Православната църква отбелязва деня на свети Трифон
Българската православната черква уважава през днешния ден паметта на Свети страдалец Трифон. Празникът е наименуван от народа Зарезан, тъй като се отбелязва при започване на пролетния сезон, когато стартира резитбата на лозята.
Свети Трифон живял праведно и умрял страдалчески поради вярата си в Христа. Заради мощната си религия още от млади години той бил талантлив от Бога с лечителска заложба. По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 година, Трифон бил задържан, подложен на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял.
Денят на Свети страдалец Трифон се отбелязва в началото у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун.
Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря дружно с бъклица вино. На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино и светена вода, и поръсва с пепел, които пази от Бъдни вечер. След това стартира зарязването на лозите.
Свети Трифон живял праведно и умрял страдалчески поради вярата си в Христа. Заради мощната си религия още от млади години той бил талантлив от Бога с лечителска заложба. По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 година, Трифон бил задържан, подложен на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял.
Денят на Свети страдалец Трифон се отбелязва в началото у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите. На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича самун.
Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря дружно с бъклица вино. На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино и светена вода, и поръсва с пепел, които пази от Бъдни вечер. След това стартира зарязването на лозите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ