Църквата одобрява даряването на органи при съзнат избор или мозъчна смърт
Българската православна черква възприема донорството трансплантациите, като изява на обич и тип алтруизъм. Това се споделя в позиция на Светия Синод на Българската православна черква – Българска патриаршия по Закона за трансплантация на органи, тъкани и кафези.
Донор значи " донор ", другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие, се показва в позицията.
В нея се споделя, че Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица.
Мисия „ Евротрансплант ”: Бял дроб на българка ще избави живот във Виена Благодарение на хуманния акт на околните на донора беше избавен и втори живот – у нас
Православната черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие. Липсата на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че показва, че ролята й е на бранител на донора, който би трябвало да има опция за свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Целта би трябвало да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно.
При даряването на орган наложително би трябвало да се взима " съзнателното единодушие " на донора, т. е. да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила, да е изявил единодушие за взимането на органите му.
Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма и еснафщината, се показва още в позицията на БПЦ.
Донор значи " донор ", другар, който подарява не просто орган, а живот и вяра. Даряване значи осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш значи да проявиш любов и съпричастие, се показва в позицията.
В нея се споделя, че Църквата отстоява своето обучение, че индивидът е неповторима и неповторима еднаквост: психотелесна съгласуваност сред безконечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица.
Мисия „ Евротрансплант ”: Бял дроб на българка ще избави живот във Виена Благодарение на хуманния акт на околните на донора беше избавен и втори живот – у нас
Православната черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие. Липсата на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че показва, че ролята й е на бранител на донора, който би трябвало да има опция за свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Целта би трябвало да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно.
При даряването на орган наложително би трябвало да се взима " съзнателното единодушие " на донора, т. е. да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила, да е изявил единодушие за взимането на органите му.
Църквата може да одобри трансплантациите само като изява на любов, реципрочност, или на саможертвен ентусиазъм, на освобождение от мрежите на егоизма и еснафщината, се показва още в позицията на БПЦ.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ