов, събитията от 2015-2016г. година, свързани с КТБ и активите й, които до момента бяха предмет единствено на журналистически следствия, към този момент се удостоверяват „ от първа ръка “.
Оказва се, по думите на Малинов, че Цветан Василев го е потърсил след бягството си в Сърбия, за обезпечаване на контакт сред някогашния банкер и „ авторитетни съветски кръгове “.
Очевидно е също, че подобен контакт в действителност е бил обезпечен от ръководителя на придвижване „ Русофили “, тъй като срещата сред Малофеев и Василев действително се е осъществила в Белград.
За нея, в свое изявление, удостоверява и самият Малофеев още през 2015г., а по-късно събитията стартират да се развиват с стремглава експедитивност, като сделките сред тримата (а евентуално и четиримата, в случай че схемата е била следена от някогашния резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България Леонид Решетников), освен са се изпълнявали, само че са довели и до действителна заплаха за националната сигурност.
Какво се случва след тази среща е известно, само че е добре обстоятелствата да бъдат припомняни, тъй като те значително изясняват за какво, по какъв начин и на каква цена са били накърнени държавните ни ползи.
В началото на 2015 година Цветан Василев и никому незнайния до тогава французин с съветски паспорт Пиер Луврие, оповестиха, че Василев му е трансферирал в комплект БТК, Дунарит, Авионамс, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл, на обща стойност към 1 милиард евро, против „ крупната “ сума от 1 евро.
Разбира се, този подарък беше обществено пояснен с обстоятелството, че Луврие бил “сериозен вложител “, който щял да покрие задълженията на предприятията към банкрутиралата КТБ.
Само няколко дни обаче бяха задоволителни на българските медии, с цел да разконспирират схемата, тъй като се оказа, че Луврие е прекомерно непосредствен с
Константин Малофеев, а напъните му да се показа за „ вложител “ – прекомерно ялови.
Разбра се, че занапред Луврие сякаш щял да търси стотиците милиони евро от други вложители и от международните пазари, а през това време щял да бъде притежател и да ръководи подарените му активи.
Съмненията, че има нещо гнило се подхраниха и от обстоятелството, че в общественото пространство изтекоха фотоси, на които Луврие театралничи гордо с командира на съветските сепаратисти в Донбас – Игор Гиркин – Стрелков.
При състояние, че както Гиркин, по този начин и Александър Бородай – министър председателят на самообявилата се Донецка национална република, са някогашни чиновници на Малофеев, а самият той поради дейностите си се намира в забранителния лист на Съединени американски щати, връзката по оста Василев – Луврие – Малофеев освен е прекомерно притеснителна, само че и демонстрира явен интерес на „ авторитетни съветски кръгове “ (от които в този момент излиза наяве, че Василев е изискал закрила), към стратегически български активи от военно-промишления комплекс и връзките.
Цената за тази протекция също е повече от явна – против тези активи Цветан Василев да получи помилван за аферата КТБ и да се завърне на бял кон, като почтен репресиран жител, или най-малко да му бъде обезпечен безметежен живот в чужбина (всъщност последното е реалност, тъй като Сърбия настойчиво и без никакво правно съображение пази към този момент пета година Василев в Белград – явно под давлението на същите авторитетни съветски кръгове).
Явно Малофеев е протегнал ръка над Василев в братската на Русия Сърбия и нито екстрадицията, нито повдигането на обвиняване от страна на сръбската прокуратура против Василев (за което разясняват сръбските медии), в миналото ще стане факт.
Естествено, в общественото пространство през всичките тези години Василев и платените от него медии и „ публицисти “ се опитваха да показват нещата по напълно друг метод – по какъв начин някогашният банкер бил доста угрижен за активите, по какъв начин щял да ги опази от неприятните, по какъв начин някой различен бил срутил банката и по какъв начин единствената му и съкровена цел била да се погрижи за изгорелите в КТБ инвеститори.
Но в случай че двуличието е запазена марка за хора като Василев, то дейностите, които го съпътстват, не оставят нещата скрити. След като аферата с Луврие гръмна и стана ясно, че в действителност адресат на тези подарени активи е самият Малофеев, двамата изиграха втори сюжети. Формално Луврие „ върна “ предприятията, а Василев ги трансферира на различен „ вложител “ – още веднъж руснак – Дмитрий Косарев.
Същият и до момента се показва за самостоятелен „ предприемач “, само че още веднъж медиите разкриха, че е сключил с Василев абсурден контракт да получи активите, против обвързване да обезпечи защитата на някогашния банкер и фамилията му, а откакто компаниите бъдат продадени, двамата да си разделят получената а тях сума в съответствие 80 към 20. Медиите разкриха също, че офисът на Косарев се намира не къде да е, а в същата постройка и на същия етаж, където е регистриран и се обитава фондът на Константин Малофеев.
В тази огромна скица, опитът за преодоляването на ТВ 7 (дължаща над 300 млн. лева на КТБ) от страна на Николай Малинов, с откритата поддръжка на Малофеев, е единствено частица, само че пък директно свидетелства за верността на изказванията на прокуратурата, че е бил налице скрит план за прекачване на активи против основаване на политически план и средства (включително медийни) за смяна на геополитическата ориентировка на страната ни.
И то по „ скришен “ метод. Защото в нито един миг забърканите в схемата „ честни “ предприемачи Василев, Луврие, Косарев, Малофеев и Малинов не оповестиха обществено, че задачата им е тъкмо тази. Напротив, трябваше да стане 2019г., да бъде открита и конфискувана от вкъщи на Малинов докладна бележка на съветски език, в която схемата да е написана.
Мащабът на заговора и задачата на заговорниците в действителност не е елементарно да бъдат даже асимилирани.
Да искаш с пари от активите на банкрутиралата КТБ да се финансира промяна на политическата система и на евро атлантическата ориентировка на страната, с цел да може хора като Цветан Василев, ограбили целия български народ, и хора като Николай Малинов, сложили се в услуга на непозната страна, да извлекат изгоди, за сметка на цялото общество, е прекомерно обезверена режисура. Но режисура, реализацията на която, става известно, е била стартирана.
И в случай че не беше българската страна, в лицето на своите институции – блокиращи през годините всеки опит за преодоляване на стратегическите за страната активи, закупени с парите на КТБ, както и медиите, които осветлиха схемите, нищо чудно и да беше съумяла.
Естествено, на този декор опитът на Василев да получи протекция по процедурата „ Магнитски “, в случай, че не е спирал да работи точно с съветски представители за разкъсване на връзките сред България и нейните сътрудници, в това число Съединени американски щати, звучи извънредно безочливо и цинично.
Сега, несъмнено, Малинов обществено приказва за „ отвращение “ по отношение на Василев и че не желал към този момент да има нищо общо с него, тъй като последният го измамил, само че се слага въпроса за какво през 2015г., откакто твърди, че толкоз обича България и пази нейните ползи, не е съдействал точно на страната (а не на Малофеев) Василев да й трансферира безплатно активи за 1 милиард евро?
Или излиза, че българофилството е едно, а желанието за бизнес с обвиняем за най-голямата кражба в историята на страната, както и съдействието с хора, сложили си за цел преодоляването на цяла една страна, по скришен метод, друго?
Защото в случай че е правилно записаното в оповестената от прокуратурата докладна на съветски език, че Малинов персонално е съветвал по никакъв метод тези стратегически за страната ни активи да не попадат в ръцете на българската страна, с цел да могат да бъдат употребявани за користни цели от задгранични лица, то надали има текст в Наказателния кодекс, който да приляга за тежестта на стореното.
А когато в околните дни поставилите се в услуга на Цветан Василев медии в България стартират интензивно да тиражират следващите му порции неистини, както и тези на съветските му другари, отпред с Малинов, добре е всеки един от нас да си зададе най-сетне въпроса този път не са ли преминати всички граници на нормалността. За да можем да оцелеем въобще като страна. И тук „ русофилството “ няма нищо общо.
Забраните по отношение на военачалник Леонид Решетников и Константин Малофеев да влизат в България за период от 10 години също е прекомерно знакова, и то освен поради въздействието им в Москва, а и поради това, че когато тази мярка се ползва по отношение на толкоз високопоставени непознати жители, се допуска, че службите разполагат с задоволително данни за тяхна активност, която е от естество да заплаши националната ни сигурност.
Очевидно е освен това състояние, че заставайки във вторник пред медиите, основният прокурор Сотир Цацаров, заместникът му Иван Гешев, вътрешният министър Младен Маринов и шефът на ДАНС Димитър Георгиев, са били наясно какъв отзив ще имат тези дейности освен в страната, само че и в Русия. Поради което и всяка нова информация от страна на проверяващите органи по случая, сигурно ще бъде освен чакана от обществото, само че и дълго оценена след това.
Изненадващо, още на идващия ден първи повдигна завесата към обстоятелствата по обвиняването не прокуратурата, а самият Николай Малинов. В изявление пред бТВ, в желанието си да се отбрани и може би да омаловажи слагането му в центъра на абсурда, Малинов показа неща, които обаче реализираха тъкмо противоположния резултат – образно разкриха както неговата роля в събитията, по този начин и тази на Цветан Василев и съветските им другари.
Дали и по какъв начин тези разкрития ще се отразят на делото за шпионаж, занапред ще стане ясно, само че е несъмнено, че след изказването на Малинов, събитията от 2015-2016г. година, свързани с КТБ и активите й, които до момента бяха предмет единствено на журналистически следствия, към този момент се удостоверяват „ от първа ръка “.
Оказва се, по думите на Малинов, че Цветан Василев го е потърсил след бягството си в Сърбия, за обезпечаване на контакт сред някогашния банкер и „ авторитетни съветски кръгове “.
Очевидно е също, че подобен контакт в действителност е бил обезпечен от ръководителя на придвижване „ Русофили “, тъй като срещата сред Малофеев и Василев действително се е осъществила в Белград.
За нея, в свое изявление, удостоверява и самият Малофеев още през 2015г., а по-късно събитията стартират да се развиват с стремглава експедитивност, като сделките сред тримата (а евентуално и четиримата, в случай че схемата е била следена от някогашния резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в България Леонид Решетников), освен са се изпълнявали, само че са довели и до действителна заплаха за националната сигурност.
Какво се случва след тази среща е известно, само че е добре обстоятелствата да бъдат припомняни, тъй като те значително изясняват за какво, по какъв начин и на каква цена са били накърнени държавните ни ползи.
В началото на 2015 година Цветан Василев и никому незнайния до тогава французин с съветски паспорт Пиер Луврие, оповестиха, че Василев му е трансферирал в комплект БТК, Дунарит, Авионамс, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл, на обща стойност към 1 милиард евро, против „ крупната “ сума от 1 евро.
Разбира се, този подарък беше обществено пояснен с обстоятелството, че Луврие бил “сериозен вложител “, който щял да покрие задълженията на предприятията към банкрутиралата КТБ.
Само няколко дни обаче бяха задоволителни на българските медии, с цел да разконспирират схемата, тъй като се оказа, че Луврие е прекомерно непосредствен с
Константин Малофеев, а напъните му да се показа за „ вложител “ – прекомерно ялови.
Разбра се, че занапред Луврие сякаш щял да търси стотиците милиони евро от други вложители и от международните пазари, а през това време щял да бъде притежател и да ръководи подарените му активи.
Съмненията, че има нещо гнило се подхраниха и от обстоятелството, че в общественото пространство изтекоха фотоси, на които Луврие театралничи гордо с командира на съветските сепаратисти в Донбас – Игор Гиркин – Стрелков.
При състояние, че както Гиркин, по този начин и Александър Бородай – министър председателят на самообявилата се Донецка национална република, са някогашни чиновници на Малофеев, а самият той поради дейностите си се намира в забранителния лист на Съединени американски щати, връзката по оста Василев – Луврие – Малофеев освен е прекомерно притеснителна, само че и демонстрира явен интерес на „ авторитетни съветски кръгове “ (от които в този момент излиза наяве, че Василев е изискал закрила), към стратегически български активи от военно-промишления комплекс и връзките.
Цената за тази протекция също е повече от явна – против тези активи Цветан Василев да получи помилван за аферата КТБ и да се завърне на бял кон, като почтен репресиран жител, или най-малко да му бъде обезпечен безметежен живот в чужбина (всъщност последното е реалност, тъй като Сърбия настойчиво и без никакво правно съображение пази към този момент пета година Василев в Белград – явно под давлението на същите авторитетни съветски кръгове).
Явно Малофеев е протегнал ръка над Василев в братската на Русия Сърбия и нито екстрадицията, нито повдигането на обвиняване от страна на сръбската прокуратура против Василев (за което разясняват сръбските медии), в миналото ще стане факт.
Естествено, в общественото пространство през всичките тези години Василев и платените от него медии и „ публицисти “ се опитваха да показват нещата по напълно друг метод – по какъв начин някогашният банкер бил доста угрижен за активите, по какъв начин щял да ги опази от неприятните, по какъв начин някой различен бил срутил банката и по какъв начин единствената му и съкровена цел била да се погрижи за изгорелите в КТБ инвеститори.
Но в случай че двуличието е запазена марка за хора като Василев, то дейностите, които го съпътстват, не оставят нещата скрити. След като аферата с Луврие гръмна и стана ясно, че в действителност адресат на тези подарени активи е самият Малофеев, двамата изиграха втори сюжети. Формално Луврие „ върна “ предприятията, а Василев ги трансферира на различен „ вложител “ – още веднъж руснак – Дмитрий Косарев.
Същият и до момента се показва за самостоятелен „ предприемач “, само че още веднъж медиите разкриха, че е сключил с Василев абсурден контракт да получи активите, против обвързване да обезпечи защитата на някогашния банкер и фамилията му, а откакто компаниите бъдат продадени, двамата да си разделят получената а тях сума в съответствие 80 към 20. Медиите разкриха също, че офисът на Косарев се намира не къде да е, а в същата постройка и на същия етаж, където е регистриран и се обитава фондът на Константин Малофеев.
В тази огромна скица, опитът за преодоляването на ТВ 7 (дължаща над 300 млн. лева на КТБ) от страна на Николай Малинов, с откритата поддръжка на Малофеев, е единствено частица, само че пък директно свидетелства за верността на изказванията на прокуратурата, че е бил налице скрит план за прекачване на активи против основаване на политически план и средства (включително медийни) за смяна на геополитическата ориентировка на страната ни.
И то по „ скришен “ метод. Защото в нито един миг забърканите в схемата „ честни “ предприемачи Василев, Луврие, Косарев, Малофеев и Малинов не оповестиха обществено, че задачата им е тъкмо тази. Напротив, трябваше да стане 2019г., да бъде открита и конфискувана от вкъщи на Малинов докладна бележка на съветски език, в която схемата да е написана.
Мащабът на заговора и задачата на заговорниците в действителност не е елементарно да бъдат даже асимилирани.
Да искаш с пари от активите на банкрутиралата КТБ да се финансира промяна на политическата система и на евро атлантическата ориентировка на страната, с цел да може хора като Цветан Василев, ограбили целия български народ, и хора като Николай Малинов, сложили се в услуга на непозната страна, да извлекат изгоди, за сметка на цялото общество, е прекомерно обезверена режисура. Но режисура, реализацията на която, става известно, е била стартирана.
И в случай че не беше българската страна, в лицето на своите институции – блокиращи през годините всеки опит за преодоляване на стратегическите за страната активи, закупени с парите на КТБ, както и медиите, които осветлиха схемите, нищо чудно и да беше съумяла.
Естествено, на този декор опитът на Василев да получи протекция по процедурата „ Магнитски “, в случай, че не е спирал да работи точно с съветски представители за разкъсване на връзките сред България и нейните сътрудници, в това число Съединени американски щати, звучи извънредно безочливо и цинично.
Сега, несъмнено, Малинов обществено приказва за „ отвращение “ по отношение на Василев и че не желал към този момент да има нищо общо с него, тъй като последният го измамил, само че се слага въпроса за какво през 2015г., откакто твърди, че толкоз обича България и пази нейните ползи, не е съдействал точно на страната (а не на Малофеев) Василев да й трансферира безплатно активи за 1 милиард евро?
Или излиза, че българофилството е едно, а желанието за бизнес с обвиняем за най-голямата кражба в историята на страната, както и съдействието с хора, сложили си за цел преодоляването на цяла една страна, по скришен метод, друго?
Защото в случай че е правилно записаното в оповестената от прокуратурата докладна на съветски език, че Малинов персонално е съветвал по никакъв метод тези стратегически за страната ни активи да не попадат в ръцете на българската страна, с цел да могат да бъдат употребявани за користни цели от задгранични лица, то надали има текст в Наказателния кодекс, който да приляга за тежестта на стореното.
А когато в околните дни поставилите се в услуга на Цветан Василев медии в България стартират интензивно да тиражират следващите му порции неистини, както и тези на съветските му другари, отпред с Малинов, добре е всеки един от нас да си зададе най-сетне въпроса този път не са ли преминати всички граници на нормалността. За да можем да оцелеем въобще като страна. И тук „ русофилството “ няма нищо общо.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ