Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан

Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя Сиропустна, именуван от народа Сирни Заговезни, Прошка, Сирници, Сирни поклади. Празникът е преносим и се отбелязва в неделята, която е 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. На този ден се напомнят Христовите думи: " Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ". Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили. 

В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.

В българската национална традиция празникът отбелязва

границата сред зимата и пролетта - възраждащата се природа

Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват огньове на най-високото място в селото или на площада. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, до такава степен ще има изобилие. Запалва се плява и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има плява, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите правят ритуално ликвидиране на нивите, да донесат огромен благодат.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на обичаната " чавги " - запалени стрели от дрян, което съставлява любовно пояснение. От този ден нататък любовните пояснения и сватбите са неразрешени до Великден.

Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: " Прощавай, мамо, тате.. " Задължителният отговор е: " Господ да прости, простен да си! ", или " Простено да ти е и от Господа, и от мене! "

В християнския смисъл, да простиш,

е да повярваш в прошката от кръста на Голгота,

да изпълниш сърцето си с обич и мир, с цел да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но даже и в чисто човешко схващане, прошката е знак на достойнство и бездънен вътрешен мир.

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически генезис. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те правят редица обреди за благодат и прогонване на злите сили. Кукерството е езически бит, един от дребното самобитни и непокътнати по нашите земи през вековете.

На трапезата на Сирни Заговезни наложително участват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това стартира Великия пост, който е седем седмици.

След празничната софра на Сирни Заговезни, вечерта се прави ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го допират с ръце. Вярвало се, че единствено да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на положително здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по метода, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали женитба. Ако гори конецът бързо - доста жито ще има през годината, в случай че конецът тлеел - на неприятно било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.