Свети Димитър - история и дела
Българската православна черква уважава паметта на Св.Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е именуван от народа Димитровден.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий. След кончината на родителите си Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Загинал страдалчески през 306 година – прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Св.Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро.
Днес мощите на Св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Според националните показа от Димитровден стартира зимата; националната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”. На 26 октомври приключва и обичайният интервал – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Св.Димитър се назовава още Разпус. Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало под стрехите и подреждат дървата си за огрев. В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна. Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. На този ден е хубаво да се яде: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква.
Имен ден честват: Димитър, Димитрана, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий. След кончината на родителите си Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Загинал страдалчески през 306 година – прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Св.Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро.
Днес мощите на Св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Според националните показа от Димитровден стартира зимата; националната сентенция гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима ”. На 26 октомври приключва и обичайният интервал – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Св.Димитър се назовава още Разпус. Според легендите св. Димитър е настойник на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на изсъхнало под стрехите и подреждат дървата си за огрев. В старопланинските региони стопаните наблюдават на Димитровден “полазника ”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и заможен човек, имат вяра, че идващата година ще е здрава и изобилна. Ако против празника месечината е цялостна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са цялостни с агънца.
Иманярите имат вяра, че в нощта на Димитровден небето “се отваря ” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. На този ден е хубаво да се яде: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква.
Имен ден честват: Димитър, Димитрана, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ