Църквата почита паметта на Светите братя Кирил и Методий
Българската православна черква уважава паметта на св. равноапостолни братя Кирил и Методий, измислили първата старославянска книжовност. Светите братя са оповестени за настойници на Европа от папа Йоан Павел II.
През 1851 година за първи път 11 май се празнува и като Празник на българската култура, само че датата по нов жанр - 24 май, е светският празник, който се отбелязва като ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
11 май по остарял жанр и 24 май по нов жанр последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата. Сведения за честването на този ден като празник на българската култура има още през XII век.
През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. Оригинално креативно дело, тя предава изумително тъкмо звуковите особености на българската тирада и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за другите църковни служби/, елементи от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския книжовен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 година и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който желае да сътвори славянска черква и по този начин да се опълчи на германизацията. През 867 година двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен подарък на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае публично славянските книги. В римската черква " Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата " Св. Климент ". Методий продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
През 1851 година за първи път 11 май се празнува и като Празник на българската култура, само че датата по нов жанр - 24 май, е светският празник, който се отбелязва като ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност.
11 май по остарял жанр и 24 май по нов жанр последователно се трансформира в общобългарски празник на просветата. Сведения за честването на този ден като празник на българската култура има още през XII век.
През 862 или 863 година Константин-Кирил Философ основава най-старата българска писменост - глаголицата. Оригинално креативно дело, тя предава изумително тъкмо звуковите особености на българската тирада и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се поставя началото на огромното просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - така наречен Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за другите църковни служби/, елементи от Псалтира и Требника. С това се поставят основите на старобългарския книжовен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 година и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който желае да сътвори славянска черква и по този начин да се опълчи на германизацията. През 867 година двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен подарък на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае публично славянските книги. В римската черква " Св. Марина " е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 година, където е заровен в базиликата " Св. Климент ". Методий продължава своята проповедническа и просветна активност измежду западните славяни до гибелта си на 6 април 885 година Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните възпитаници - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ